Слово на омразата – граници и защита

Къде точно минава границата между конституционното право да кажеш каквото мислиш и словото на омразата? Кога едно остро мнение спира да бъде просто критика и се превръща в незаконна дискриминация, по която Комисията за защита от дискриминация (КЗД) трябва да се задейства?

Елка Божова, председател на Комисията за защита от дискриминация, коментира темата в "Законът и Темида".

"Границата е много ясна и тя се нарича "човешко достойнство". Свободата на изразяване е фундаментално право в българското законодателство – правото на свобода на изразяване на мнение, регламентирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България. В същото време следва да посочим, че свободата на изразяване пази дори тези мнения, които ни смущават, шокират. Това е и категоричната позиция на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Но всички трябва да знаем, че свободата на словото не е абсолютна. Тя не означава свободата да унижаваш, да дехуманизираш някого заради това, което е. Той е личност, той е пълноценен гражданин на нашата държава или се намира на територията на нашата страна. Ние не трябва да го дамгосваме заради неговото различие – било то етнос, религия, пол, сексуална ориентация…

По закон подбуждането към дискриминация и тормозът са форми на дискриминация. Накратко, границата е премината тогава, когато едно мнение престане да бъде част от обществения спор, а в същото време се превръща в оръжие или механизъм, които отричат правото на другия да съществува като равен. Точно тук КЗД следва да се намеси и да защити лицата, които се считат подложени на слово на омраза или на тормоз, съгласно дефиницията, записана в Закона за защита от дискриминация."

Увеличават се лавинообразно сигналите на българи към КЗД за онлайн тормоз. Фейсбук, ТикТок и Ютюб са се превърнали в неконтролируема трибуна за дискриминация, а българинът все още се притеснява да подаде официално оплакване за нещо, което е прочел на екрана на телефона си.

"Увеличава се броят на жалбите и сигналите в КЗД. Социалните мрежи вече генерират един сериозен дял от сигналите към КЗД, свързани с враждебното слово. Интернет отдавна не е виртуално пространство без правила. Профилите вече са публични трибуни. Наблюдаваме два притеснителни феномена. Първият е фалшивото чувство за анонимност. Вторият – езикът на омразата в мрежата се превръща в инструмент за трупане на популярност, дори в механизъм за предоставяне на икономически дивиденти, т.нар. "инфлуенсъри"…

КЗД разглежда жалби за онлайн тормоз с пълната строгост на закона – вече имаме редица производства със съдържание от социалните мрежи. Скрийншотът и линкът към публикацията са легитимни доказателства в нашия процес. Никой не може да се скрие зад фалшива самоличност, защото има вече достатъчно средства и методи, за да бъде установено лицето, което стои всъщност зад екрана."

Навлизаме в поредната предизборна кампания и вече се подготвяме за обичайната доза политическа агресия. Наблюдава ли се опасно засилване на езика на омразата точно по време на избори? Има ли политици, които умишлено прекрачват границата, за да мобилизират гласове чрез омраза, разчитайки на своя имунитет?

"Изборите по природа изострят политическия език. Тук трябва да са много прецизни и политиците, и гражданите, и ние, като орган, който следи за слово на омразата. Ожесточеният политически спор не бива да бъде автоматично заклеймяван като слово на омразата. Демокрацията изисква понякога остър, понякога безкомпромисен сблъсък на идеи. ЕСПЧ е категоричен в своята практика, а именно ограниченията върху политическото слово и делата от обществен интерес – те трябва да бъдат редки и стриктни.

Политиците могат да критикуват остро. Има обаче една дебела червена линия, която не би следвало да преминават – когато опонентът спре да бъде атакуван заради идеите и действията си, а започне да бъде превръщан във враг заради свой защитен признак (етнос, пол, увреждане, сексуална ориентация…). Изборите трябва да бъдат състезание на аргументи, а не състезание кой ще подбуди повече страст и разделение.

За онлайн тормоза, за чувството за безнаказаност; Достатъчно ефективни ли са санкциите, които КЗД налага; Може ли една глоба от няколко хиляди евро реално да спре някого – особено ако е имотен човек или партия с държавна субсидия – да разпространява омраза в ефира; Как изкуственият интелект и алгоритмите променят правилата на играта; Как КЗД ще доказва кое е истина и кое – дигитална манипулация – можете да чуете целия разговор на Анелия Торошанова с Елка Божова в звуковия файл.