Велизар Шаламанов: Няма как да защитиш държавата, ако не назовеш противника

Новите решения за сигурността на Европа и България след речта на Урсула фон дер Лайен, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната на Република България. 

Ескалация на хибридните заплахи и неподготвеността на България

В седмицата, в която Европа говори най-интензивно за сигурност, бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов коментира, че хибридните заплахи от Русия към България са факт от повече от десетилетие, но страната ни системно ги е неглижирала.

"Още през 2014 година служебното правителство определи хибридните заплахи от Русия като риск номер едно за България", припомни той, връщайки се към документа "Визия 2020".

Шаламанов подчерта, че ескалацията днес е пряко следствие от провала на руската агресия срещу Украйна: "Когато Русия не постига целите си на бойното поле, тя усилва хибридните операции срещу Европа, за да я разедини и да намали подкрепата за Украйна."

България – уязвима цел

Според него България е сред държавите, които най-силно са подценили хибридните заплахи. "Една от основните цели на хибридната война е да се отрича съществуването ѝ. Така информационните операции действат без противодействие."

Бившият министър на отбраната посочи и конкретни слабости:

• "Неспособността да разкрием извършителите на 10 взрива на българска територия е уязвимост."

• "Когато не можем да споделяме информация с доверие със съюзниците си, това също е уязвимост."

• "Липсата на модерна противовъздушна и противоракетна отбрана е уязвимост."

• "Слабата киберсигурност е уязвимост."

Шаламанов е категоричен: "Когато създаваме уязвимости, вместо да допринасяме за общия капацитет за защита, ние сме изложени на много по-голям риск."

Защо не се свиква Консултативният съвет за национална сигурност

На фона на призивите на всички политически партии, с изключение на управляващата, да бъде свикан КСНС, Шаламанов коментира: "Свикването на Съвета би отворило важна тема за българската сигурност, която не е удобна за управляващото мнозинство."

Той подчерта, че дебатът е неизбежен: "Това е тема номер едно в Европа. Ние сме в Европа, не сме в Русия."

Няма как да си успешен, ако не назовеш противника

В отговор на тезата, че "няма значение кой е агресорът, важното е мирът", Шаламанов бе категоричен:

"Няма начин да си успешен в една операция, ако не можеш да назовеш своя противник и своите съюзници."

"Най-важното в една стратегия за победа е ясното назоваване на противника, мобилизирането на съвместните сили и взаимодействието със съюзниците."

Той предупреди, че отказът да се назове агресора прави държавата лесна цел: "Неспособността да определим противника ни прави уязвими за експлоатация от неприятелите."

Думите и дроновете – две лица на една война

Шаламанов обясни, че хибридната война е комбинация от информационни операции и физически действия: "Всичко започва от думите на лидерите. След това идват кинетичните въздействия, които усилват думите и създават нови наративи."

Ще има ли промяна в Русия?

На въпрос дали руското общество може да реагира на войната, той отговори: "В Русия промяна чрез избори никога не се случва. Обикновено идва след загубена война, революция или преврат."

Според него войната на изтощение засяга и Русия: "Украйна вече произвежда ракети с голям обсег. Руската енергийна инфраструктура е достъпна за украинските дронове."

И добави исторически паралел: "Студената война приключи заради изтощението на Русия. Сега тя отново води икономическа война със свободния свят – и Европа има по-голям потенциал да я спечели."

Как може да бъде спряна войната

"Войната може да бъде спряна само от този, който я е започнал."

"С обещания от страна на Украйна няма да стане. Нужен е натиск – от Европа, от Съединените щати, от целия свободен свят."

Той отбеляза и новите санкции, гласувани от Американския конгрес: "Това ще бъде тест за господин Тръмп – дали има желание да прекрати тази ужасна война."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Велизар Шаламанов можете да чуете от звуковия файл.