ЕФС: Изключенията от новите фискални правила на ЕС застрашават доверието в тях

В понеделник органът на ЕС за фискален надзор разкритикува институциите на Съюза за това, че проявяват твърде голяма свобода на преценка и гъвкавост при прилагането на новите фискални правила. Това се случва в момент, когато световните пазари се фокусират върху устойчивостта на дълга поради очакванията за цикъл на повишаване на лихвените проценти.

В свой доклад независимият Европейски фискален съвет (ЕФС) предупреди, че многократните изключения от правилата – разрешавани от Комисията и Съвета на ЕС за държавите членки с цел постепенно намаляване на дълга – крият риск от подкопаване на доверието в самите правила, малко след като те са влезли в сила, съобщава Ройтерс. Съгласно правилата, влезли в сила през април 2024 г., всяка държава от ЕС договаря с Комисията индивидуален, специално разработен план за годишно намаляване на дълга.

Държавите разполагат с период от четири до седем години, за да съкратят бюджетния дефицит и дълга си до установените от ЕС граници от съответно 3% и 60% от брутния вътрешен продукт. Ако правителството не изпълни договорения план, то трябва да се обоснове или да бъде подложено на дисциплинарна процедура.

"Не бяха направени изявления по силата на правилото "спазвай или обясни“... и само една държава се сблъска с процедурни последици под формата на нова процедура при прекомерен дефицит", отбеляза ЕФС, визирайки България.

"Това контрастира с разминаването между реалните фискални резултати и прогнозите спрямо препоръчаните траектории на разходите. Разликата отразява както гъвкавостта, заложена в новите правила, така и свободата на преценка и снизходителността от страна на Комисията и Съвета", посочиха от ЕФС.

Органът за фискален надзор отбеляза, че всеки път, когато правителствата са били подложени на натиск да увеличат разходите – например за отбрана или за справяне с високите цени на енергията – институциите на ЕС са се съгласявали да направят изключение.

"Всяко подобно изключение може да изглежда разумно от политическа гледна точка, но правилата се оценяват въз основа на натрупаните прецеденти, а една рамка, която се огъва при всеки нов шок, рискува да загуби своята крайна цел", заяви председателят на ЕФС Питер Хасекамп.

Изключенията, предложени за първи път през март 2025 г., са под формата на национални клаузи за дерогация, които позволяват временно отклонение от фискалните цели, за да се осигури възможност за по-високи разходи. Единият от тях беше използван за отбрана, а друг – през 2026 г. – за финансиране на мерки за енергийна устойчивост.

Критиките се появяват в момент, когато държавите от ЕС са подложени на нарастващ натиск да увеличат разходите за отбрана, енергийна сигурност и зелен преход, като същевременно се справят с растящите разходи за обслужване на дълга след години на мащабно теглене на заеми. Докладът установи, че въпреки по-силния от очакваното икономически растеж през 2025 г., състоянието на публичните финанси в ЕС се е подобрило в много по-малка степен, отколкото е било предвидено в бюджетните планове на отделните държави. По данни на Евростат държавният дълг в ЕС се е увеличил до 82% от БВП през 2025 г. спрямо 81% година по-рано, а прогнозите на Комисията сочат, че през 2026 г. той ще надхвърли 84%.