Нямаме консенсус какво искаме от българското образование

Имаме много ясно видима тенденция на спадане на ангажираността на учениците в училище.

Това заяви пред БНР Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.

"Учениците все по-малко виждат смисъл в училище. Ние като въведем тази стълбица, посредством един инструмент, който ако остане просто един лист хартия, на който ние да пишем едни оценки в крайна сметка и го приложим, без да се запитаме защо учениците виждат по-малко смисъл в училище, защото училището не е нито само резултатите на националното външно оценяване, нито само учебните програми, нито само учебника, нито само живота на учениците в училище - всичко това трябва да се гледа в цялост. Това, което ние от Национална мрежа за децата бихме искали да видим, е един цялостен разговор за качеството на образованието", коментира тя.

Без оценки за дисциплина, ако може, призова Брестничка в интервю за предаването "Хоризонт до обед". Тя посочи, че данните и в световен план показват, че оценките за дисциплина всъщност са доста двояк инструмент и техният ефект не е задължително добър. "А и ми напомня на едни други времена, в които не искаме да живеем", допълни тя.

Мария Брестничка коментира мерките за затягане на дисциплината в час, предлагани от просветното министерство:

"Идеята за въвеждането на тази карта като инструмент, с който ние проследяваме това, което министърът нарича личностно развитие на ученика, звучи като добро желание, което обаче за жалост не стъпва изцяло на данни, нито пък на изследвания. Само като погледнем самата карта и първата категория дисциплина - там, където учителят очевидно ще трябва да напише оценка на дисциплината на детето, виждаме едни 6 стъпки, в които учителят трябва да каже дали тази дисциплина на детето отговаря или не на съответните очаквания. Обаче какви са точно очакванията, как го мерим, по какъв начин този учител е подготвен да сложи тази оценка извън собственото си лично разбиране за тази дисциплина и въобще този лист, на който пишем някакви оценки, въобще предполага ли да разберем какво се случва с детето извън поведението му тук и сега, което отговаря или не отговаря на очакванията на възрастния - това остава открит отговор. Това е приложимо в много голяма степен за всички мерки, които бяха оповестени от МОН".

По думите ѝ не се вижда изцяло написана концепция за това какво всъщност искаме в българското училище от гледна точка на преживяването на децата.

"Виждаме награди и наказания, само че награди и наказания е подход, с който по-скоро дресираме животни, а не подкрепяме развитието на деца", уточни тя.

Брестничка подчерта, че това не е разговор "За" и "Против" правилата в училище. Според нея въпросът тук е дали тази мярка ще доведе до спазването на правилата.

Зам.-директорът на 105-о училище "Атанас Далчев" в София Евгений Лазаров не разбира защо трябва да има външен човек за наблюдаване на дисциплината:

"Не знам как ще работи по превенция, като той първо няма да познава учениците. Второ - той няма как да се мултиплицира и няма как да бъде постоянно във всеки един час във всеки един клас. Съответно ако той слуша или му се споделят от учители дадени ученици като поведение, дисциплина - не само ще е субективно, а и ще е само страната на учителя. Ако учителят не може да се справи в класната стая, то това не е защото децата са променени и защото децата не стават, а защото децата наистина искат своето".

Той заяви, че подкрепя тази карта за проследяване на личностното развитие, но с ясни критерии, където са записани скали за това кое какво означава.

Лазаров е категоричен, че трябва да има ясни правила и граници, но те не включват оценки по дисциплина.

"По-голямата част от учителите, които влизат в училище, те нямат ясна подкрепа и не са подготвени за сегашното време и за сегашните деца", смята той и добави, че вниманието трябва да се насочи към обучението на учителите.

"Нямаме първото и най-важно нещо, а именно консенсус какво искаме от българското образование и как да го постигнем", обобщи Мария Брестничка. Според нея липсата на събиране на различните гледни точки само ще задълбочи пропастта.

"Докато се работи на парче и не се питат хората, които са на терен, нещата ще са с неясен край", каза от своя страна Евгений Лазаров.

Цялото интервю на Юлияна Корнажева с Мария Брестничка и Евгений Лазаров в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.