Роб Уотсън: Меморандумът от Кардиф е по-скоро символика, отколкото съдържание

В началото на седмицата лидерите на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия се срещнаха в Кардиф, където подписаха така наречения "меморандум за разбирателство". За първи път в историята на Обединеното кралство тези три негови съставни части имат първиминистри от националистически партии, които се стремят към независимост. На практика меморандумът съдържаше 3 основни точки. Първата е правото на самоопределение, тоест Лондон да няма право да блокира бъдещето на регионите. Вторият момент е призивът за действие към централните власти – Лондон да се подготви да планира и да улесни конституционните промени, необходими, за да се стигне до референдуми за независимост. Последната важна точка са бъдещите отношения с ЕС.

Политическият анализатор на БиБиСи Роб Уотсън коментира пред БНР

"Според мен меморандумът е много по-важен със своята символика, отколкото със същината си, тъй като в него няма кой знае какво съдържание. Смятам обаче за интересно казаното от лидерите, те се опитаха да отправят послание не само към британското правителство, но и към целия свят, по техните думи, че времето на Уестминстър изтича и че те настояват за конституционна промяна.

Причината да отдавам такова значение на символиката е, че за първи път, откакто във Великобритания бяха въведени децентрализирани управления в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия и трите се ръководят от политици, които искат разпадането на Обединеното кралство. Изключително показателно е, че те са гласували за това и са се обединили по този принцип за първи път. Така че става въпрос по-скоро за символика, отколкото за реално съдържание.

Не мисля, че декларацията им ще има съществен ефект или че ще принуди британското правителство да предприеме действия, които не желае. Важни са обаче самият факт, че се проведе такава среща; политиците, които участват в нея, както и политическата обстановка в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Макар правителствата с делегирани правомощия в Шотландия и Северна Ирландия да искат референдум през следващите 5 години, британското правителство не е длъжно да го разреши. В Уелс ситуацията е малко по-различна, тъй като там националистите си дават сметка, че подкрепата за независимост, според социологическите проучвания, е едва около 25 30%, така че те не настояват за незабавно допитване. Но интересното тук е, че тези лидери се опитват да повдигнат въпроса, за да мобилизират собствените си поддръжници и това, което е наистина любопитно е, че макар проучванията да показват, че дори да се проведат референдуми в Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, това не означава непременно че биха довели до гласуване за независимост. Същевременно става ясно, че истинският проблем за единството на Обединеното кралство е, че младите хора в тези региони далеч не са толкова ентусиазирани от идеята за оставане в състава му. Просто ми се струва, че за тях концепцията за cool-Британия вече не е особено привлекателна.

Дали обаче централните власти в Лондон няма да направят опит за завръщане в ЕС, за да спасят по този начин Обединеното кралство е изключително интересен въпрос, коментира експертът за предаването "Събота 150" по "Хоризонт".

"Гласуването за напускане на Европейския съюз през 2016 година подложи Обединеното кралство на огромно напрежение. Важно е да се подчертае, че значително мнозинство от избирателите в Шотландия и Северна Ирландия, макар и не толкова в Уелс, гласуваха за оставане в ЕС. Така Брекзит се превърна в мощен двигател на подкрепата за националистите в Шотландия, Северна Ирландия и Уелс. Макар нито една британска политическа партия все още да не е стигнала до този извод, би могло да се търси аргументът, че по-тесните връзки с ЕС или дори повторното присъединяване към Съюза може би са най-добрият начин за запазване на целостта на Обединеното кралство, тъй като разногласията относно Брекзит несъмнено са от факторите, водещи до неговото разединение.

Трите региона са много различни като икономики, природни ресурси и човешки потенциал, отчете Робъртсън

В Северна Ирландия проучванията показват, че на този етап мнозинството би подкрепило оставането на северна Ирландия в Обединеното кралство. Въпросът дали ще се проведе референдум е доста сложен. Механизмът предвижда британското правителство да прецени, че настроенията в северна Ирландия са се променили и съществува консенсус за провеждане на така нареченото "допитване по границата" – с други думи и от двете страни на границата, защото тук става дума за обединение с Република Ирландия. Това беше едно от условията в мирното споразумение от Разпети петък, сложило край на трийсетгодишния граждански конфликт в Северна Ирландия.

Според британското правителство обаче към момента все още не сме достигнали този етап, макар че това може да се случи в бъдеще.

В Шотландия, управляващата шотландската национална партия, подобно на ирландските националисти, силно желае провеждането на референдум в рамките на следващите 5 години. Проучванията сочат, че в Шотландия има леко мнозинство в полза на независимостта. Съотношението е приблизително 52% на 48%. Позицията на британското правителство е категорична: Няма да провеждаме нов референдум, тъй като шотландските националисти, макар и най-голямата партия в шотландския парламент, не успяха да спечелят абсолютно мнозинство. Следователно, според британското правителство, няма да се предприемат промени и няма да се провежда референдум, освен ако не настъпи фундаментална промяна в общественото мнение в Шотландия и шотландските националисти не спечелят абсолютно мнозинство.

В Уелс ситуацията е много по-проста. Уелската националистическа партия управлява в момента и заявява, че не иска референдум незабавно, а предпочита първо да убеди населението на Уелс в своята кауза, тъй като подкрепата за независимост е в рамките на 1/4 до 1/3, тоест не особено висока.

Що се отнася до жизнеспособността на тези страни - как биха се развивали те, ако напуснат Обединеното кралство, повечето икономисти са на мнение, че всички те биха били в много по-лошо положение, но точно това би било и предмет на дебатите около евентуален референдум. Предполагам, че ще възникнат и фундаментални въпроси като този дали независимостта е добра идея, ако не е подкрепена от огромно мнозинство. Може би някои хора биха казали, че една от поуките от Брекзит е следната: "Ако гласуваш за изключително радикална промяна, но с крехка преднина от 52% срещу 48%, е много трудно да превърнеш тази промяна в успех".