Евродепутати са притеснени за сигурността на Европа по източния фланг

"Живеем в епоха на големи възможности и големи опасности". С тези думи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очерта атмосферата в Европейския съюз в нейната реч за състоянието на Съюза тази седмица. Реч, започнала с цитат от английския викториянски писател Чарлз Дикенс: "Бяха най-добрите времена, бяха най-лошите времена". Думи, даващи според Фон дер Лайен точното описание на света, в който живеем днес. Продължаваща повече от 4 години и половина война в Украйна, бойни дронове по плажове, руски провокации, хибридни атаки - от Лайпциг до бреговете на Балтика и от Балтика до Черно море. В противоположностите се открояват по-ясно нещата. Няма как да видим бялото без да има черно.

В пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург председателката на ЕК обяви и историческо партньорство с Канада - тя ще стане първата в историята асициирана страна членка на Европейския съюз.

Планове с размах и една действителност, която напомни на Европа в какви времена живеем. Часове преди Урсула фон дер Лайен да застане на трибуната в пленарната зала - изтребители на НАТО свалиха дрон, навлязъл във въздушното пространство на Литва - прибалтийска страна от НАТО, граничеща с Русия и част от предупредените от Русия страни да не дават въздушното си пространство на Украйна за нейни дронове, с които да атакуват руска територия. Войната вече е "тук", не само "там". Дронови провокации в Германия, Румъния, части от дронове по българското Черноморие. 

Реакциите за случилото се стигнаха и до Страсбург. Евродепутатът от Литва Петрас Аущревичус от групата на "Обнови Европа", член на комисията по сигурност и отбрана коментира пред БНР поредната дронова провокация тази седмица в страната му:

"За съжаление трябва да призная, че нямахме достатъчно възможности за отговор и подготовка на инцидента с дрона в Литва. Отделили сме доста от нашия бюджет за отбрана, но явно все още не разполагаме с нужния отбранителен капацитет и по-специално системите за прихващане. Така че ние трябва да надградим тези системи и да увеличим разходите си за въздушна отбрана в пъти. Вече сме подписали серия от договори, но все още системите не са пристигнали при нас. Във вторник дронът, който навлезе във въздушното пространство на Литва, беше свален от патрулиращи италиански изтребители. Тези операции са много скъпи. Затова трябва да можем да сваляме дронове с далеч по-евтини системи с пропорцониално използвана сила и именно заради това трябва да развием тези способности. При това да го направим заедно с украинците, защото те са най-опитните в това отношение. Тяхната успеваемост при сваляне на нормални дронове е 80% и при безпилотници с турбореактивни двигатели - 60%. Това са много добри резултати. Трябва да се учим от тях, да докараме тези технологии в Европа. Мисля, че този инцидент беше урок. В Латвия имаше политически дискусии по темата. Опозицията критикува остро управляващите заради неподготвеност на правителството. Ние харесваме и уважаваме нашите въоръжени сили, но те трябва да са оборудвани, да имат точните средства за реакция. А политиците трябва да действат много бързо, вместо да правят обещания за следващия месец или дори за следващите години. Следващият месец е днес.

Смятам, че това може да бъде разчетено като натиск срещу европейската общественост. Целта е с този натиск да бъде казано: "Спрете да подкрепяте Украйна и си мълчете". Това е открит натиск, с който Москва иска да ни каже: "Ако продължавате, ще стане по-лошо". Но не само това е проблемът. Обект сме и на кибератаки, дезинформация, дори някакъв вид саботажи, както беше случаят с дроновете на летището в Лайпциг, имаме и умишлени атаки срещу европейска критична инфраструктура".

Литва ще реагира след случая със сваления дрон коментира Петрас

"Най-добрата реакция от наша страна би била да имаме надеждна въздушна отбрана. Вече сме натрупали добър опит със защита на нашите граници заради нестихващите опити за нахлуване през сухопътната ни граница на умишлено предизвикана миграция. Почти всяка вечер има опити за преминаване на нашата граница. Това се случва от посока Беларус и е организирано от руснаците. Инвестирали сме много милиони за укрепване на границите ни и виждаме резултата. Затова трябва да инвестираме и в противовъздушната отбрана. Това ще е най-добрият сигнал, който можем да изпратим на Русия".

По време на пленарната сесия на ЕП в Страсбург беше представен доклад, изготвен от специалната комисия на ЕП по EUDS, в който се очертават конкретни препоръки за защита на демократичните институции на ЕС от злонамерена намеса, хибридни атаки и кампании за дезинформация. Петрас коментира за "Събота 150" колко ефективна е за Европа подобна стъпка:

"От личен опит мога да ви кажа, че преди 4-5 години в разговори с мои колеги им казах: "Вижте, подложени сме на мощна информационна атака. И тя се случва на кулутрно и религиозно ниво. Защото религиозни фигури в Русия са почти със статута на военни и се държат по този начин. Имат мисия, изпълняват план и докладват директно на Кремъл. Атака има и в социалните мрежи." Тогава колегите ми казаха: "О, недей, това не може да е истина." Сега обаче нещата се промениха, но ние все още нямаме достатъчен капацитет и инструменти да се борим срещу дезинформацията и срещу тези, които я разпространяват, както и за обучения на журналисти по тази тема и т.н. Ако се наложи и свалянато на някои медийни издания, ако те са враждебни".

Петрас коментира, че войната ескалира с все повече провокации на европейска територия, а в същото време солидарността с Украйна и помощта за губят инерция:

"Нещата са достиганали връхната си точка. За Русия това е отчаян опит, нещо като "всичко или нищо". Те влагат всичко заедно за тази своя цел, използвайки радикални политически формации, които атакуват Украйна и пренебрегвайки ежедневните жертви на фронта, които тази страна дава.  

Сега е ключовият момент, в който не трябва да отстъпваме. Нито крачка назад. Трябва да изпратим мощен сигнал, които ще подейства деморализиращо на руските политически кръгове.

За подобна категоричност пред руската заплаха говори и председателката на Европарламента Роберта Мецола, която пред журналисти на тазседмичната сесия в Страсбург обяви, че Европа е дала "ясен сигнал", че ще бъдем безкомпромисни в защитата на демокрациите ни. Тя заяви това след приемането на доклад за констатациите на специалната комисия относно европейския щит за демокрацията.

 

Румънският евродепутат Дан Барна, който е част от комисията за Външни работи на Европейския парламент коментира пред БНР информациите за притеснения сред румънските туристи да почиват на румънското Черноморие заради случаите с безпилотни апарати.

 

"Прави са да бъдат притеснени. Вече имахме случай, при който дрон навлезе в нашето пристанище Констанца, както и много случаи на безпилотници, открити във водите на Черно море. Основното предизвикателство, което се разбира и в Брюксел, и в НАТО, е че Черно море вече не е периферна точка на картата в архитектурата на Алианса. Всъщност то вече е разширената фронтова линия с руснаците. Разбирайки това, необходимостта да бъде изграден морски хъб за сигурност именно в Черно море, е важен елемент и е една от темите, които аз постоянно повдигам тук в Страсбург, и в Брюксел. Организирах преди няколко месеца и подобна конференция за важността на тази тема и рисковете за сигурността в региона, както и за важността да бъде изградена отбранителна инфраструктура. До края войната, дано е скоро, Черно море ще продължи да е гореща точка на източния фланг, защото руснаците постоянно се опитват да използват това море като портал за намеса, за нахлуване.

Този навик на Европейския съюз да реагира на проблемите със стратегии, не води до нищо. Трябват действия и конкретни мерки. Вече от доста време се обсъжда да има черноморска стратегия за сигурност. Извън тези планове обаче, трябва да преминем към инвестирането в инфраструктура с двойно предназначение в Черно море. Трябва също и да бъде увеличен капацитетът на военна мобилност в региона в случай на както правилно отбелязахте - ескалация на конфликта. Също така хармонизиране на законодателството за доставки между страните от източния фланг на НАТО и в частност Черноморския регион. Всички тези елементи са изключително необходими да бъдат изпълнени. Само с конференции и изявления няма да стане, дори да идват и от председателя на Европейската комисия.

Запитан дали има опасност отбранителни проекти да не срещнат одобрението на местните власти в България и Румъния, евродепутатът заяви:

"Не бих искал да давам оценка на политическата ситуация в България. Знам, че има исторически и културни причини при вас да има по-чувствителни реакции към Русия, отколкото в Румъния. Говорейки за страната ми, като изключвам крайнодесните екстремисти в парламента, целият политически спектър напълно подкрепя ангажираността на НАТО и ЕС за защита на нашата граница. Може и да греша, но не съм усетил съпротива от местните власти по тази тема за увеличаване на отбранителния капацитет в региона на Черно море.