Фермите на бъдещето, или какво земеделие иска да финансира ЕС

Европейските фермери са най-добрите в света, заяви категорично председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на съюза за 2026 г. Тя също подчерта, че земеделският сектор ще бъде стабилно подкрепян на фона на климатичните промени и навлизащите с бърза скорост технологии като изкуствен интелект. Как ще изглежда в бъдеще селското стопанство в Европа и какво означава това на практика за европейските и българските фермери?

Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света, припомни Урсула фон дер Лайен, а горещините и горските пожари заплашват не само човешки животи, но директно се отразяват и върху селското стопанство.

"За пореден път европейските земеделски стопани се справиха с предизвикателството на това безкрайно лято. Европейските фермери са най-добрите в света и ние ще ги подкрепяме по всяка стъпка от пътя", посочи председателят на Европейската комисия и обясни, че един от проектите, които Брюксел ще предложи, е нова Европейска инициатива за водата. От нея зависи цялата реколта, а добитъкът не може да оцелее без вода, добави Фон дер Лайен. Тя също включи земеделието и селскостопанските продукти в приоритетните сектори, в които ще се работи за ефективно използване на изкуствения интелект.

"Сега се съсредоточаваме върху пет от секторите с най-висока стойност, в които промишленият изкуствен интелект има най-голям потенциал и за които разполагаме с данни: здравеопазването, транспорта, хранително-вкусовата промишленост, иновативното производство, както и отбраната и космическото пространство. През ноември ще обявим революционни инициативи в тези сектори. Ще поканим държавите членки, членовете на парламента, съответните сектори и предприемачите да се присъединят към нас в този амбициозен европейски проект", обясни Урсула фон дер Лайен, чиято реч беше следена с внимание на най-голямото европейско селскостопанско изложение на открито, което се проведе от 15 до 17 септември в Тъламор в ирландския окръг Офали.

Ирландия председателства Съвета на Европейския съюз до края на декември и има за цел още през октомври да постигне политическо съгласие по ключови аспекти от Общата селскостопанска политика на Съюза за периода 2028-2034 година.

Дъблин иска да има по-голяма гъвкавост за държавите членки при разпределяне на финансирането за земеделските стопани в случай на кризи като жегата и сушата от лятото на тази година. Целта на Европейската комисия е Общата селскостопанска политика за следващия период да подкрепи младите фермери, малките стопанства, както и жените, които искат да навлязат в сектора.

Важно е да се осъзнае, че земеделските политики засягат всички европейски граждани, подчерта по време на изложението ирландският евродепутат Мария Уолш.

"Колко от хората тук ядат по няколко пъти на ден? Страхотно! Всички вдигат ръка. Това е точно толкова голям проблем за тези, които ядат всеки ден и консумират хранителни стоки, колкото и за нашите фермери, независимо дали работят на пълен или на половин работен ден. Понякога, когато мислим за обновяването на поколенията, може би се сещаме само за статуквото на това, което наричахме традиционно земеделие. Тоест, навън сте 7 дни в седмицата, произвеждате мляко, обработвате земя или се занимавате с овцевъдство, или развивате агротуризъм. Според мен, когато гледаме към бъдещата архитектура на Общата селскостопанска политика, трябва да имаме предвид всички тези видове земеделие, като същевременно улесним младите фермери да започнат да обработват земята, да получават по-добро финансиране и да направим така, че ако и когато са им нужни средства, те да достигат до джоба им по-бързо", каза Мария Уолш.

"Средностатистически, ако хипотетично решите да създадете млечна ферма утре сутрин и трябва или да прецените дали съоръженията ви за обработка имат нужда от модернизация или от пълна подмяна, за един млад фермер става дума за около 1 милион евро, за да навлезе в този сектор. Към момента това са невероятно много пари. Трябва да се занимаваме с Общата селскостопанска политика на интервали от 10, 15, 20 години, а не на всеки 5 до 7 години, защото промените са твърде големи. А всеки зърнопроизводител, който засажда посеви тази година, мисли за 3 до 5 години напред. Трябва да осигурим повече доверие, по-добра прозрачност и да се знае, че и ние като хора, които изготвят политики, подкрепяме фермерите", обясни евродепутатът Мария Уолш.

Модел за стопанство, който Брюксел иска да подкрепя в бъдеще, е семейната млечна ферма на Мили и Колъм Макинтайър. С помощта на европейски средства там са инсталирани два робота за доене на крави, както и 100 слънчеви панела, които значително облекчават сметките за електричество през лятото.

"Работя в тази ферма заедно със съпруга си Колъм и четирите ни деца. Към момента имаме 105 млекодайни крави. Това е семейната ферма на Колъм. Дядо му е започнал да се занимава със земеделска дейност през 1936 година, когато е купил тази ферма. Той е работил в нея, а след това и родителите на Колъм са се занимавали със селскостопанска дейност тук. Когато Колъм е бил на 19 години, баща му е починал и той е поел фермата, въпреки че е бил най-малкото дете, най-малкият син. На него му е било поверено да се грижи за фермата, въпреки че е бил само на 19 години. С Колъм се срещнахме на парти в къщата на брат му и се оженихме през 2001 година. Обединихме двете ни стада през 2002 година. През същата година ни се роди първото бебе и се преместихме във фермата, която купихме. Тя е общо 91 хектара, разделена е на три различни парцела на три различни места – тук, по-надолу по пътя, както и там, откъдето аз произхождам", разказа Мили Макинтайър за фермата, която има награда за устойчивост, защото съчетава модерните технологии с традиционната за Ирландия пасищна система.

На няколко километра от млечното стопанство Кен Гил работи във ферма, която също е придобита и обработвана още от дядо му. Гил има стадо от около 120 животни, произвежда биологично говеждо месо и биологични овесени ядки и е част от програмата за телешко месо на бъдещето на водещия земеделски изследователски институт на Ирландия.

"Започнах да разглеждам биологичното земеделие и реших, че то е нещо, което наистина отговаря на темперамента ми, след като бях решил да се занимавам със селскостопанска дейност. Освен това, а и още по-важно е, че биологичното земеделие е нещо, което можех да правя и да се издържам добре с него. През 2013 година започнахме прехода към биологично производство, процесът отнема две години. От 2015 година сме изцяло биологично стопанство", обясни Кен Гил.

Той добави, че според него биологичното производство е по-устойчиво при климатични промени или други кризи, защото животните са по-здрави, с по-висок имунитет, а земята не се обработва с цел краткосрочни максимални печалби.

Ситуацията в България обаче е все още много далеч от тази в страни като Ирландия, смята Симеон Караколев, заместник-председател на Българската аграрна камара и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

"Фокусът постоянно на Европейската комисия, когато се говори, е казва: "Подкрепяме малките и средни стопанства". Тук, в България, ти нямаш все още класификатор какво е малко и средно стопанство. Умишлено го няма това нещо. Има предостатъчно данни кои стопанства попадат в категорията малки и средни. Просто държавата не иска или поне досега не е искала това нещо да го наложи, да го изведе на бял свят и да каже: "Ето това е в България малко и средно стопанство. Фокусът ни на подпомагане ще бъде тук". А вие виждате сега как се говори: "Ние ще подкрепяме тези, които произвеждат". Всички произвеждат, само това искам да кажа. И малките, и средните, и големите, и тези, които са по селата, и тези, които са в по-големите населени места – всички произвеждат. Въпросът е какво следва от това. Едните произвеждат храната за себе си и за близките си локално, другите произвеждат в огромни обеми. Тук е важно държавата да има национална цел, да каже: "Ние искаме да запазваме по селата хора", защото ти като удариш 200 човека с по примерно 20 животни, а приоритизираш един с 5000, нормално е тези 200 населени места да останат без още един живец в тях. Ако ние нямаме национална цел и тя да бъде изведена, да бъде съобразена с многото обстоятелства – демографски, социални, административни като тежест – това животновъдство ще си отива и в един момент почваме: "Ама защо имаме внос?" Ето затова имаме внос. Защото и всичко е адаптирано да се дава хаотично там, където надделеят корпоративните интереси най-вече, а не националните", каза Караколев.

От своя страна, Милена Раева, съпредседател на Българската асоциация по биологично животновъдство и секретар на Сдружението на Еленските животновъди и земеделци, обясни:

"Европейският съюз не може да ни помогне кой знае колко. Той е помогнал достатъчно, като ни е дал възможност в новия програмен период държавите членки да имат много по-голяма свобода в подкрепа на реалното производство. Държавите членки ще спрат да казват каквото каже Европейският съюз, защото Европейският съюз основното, което прави, е да даде свобода при решаването на всяка една държава членка по какъв начин ще предлага подпомагането да се използва в самата ѝ държава в зависимост от райони със специфични нужди, в зависимост от проблемните сектори. Животновъдството е изрично посочено като проблемен сектор", каза Милена Раева, която поддържа биологично стопанство заедно със съпруга си от 2018 година.

"Най-големият проблем на животновъдството в страната е липсата на земя за животновъдите. Това е най-големият проблем. Правителството трябва да го осъзнае и е време действително да се направят промени в ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи) в частта разпределение на пасища, ама реално разпределение, защото това, което към момента съществува като законодателство, не помага по никакъв начин на животновъдите. Общините не могат да бъдат принудени по никакъв начин да разпределят, колкото трябва и както трябва пасища. Хиляди хектари са оставени да станат на гори, трънясват, буренясват. Няма механизъм, по който могат да бъдат тези пасища възстановени и почистени. Дали сме предложение на министерството за адекватна мярка за възстановяване на деградирали пасища, защото това са деградирали пасища. В разговори сме с министерството, очакваме евентуално промени", заяви Милена Раева.

Симеон Караколев прогнозира:

Животновъдството му трябват според мен не повече от 5 години да се следват ясни национални цели, да бъдат адаптирани всички мерки, и законодателни, и стимулиращи, да бъдат съобразени точно с националните цели на България и за 5 години ще има със сигурност обрат в тенденцията на животновъдството. Аз съм убеден в това, защото хората, които са останали и имат желание, те могат да развият своите стопанства, но само когато те видят наистина, че държавата слага фокуса върху тях.