"Стълба към небето": Какво разказват стенописите в храм в Смолян

20 години след освещаване на катедралния храм "Свети Висарион Смоленски", започна мащабното изписване на купола на най-голямата църква в Родопите.

Екипът на проф. Владимир Аврамов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, работи на височина от близо 30 метра.

До купола на катедралния храм в Смолян иконописците се изкачват по тясна стълба, част от огромно скеле. От земята тя изглежда като своеобразна „стълба към небето“. Височината е колкото девететажна сграда, а куполът, който предстои да бъде изписан, е с площ близо 600 квадратни метра.

В центъра на купола е предвиден внушителният образ на Христос Пантократор-  Съдържителя. Главата му е с размер около два метра, а една от водещите гънки в драпериите е дълга над четири метра.

Проф. Владимир Аврамов разказва, че мястото на Христос Пантократор не е случайно. Полусферата на купола символизира космоса, а образът на Спасителя е поставен в самия център на небесната църква.

"Христос Пантократор или Съдържителят" има дуалистична функция - като човек и божество."

По думите му Христос трябва да бъде представен едновременно като благ и добронамерен човек и като Господар на небето и небесен съдия.

"Той трябва малко дуалистично да се изобразява с чертите на благ и добронамерен човек и в същото време като господар на Небето на Небесата, Небесния съдия, Съдържителя", обяснява проф. Аврамов.

Погледът на Христос

Образът ще бъде разположен така, че погледът на Христос да бъде отправен директно надолу към хората в храма.

Проф. Аврамов обръща внимание на символиката на очите на Пантократора. Той дава пример с известна Синайска икона, в която тази двойственост е особено ясно изразена.

Ако лицето бъде разделено мислено по вертикалната му ос, едното око може да се възприеме като излъчващо образа на благ и дори малко тъжен човек, докато другото носи строгостта на справедливия небесен съдия.

Така образът изпълнява не само пазителска и апотропейна функция, но е натоварен и с по-дълбок символизъм.

Деветте ангелски чина и пророците

В иконографската програма Христос Пантократор ще бъде поставен в мандорла - символ на небесното сияние. Фонът ще бъде златен, за да се подсили усещането за полусферично огледало и небесно пространство.

Под Христос ще бъде разположена процесия от деветте ангелски чина, свързана с Божествената литургия, молитвата, жертвата и причастието.

Над прозорците ще бъдат изобразени пророците - тези, които предвещават идването на Спасителя.

В четирите пандантива ще бъдат разположени четиримата евангелисти.

"Четирите евангелисти са символичните колони, които чрез техните евангелия популяризират вярата", казва проф. Аврамов.

Той подчертава, че всеки архитектурен елемент в храма има своето място и значение, а стенописът е съобразен с конкретната архитектурна форма.

"Вълшебен е този синтез"

Иконографската програма е съобразена с византийската традиция, която според проф. Аврамов изгражда сложен архитектурно-художествен синтез.

"Всички персонажи, които се разполагат в храма, са на строго определени места, които са зададени от архитекта", обяснява той.

Като пример посочва Богородица в апсидата. Отдалеч тя е с молитвено вдигнати ръце, но когато човек се приближи до образа, ръцете вече сякаш излизат в пространството и го прегръщат.

"Тя е молителка и закрилница едновременно. Вълшебен е този синтез", казва проф. Аврамов.

Подобна е символиката и при останалите образи - Христос е в определеното му място на свода, символизиращ небето и космоса, а евангелистите са свързани с предаването на Божието слово към вярващите.

Между скелето и молитвата

За екипа от художници работата е не само професионално предизвикателство. Всекидневното изкачване и слизане по огромното скеле превръща самия процес в своеобразно физическо движение между земята и небето.

"Качваме се, слизаме - нищожни, малки мравчици, които пълзят към Бога", казва проф. Аврамов.

И именно тук разговорът за стенописите се превръща в разговор за вярата.

По думите му вярата е дълбоко лично преживяване и не е нещо, с което човек трябва да парадира.

"Истински вярващият човек никога няма да парадира с вярата си. Тя е невероятно сакрално лично пространство, дето човек остава с Бога."

Според проф. Аврамов всичко в храма е част от едно цяло - литургията, песнопенията, кандилата, свещта и стенописите въздействат едновременно върху човешките сетива.

"Литургията, песнопенията, кандилата, свещта, стенописите по някакъв начин задействат абсолютно цялата човешка сетивност, за да е пълноценен контактът с Бога."

А пламъкът на свещта, който се издига нагоре, се превръща в символ на молитвата - лична и тиха, без думи.

"Както пламъкът не може да говори, така и душата трябва да споделя нещо", казва проф. Владимир Аврамов.

Още чуйте в звуковия файл.