Мариана Кирова: Трябва да има хронология на националните литературни награди

Говорим за словото, тази красива свобода и отговорност и за литературата като разговор със съвремието. Гост на БНР е Мариана Кирова - писател, журналист, доктор по българска литература, университетски преподавател и главен уредник в Националния литературен музей.

Автор на три стихосбирки, два сборника с разкази и два романа, тя съчетава творческото писане с журналистическия поглед към обществото и с грижата за литературното ни наследство. 

Ще се върнем към първия отхвърлен в България, но публикуван в Париж разказ, за непознатите творби на Любен Каравелов, писани в емиграция, и преподаването на българска литература в Молдова.

Ще надникнем и в художествения свят на Мариана Кирова, в който се срещат и преплитат историята и съвремието, реалността с необяснимото. А властта, любовта и човешкият избор поставят своите нравствени изпитания. 

Няма да оставим и актуалните обществени въпроси като споровете около националната награда "Никола Вапцаров", моралните граници на властта и отговорността на човека, който публично изрича и отстоява позиция.

"Във време, в което думите все по-бързо се превръщат в присъди, а общественият разговор нерядко изпреварва фактите", литературоведът, журналист и публицист Мариана Кирова пред "Нощен хоризонт" по БНР за отговорността на човека на словото, границите между художественото внушение и обществената позиция, и моралните измерения на властта.

За наградата "Никола Вапцаров"

Повод за разговора е и решението на Министерството на културата през тази година за първи път да бъде връчена Държавната награда за поезия "Никола Вапцаров, и появилите се почти веднага призиви тя да бъде спряна заради противоречиви оценки за обществената и политическата биография на поета.

"Аз като творец не мога да се противопоставя на една литературна награда. Но смятам, че такава награда трябва да има и на творци преди него. Например, на Яворов. Нещо, което и самият Вапцаров, ако беше жив, би одобрил, защото Яворов е бил негов кумир", каза Мариана Кирова.

Тя посочи, че в България има регионални награди на имена на творци, изграждали националната идентичност - Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Димитър Талев, Димитър Димов и други, но няма чисто държавни награди.

"Трябва да има все пак някаква хронология. Наблюдавайте хронологията на делата им, на това, което те са оставили в нашата национална съкровищница. Може би заради това изпреварване идва тази реакция", смята тя. 

Кой трябва да определя критериите?

Според Кирова инициативата трябва да е на държавата, която да привлече творческите съюзи и академичните общности, а не обратното. "Защото когато е обратното, тогава настава хаос. И тогава има обществените пререкания там, където въобще иначе не биха възникнали", обясни още тя. 

На въпроса дали политическите биографии на писателите започват да подменят разговорите за самата литература, тя посочи: "Тази опасност винаги е съществувала. Това не е само при нас. В момента, когато се срещаме с Хемингуей, ние знаем, че той е бил обвързан с руските служби. Това разбира се от историческа гледна точка хвърля сянка върху личността му. Но пък не пречи хората да продължават да четат неговите произведения. Аз това казвам, че трябва да се разделят нещата".

За помилванията и отговорността на властта

Разговорът продължи с темата за границите на властта, милосърдието и обществената отговорност, след като в публичното пространство се появиха обвинения, че сред помилваните през годините има хора, осъдени за тежки престъпления, свързани с наркотрафик.

Людмил Илиев: "Петрохан" и помилванията - копия срещу политическия опонент

"То има много неща, които са законни. Но те не са морални. Случаят не става дума за един помилван човек, свързан с наркотици, а става дума за петима души помилвани. Тук трябва да има някакви граници, които да не бъдат преминавани. Защото колкото по-високо човек е в властта, толкова по-голяма е неговата отговорност", каза Кирова.

Тя подчерта, че в нормалния живот не е особено важно как се държиш с по-високо стоящите от теб, за да се определи какъв човек си.

Колкото по-нагоре, отговорността е по-голяма. Сега, вярно е, че трябва да се упражнява повсеместен контрол надолу. Едва ли това винаги е възможно. Но при такива позиции се налага този контрол", каза Кирова.

Хуманността е спорен момент

"Моментът за хуманността е много спорен. Защото в една ситуация ти можеш да си хуманен спрямо един човек, но няма да си хуманен спрямо много повече хора, които се оказват пострадали. Аз не искам никога да омаловажавам. Знаете ли защо? Защото е много лесно да бъдеш съдник. Просто казвам, че вниманието в тия случаи трябва да бъде особено и заострено", каза литературоведът. 

Тя отбелязва, че случаят можеше да не стане обществено достояние, ако Илияна Йотова не се беше кандидатирала за президент.

"Аз съм абсолютно сигурна, че нямаше да стане достояние. Но това нямаше да отмени факта, че тези хора са освободени и ето за един от тях има данни, че е продължил да разпространява наркотици", сподели Кирова. 

Случаят "Петрохан" и доверието в институциите

Случаят „Петрохан" също предизвика множество версии, страхове и крайни оценки още преди окончателното изясняване на фактите.

Няма чужда намеса в смъртта на шестимата при "Петрохан" и Околчица

"Аз самата не разбирам наивността на обществените фигури, които са се обвързали с водачи, които са се обвързали с дарения. 

Ако държавата беше изпълнявала своите функции, тези хора можеше да бъдат живи. Някой от тях можеше да бъдат в затвора, но живи".

Асен Василев: ДАНС носи отговорност, че не е предотвратила "Петрохан"

Тя изрази и недоумение как е възможно да съществува затворена общност години наред, с деца, въоръжени хора, без държавата да вземе мерки. 

Още в интервюто на Станислава Пирчева с Мариана Кирова в "Нощен Хоризонт".