Желев: При реформата на ЕСВД сблъсъкът на противоречията ще става в ЕК

Моделът в ЕС – с автономна Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) и отделно ЕК се оказва неефективен и бавен и това поражда недоволство сред държавите-членки относно външната политика на Европа.

Това каза за БНР журналистът Веселин Желев и обясни:

"Към ЕС, особено във външната политика, има очаквания като към националните държави, а той не е! Той е организация или квазиконфедерация от 27 национални държави и всички действия, които те трябва да предприемат заедно, подлежат на одобрение с единодушие. Консенсусът е рядка птица в Европа . Има противоречащи си национални интереси, не съвпадащи национални интереси. Затова службата на върховния представител, днес това е Кая Калас, е много трудна. Тя представлява политика, която не прави. Тя е лице на решения, които не взема, а само защитава пред света. Това е фундаменталната слабост на европейската външна политика - че тя е колективна, но не е единна. Освен това, когато говорим за европейска външна политика, тя, като поле, е много по-тясна от широкото поле на националната външна политика. Тя се изразява в това, по което държавите-членки имат съгласие, тоест техните външни министри и министрите на отбраната. Тези решения покриват само малка част от огромното поле на външната политика. Външният свят вижда това и се възползва. Израел, Русия, Китай, САЩ - всички знаят, че Европа трудно говори с един глас и, че този глас често е компромисен. И се възползват от това. Държавите-членки виждат тази слабост на ЕС и се опитват да я поправят, като реформират Службата за външно действие, която е създадена преди 15 години.

Желев изтъкна, че за, според медийни публикации, Германия и Франция искат да превърнат сега автономната ЕСВД в част от структурата на ЕК.

"Аргументът тук е, че в момента тази служба не разполага с инструментите, с които Комисията разполага за упражняване на външна политика, като например външна търговия, международно сътрудничество, хуманитарна помощ, политика по отбраната. Те казват, ето, когато направим тази служба част от Комисията, първо, тя ще стане по-ефективна, защото се централизира целият процес и, второ, сегашният върховен представител ще разполага с тези инструменти за външнополитическо въздействие върху останалия свят, върху страните, с които ЕС влиза в отношения. Обратната страна е, че, влезе ли в Комисията, Калас, от една автономна фигура на върха на ЕС, се превръща в подчинена на председателя на Комисията и той има пълна власт както върху нейните решения, така и върху състава, организацията и кадровите решения в службата. Ето защо Кая Калас остро се противопоставя на тези планове".

Между Фон дер Лайен и Калас има личностен конфликт, но това е "само върхът на айсберга", уточни Желев пред "Хоризонт".

"Разпределението на четирите поста на върха на Европейския съюз - председател на ЕК, председател на ЕП, председател на Европейския съвет и върховен представител - е въпрос всеки 5 години. При всеки европейски избори то е въпрос на политически пазарлък между държавите-членки и между европейските политически семейства. В този пазарлък всеки трябва да получи по нещо, така че да не блокира процесите и да бъде конструктивен през следващия мандат".

Сега например Фон дер Лайен е председател на ЕК, но е представителка на Германия - най-мощната икономически държава и на дясноцентристката ЕНП, а Кая Калас е представителка на Източна Европа, принадлежаща към либералите - семейство, критично настроено към ЕНП, обобщи Желев. Той припомни, че в миналото Фон дер Лайен е имала и противоречие с предшественика на Калас – испанският социалист Жозеп Борел.

"Естествено е да възникнат такива противоречия, след като по този начин се формира ръководният екип в Европейския съюз. Критиците на Фон дер Лайен често я упрекват в уклон към централизация, към желание за контрол, за микроменажиране на всичко… Тя още в началото на мандата си постави за цел, декларира, че ще води една геополитическа комисия, което веднага поставя под въпрос ролята на върховния представител. И, структурирайки тази комисия тя назначи комисари, които отговарят за част от ресора на Калас. Примерно имаме за пръв път комисар по отбраната, комисар по Средиземноморието и естествено тук функциите се дублират".

Според Желев, дори и да се изпълнят реформите, планирани от Париж и Берлин, европейската външна политика няма да стане по-обща. В "Събота 150" той обясни:

"Центърът на сблъсъка на противоречията ще стане ЕК, а не ЕСВД. Просто ще се премести мястото на сблъсък, но противоречията между държавите членки ще останат".

В традиционната си реч за състоянието на ЕС, Фон дер Лайен обяви, че много би искала Канада да се превърне в първия асоцииран член на Европейския съюз. Експертът от института "Брюгел" в Брюксел, Камий Реверди коментира, че значението на термина не е станало съвсем ясно по време на речта. Затова са се е появил и въпросът защо това не би могло да се отнася за Обединеното кралство или Швейцария или за страните от Европейската асоциация за свободна търговия.

"Може би до срещата на върха в Монреал в края на октомври нещата ще се изяснят или поне ще бъдат обсъдени, така че може би тогава ще знаем малко повече какво се има предвид под "асоцииран член". А колко време може да отнеме, докато се стигне реално до този статут, като се има предвид колко време отнеха преговорите за споразумението за свободна търговия между Канада и ЕС – СЕТА, не мисля, че ще стане за няколко седмици".

За да не се стигне до такова споразумение президентът на САЩ е възможно да окаже натиск върху страните от ЕС с най-голям износ, като например Германия и Франция, коментира тя: "Но не очаквам много по-голям натиск от този, на който сме свикнали". Австралия и Нова Зеландия също биха могли да станат асоциирани членове на ЕС, но това ще зависи много от условията, които трябва да бъдат изпълнени

"Все повече държави се стремят към сближаване и споразумения за критични суровини. Това се случва и в момент, когато все повече страни осъзнават, че имат нужда от търговски партньори, с които споделят общи ценности и на които могат да се доверят".

Желев коментира казаното от Реверди, че все повече държави осъзнават, че имат нужда от партньори, с които споделят общи ценности. Това е и една от причините ЕС и Канада да търсят по-тесни отношения

"ЕС има остра нужда от достъп до критични материали и енергия, спрямо които той в момента има трудно поносими зависимости от недемократични сили като Китай, държави в Близкия изток, като Русия, като САЩ. Обратно Канада, която е подложена на безпрецедентен икономически натиск от страна на Тръмп има нужда от европейския пазар, който продължава да бъде най-големият свободен пазар в света. Така че взаимният интерес е налице, но има неща, които са над интереса и това са ценностите. ЕС е глобална сила икономически, но той се той се състои държави, които са средни сили в света като Германия, Франция, Италия.

Зад термина "асоциирано членство", според Желев, "става дума за нов разряд, нов порядък от отношения, който, според мен, няма нищо общо с процеса на разширяване".

"В историята на ЕС всички най-дълбоки форми на интеграция, каквито са еврото например еврото и "Шенген" не са присъствали в договорите. Те са били точно такива неясни термини, които бавно и полека са се пълнили със съдържание", обобщи Желев.