От "Капитал" до "Петрохан" – личните данни като оръжие

Три медийни казуса от седмицата: делото "шамар" срещу Десислава Николова от "Капитал", защо медии не бива да публикуват лични данни на деца, и действията на журналисти, влезли в инициативните комитети на кандидат-президенти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мария Черешева, председателка на АЕЖ-България.

Дело за 25 000 евро срещу журналистка от "Капитал"

Председателката на Асоциацията на европейските журналисти – България, Мария Черешева, коментира делото срещу журналистката Десислава Николова от "Капитал", заведено от проф. Албена Златарева от Медицинския университет - Варна. Искът е за 25 000 евро за публикации, свързани с тестове и лекарства за онкоболни.

"На първо място, непропорционалността на иска е класически белег на SLAPP дело." "Искът не е за самите разкрития, които са от безспорен обществен интерес, а за степента на критика."

Черешева подчерта, че целта на подобни дела не е защита на репутация, а натиск: "Те поставят журналиста в ситуация, която има смразяващ ефект върху бъдещото му отразяване."

Паралелни проверки и вторичен натиск

Паралелно с гражданския иск, срещу Николова е започнала мащабна проверка от НАП. "Това е типично за SLAPP делата – използват се всички възможни инструменти, за да бъде притиснат журналистът."

След като Николова публично съобщава за делото, срещу нея е подаден и сигнал в Комисията за защита на личните данни – заради това, че е споменала трите имена на лекарката, завела иска.

"Един от малкото начини журналистите да се защитят е да говорят за делата срещу тях. А тук виждаме как дори това се наказва."

Лични данни на деца в казуса "Петрохан"– опасна практика

На фона на обвинения към журналисти за споменаване на имена на публични лица, Черешева обръща внимание на друго – много по-тежко – нарушение: "Експертизата с имената на деца беше изнесена в публичното пространство без никаква необходимост."

Тя подчертава, че това не е журналистическо разследване, а изтичане на данни от прокуратурата към определени медии: "Това е информация в така наречената "пощенска кутия" – пуска се без филтър, без етичен стандарт, без мисъл за жертвите."

"Децата са най-уязвимите членове на обществото. Да бъдат повторно виктимизирани по този начин е нарушение на българското законодателство, на международните стандарти и на Закона за закрила на детето."

Две различни истории, един общ проблем: институционален натиск и безконтролно изтичане на данни.

В единия случай – журналистка е атакувана заради критични публикации и заради това, че е съобщила името на човек, който е публична фигура. В другия – лични данни на деца, потенциални жертви на тежки престъпления, се публикуват без никаква защита.

И в двата случая механизмът е сходен:

• натиск върху журналисти;

• използване на институции за сплашване;

• липса на контрол върху изтичането на чувствителна информация;

• публично разпространение на данни, които не трябва да бъдат публични.

Черешева е категорична: "Обществото заслужава да знае какво се е случило в "Петрохан", но не с цената на живота и здравето на най-пострадалите."

Пресконференцията на прокуратурата – повече шум, отколкото информация

"Не разбрах какъв беше смисълът на тази пресконференция, освен да създаде напрежение." "Повечето неща се знаеха. Тези, които не се знаеха, можеха да бъдат съобщени по-деликатно."

След пресконференцията експертизата с лични данни на деца се появява в медии, които традиционно получават подобни "пощенски кутии".

Институционален тормоз: НАП, комисии, проверки

Черешева коментира и друг устойчив модел: "Едни и същи институции при различни правителства вършат една и съща работа – упражняват натиск върху журналисти."

"Това е институционален тормоз."

Тя подчертава, че Комисията за защита на личните данни е длъжна да реагира по сигнал, но когато сигналите се използват като инструмент за натиск, резултатът е разрушителен.

Анти-SLAPP законодателството – надежда за промяна

"Анти-SLAPP законодателството мина на първо четене. Това е начинът България да транспонира европейската директива."

"Тези дела ще могат да бъдат приключвани по-рано, ако се установи, че са SLAPP – да не се точат с години."

Тя подчертава, че законът защитава не само журналисти, но и граждани, които използват свободата си на словото.

Журналисти в политиката – размиване на границите

Асоциацията реагира и на друг казус – журналисти, които стават част от политически кампании.

"Проблемът е, когато до последния момент не се знае, че шефът на новините във водеща медия всъщност готви своя трансфер в политиката."

"Когато журналисти излизат в неплатен отпуск, за да участват в кампания, това размива границите между журналистика и политика."

"Подобни решения вредят на цялата журналистическа общност, защото обвиненията в обслужване на политически интереси се потвърждават чрез конкретни действия."

Доверието – най-голямата загуба

"Обществото има в какво да се съмнява, когато се чуди дали журналистите са безпристрастни. Ако веднъж е прекрачена границата между журналистика и политика, не би следвало да има път назад. Синдромът на въртящите се врати – малко политик, после пак журналист – подрива доверието в независимостта на журналистиката."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Мария Черешева можете да чуете от звуковия файл.