Галин Стоев: Завръщането винаги осветява неизследваните пространства в нас

Понякога човек се завръща не за да открие отново мястото, от което е тръгнал, а за да разбере кой е станал, докато е бил далеч. В "Нина Роза" на канадската режисьорка Женевиев Дулуд дьо Сел завръщането е точно такъв процес – болезнен, противоречив и дълбоко личен. Филмът, който откри 44-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна, разказва историята на Михаил – българин, живял 28 години в Канада, който се връща в родината си и се оказва между мястото, което помни, и мястото, което вече не го разпознава.

В ролята на Михаил е Галин Стоев – актьор и режисьор с дългогодишна международна кариера, за когото тази среща с киното се оказва и среща със собственото му усещане за принадлежност. "Нина Роза" вече има зад гърба си "Сребърна мечка" за сценарий от "Берлинале", наградата на публиката на Международния София Филм Фест, а през август беше избран и за канадското предложение за "Оскар" за най-добър международен филм.

Но зад наградите остава един много прост и много труден въпрос: къде е домът, когато вече си се променил?

"Завръщането е нещо, което конституира човешкото същество", казва Галин Стоев в "Кино с думи".

Според него то може да бъде физическо връщане към мястото, от което сме тръгнали, но и много по-дълбоко движение – към разбирането на собствената ни природа.

"Завръщането винаги е процес, който осветява тези пространства", казва още той.

Именно там се срещат филмът и неговият актьор. Защото Михаил не се връща просто в България. Той се връща към неразрешеното в себе си. А срещата му с Нина – дете, което рисува, без дори да мисли за това като за изкуство – му позволява да види отново онова, което е останало скрито.

Стоев говори за Михаил като за човек, който е "заседнал между етажите". В една от най-силните сцени във филма героят е сред близките си, но едновременно с това е и извън тях. Хората около него се движат, говорят, живеят, а камерата бавно се приближава към човек, който сякаш вече няма място в този свят.

Тази уязвимост се появява най-силно в отношенията му с Нина. Между двамата има огромна разлика – във възрастта, опита, избора на живот. Но тъкмо това невъзможно на пръв поглед срещане се превръща във възможност за Михаил да пренареди миналото си и да се помири с него.

За Галин Стоев работата по ролята е и своеобразно отказване от контрола. Като режисьор той е свикнал да вижда всичко – дори един стол, който не е на правилното място в кадъра. Като актьор обаче Женевиев Дулуд дьо Сел го кара да се дестабилизира, да не контролира всичко и да се довери на нейния поглед. Тъкмо в това напрежение между контрола и отпускането се ражда образът на Михаил.

"Актьорът е човек, чийто инструмент е неговата нервна система, емоционалната му памет, всичко, през което е минал", разяснява Стоев.

И навярно именно затова ролята го среща със собственото му чувство на любов и омраза към родината, към произхода, към мястото, от което е тръгнал и към което се връща.

"Нина Роза" обаче е и филм за изкуството – за неговата автентичност и за въпроса дали талантът може да бъде притежаван, контролиран или институционализиран. Нина рисува естествено, почти като дишане. А израстването, според Стоев, неизбежно носи със себе си и риск от загуба на тази непосредственост. Но изкуството има собствен инстинкт за оцеляване.

"Изкуството е контакт, изкуството е емпатия, изкуството е покана за връзка", твърди той.

В този смисъл се съдържа и ключът към самия филм – защото "Нина Роза" не се опитва да даде окончателен отговор на въпроса кои сме. По-скоро ни оставя в пространството между отговорите, там, където човек започва да се вслушва в себе си.

А точно най-важното завръщане е именно това – да приемеш собствения си път, грешките си и решенията си. Да признаеш, че в даден момент си направил най-доброто, на което си бил способен. И да си позволиш нежността, която толкова често забравяме да дадем на самите себе си.

Във Варна, родния град на Галин Стоев, "Нина Роза" се оказва в особено точен контекст – фестивал, посветен на българското кино, чиято тема тази година е "Завръщания". А разговорът с актьора в главната роля ни връща към един от големите въпроси на филма: какво се случва, когато се завърнем там, откъдето сме тръгнали, но самите ние вече сме други.

"Нина Роза" продължава пътя си към публиката – от 9 октомври филмът тръгва по кината в цялата страна.

Целия разговор на Таня Димова с Галин Стоев можете да чуете в звуковия файл.