Ивет Добромирова: Ситуацията прилича на изнасилване на цялото общество!

Защо станахме свидетели на комуникационно насилие през случая "Петрохан", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Ивет Добромирова, журналист и комуникационен експерт.

"На първо място, искам да използвам възможността да изкажа искреното си съчувствие на близките на засегнатите от тази трагедия. Да ги поздравя за смелостта. Бих искала, ако мога по някакъв начин, да им дам кураж и да ги подкрепя, по всякакъв начин, те да продължат борбата, която водят в името на справедливостта, в името на всичко, което е останало като стойности, като морал и дори в защита на законността – дотолкова, доколкото я няма в този конкретен казус.

Наистина говорим за комуникационно насилие, което мина абсолютно всички нормални граници. Аз съм освен журналист и комуникационен експерт, и граждански активист, била съм и репортер, и трябва да ви кажа, че подобно нещо не съм виждала в целия си повече от 34-годишен журналистически опит. Ситуацията прилича на глобално изнасилване на обществото – цялото.

Това трайно руши доверието в институциите и държавността. За съжаление това води до обособяване на някакъв вид режим. Тази пропаганда, която се лее във връзка с този трагичен инцидент, е подготовка за нещо. За съжаление всички ние ще го изживеем и ще видим точно за какво.

Основната цел е политическа злоупотреба. Неслучайно съдебните процедури, тогава когато се случват по правилата, имат правила – точно за да се избегне злоупотребата. Тук е много важно да кажем това, което отбелязаха и будни юристи, коментирайки казуса: експертизите не са доказателства. Обвиненията и разследванията не са присъда.

За съжаление живеем в ерата на социалните медии, в които вече сме свидетели на политика, която се прави заради тях. Тя не се прави, за да обслужи интереса на обществото като цяло. Тя се прави, за да бъде употребена по конкретен начин в социалните мрежи, което започва да прилича на гладиаторските борби. Ние всички сме в един колизеум, каквото представляват социалните мрежи, и всичко се прави с цел да се хвърлят хляб, зрелища и всичко, което може да се хвърли на гладиаторската арена, за да бъде то разкъсано от мнението в социалните мрежи.

Никой няма интерес да приключи това разследване.

"Случаят "Петрохан" влиза в една зловеща политическа употреба. Днес имаме вече и развитие по него – с повдигането на обвинението срещу бившия министър Борислав Сандов, което идва да покаже, че тази трагедия ще бъде максимално източена като политически дивидент от сегашните управляващи с цената на всичко. И те са тръгнали на война по всички фронтове.

А когато тръгнеш по този безапелационен начин да рушиш основите на морала и законността, ти трябва да си наясно, че не можеш да излезеш като победител. Няма да има победител от тази война. Трудно е да се определи кой ще е по-големият губещ. Но истината е, че това е абсолютно безогледно и безапелационно мачкане на всичко по пътя. И наистина тук истината няма никакво значение – което е най-страшното всъщност.

Насаждането на едно конкретно мнение и сякаш ни забраняват да мислим по друг начин за "Петрохан", освен по този, който ни се налага от пресконференции.

"Да, за да стане максимално ясно всичко на нашите слушатели, аз искам да върна един друг казус, в който съм била участница от първо лице – и това е Костинбродската афера. Аз тогава бях медиен координатор на служебното правителство на Марин Райков. Спомняте си – тогава прокуратурата за първи път въведе този стандарт, с който не се обявяват данни от текущо разследване, защото това е много ясно дефинирано защо е така.

Това е едната страна – във всеки процес има две страни. България по пътя на своята демократизация трябваше да извърви пътя до това да има състезателен процес, в който от едната страна да е прокуратурата, от другата страна да бъдат защитниците, и да се издигне в рамките на този състезателен процес къде стои истината, а съдията да бъде арбитър на това.

С Костинбродската афера излязоха отново много познати герои. Борислав Сарафов тогава беше заместник главен прокурор, Цацаров – главен, и от висотата на институциите те употребиха институциите като авторитет, за да обяснят на цялото общество, че трябвало да се изнасят бюлетини със самолети с двойни дъна. Спомняте ли си това безумие? Всички сме го забравили. Но всички го повярваха тогава.

И всички медии – абсолютно всички медии – излязоха с фалшивата новина, умишлено пусната сред една от тях, че премиерът ще бъде арестуван заради тази афера. Така или иначе, оттогава започна манипулацията с разиграването на съдебни казуси в общественото пространство, преди те да излязат в съдебната зала.

Затова в последствие беше създаден специализиран орган – Специализираният съд и прокуратура изпълняваха тази функция. Тогава се арестуваха хора само за да стоят в затвора за 8 месеца – колкото е максималният срок, който те могат да прекарат – за да може през това време да бъдат предварително осъдени. Всъщност това е най-страшното.

Обществото свикна с това, че присъдите се издават в публичното пространство, не в съда. И затова казах, че този казус и употребата му по този начин е част от глобалния сценарий за рушенето на общественото доверие в държавната институция. А така започва всеки един режим."

Комуникационен феномен

"Когато започнат медиите, официалните в това число, да бъдат заливани от негативни новини, това става като епидемия. Защо битови скандали трябва да се съобщават като първа новина. Защо трябва да се съобщава преди речта за европейското състояние на Съюза на Урсула фон дер Лайен или преди важните за живота ни обществени теми в този момент?

Защото това е епидемия. И журналистите започват абсолютно първосигнално да мултиплицират тази новина, защото общество в страх се манипулира и управлява много по-лесно. И това е стратегията на управляващите в момента. Българите трябва да бъдат държани в стрес, страх – страх за съществуването си, защото така е устроен човек: той гледа първо личната си сигурност. Страх за здравето си, страх за финансите си, кризата, която предстои по една или друга причина.

Забележете – това са страхове, които постоянно ни се натрапват, защото ние влизаме в една година на избори. Това е изборен цикъл, в който се налага новият обществено-политически дневен ред.

И сегашните управляващи се целят да елиминират всичките си опоненти, използвайки ето тази трагедия. Те нямат интерес от това да стане ясна истината. Те имат интерес прокуратурата да насади на хората тяхната истина и го правят с настървение, злост."

Кой ще поеме отговорността за това, което би могло да се случи на живите, които бяха извадени на показ по този безобразен начин?

"В България никой не носи отговорност за нищо от много отдавна. И това е основният проблем. Именно този тотален момент на разрушение минава през това, че има един куп нарушения, за които няма наказание.

Въпреки че не са ни лоши законите – просто няма кой да ги спазва. Дали става въпрос за медийно нарушение, дали става въпрос за политическо нарушение – никой, никога и за нищо не носи отговорност. Това е причината, поради която по един или друг начин в България умря разследващата журналистика. Нищо не следва от тези разследвания. Не следват дела, не следват присъди, няма наказани."

Какво остава на едно такова общество

"Остава съпротивата. Нямаме право да се предаваме. Истината рано или късно излиза наяве.

Каквато и цена да платим за нея, ще си струва. Те преминаха всички граници и моето лично мнение е, че това ще има обратен ефект. Това ще доведе до капсулиране на твърдите ядра и това ще доведе до прибиране към тази общност, която разочарова твърде много хора по пътя на своето израстване, с неприемливи действия на много нива. Сега заради това, което се случва, много хора ще ги подкрепят, за да противостоят. Просто защото наистина тези дни – тези няколко дни, тези буквално три последни дни – минаха абсолютно всички граници на всичко, което сме виждали до този момент. Аз помня целия преход. Аз съм активен журналист от 1994 година. Толкова лошо не е било никога, за съжаление."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Ивет Добромирова можете да чуете от звуковия файл.