Историкът Валентина Александрова - Кирова: Това е било национална кауза

В днешния ден отбелязваме 118 години от обявяването на Независимостта на Българската държава. На тази дата през 1908 година в църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд прочита Манифест към българския народ. С този акт България отхвърля васалната зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския договор от 1878 година.

С обявяването на независимостта княжеството се издига в Царство България, напълно суверенно в своята външна и икономическа политика. България се превръща в европейска, силна и самостоятелна държава, равна на останалите европейски страни.

Тези събития припомнямаме с Валентина Александрова - Кирова, директор на две български училища в Англия. На Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на България в Лондон и на Българското училище "Слово" в Оксфорд. Тя е историк и педагог по образование и преподава история и български език.

На 22 септември 1908 година България обявява своята независимост. С този акт, 30 години след Освобождението, Княжество България отхвърля формалната си васална зависимост от Османската империя и се утвърждава като независима държава, а княз Фердинанд приема титлата цар.

Как се стига до историческия акт и каква е международната обстановка в онзи момент, разказ за "Нощен Хоризонт" историкът Валентина Александрова Акирова, директор на българското училище „Иван Станчов“ към посолството на България в Лондон и на българското училище „Слово“ в Оксфорд.

Международната обстановка отваря възможност

До 1908 година обявяването на независимостта е сред основните задачи пред българските политици, но подходящият момент така и не настъпва.

Промяната идва през лятото на 1908 година с Младотурската революция. Новата власт в Османската империя обявява нова конституция и заявява намерение да затегне контрола над васалните територии.

България формално продължава да бъде васално княжество, макар фактически да се развива като самостоятелна държава.

"Преди 1908 година като задача на българските политици е било да се обяви независимост, но не е имало подходящо време. Това се появява, международната обстановка се променя лятото на 1908 година“, обясни Кирова.

Ситуацията се променя и заради Австро-Унгария. Тридесетгодишният срок, в който тя управлява Босна и Херцеговина след Берлинския конгрес, изтича именно през 1908 година.

Така България и Австро-Унгария се оказват заинтересовани от промяна на статуквото.

"Инцидентът Гешов" и железниците

Сред събитията, които предхождат обявяването на независимостта, е т.нар. „инцидент Гешов“.

Българският дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов не е поканен на официален прием на дипломатическия корпус с аргумента, че България е васално княжество.

"България много се обижда на това", разказва историкът.

Гешов получава указание да се оттегли и да се върне в София. Според Кирова това е един от моментите, в които България ясно показва готовността си да предприеме решителни действия.

Друг важен епизод е стачката на Източните железници - османска компания, чиито линии преминават през България. Появата на османски войници във връзка със стачката предизвиква реакция от българското правителство.

Българската държава завзема железопътни съоръжения и отказва да ги върне на Османската империя.

Това допълнително изостря отношенията и показва, че София е готова да защити претенциите си за пълен суверенитет.

Фердинанд или Александър Малинов?

Въпросът за ролята на княз Фердинанд в обявяването на независимостта остава сред интересните теми в историческите оценки.

Фердинанд последователно подкрепя идеята за независимост още от възкачването си на престола. През лятото на 1908 година той прекарва значително време в Австро-Унгария.

На 10 септември, по време на тържествата във Виена по повод 60-годишнината от възкачването на Франц Йосиф, българският княз получава почести, каквито се отдават на независим владетел.

Според Валентина Александрова - Кирова обаче основната политическа заслуга за подготовката на акта е на правителството на Александър Малинов.

"Всеки би достигнал до извода, че Александър Малинов е основният и българското правителство е основното в тези събития", казва тя.

Фердинанд, който се връща към България в навечерието на събитията, също проявява известна предпазливост, свързана с реакцията на Великите сили и Османската империя.

Решението на българското правителство обаче вече е взето.

Манифестът към българския народ

Самият Александър Малинов е автор на текста на Манифеста за обявяване на независимостта. Последните му редакции са направени по време на пътуването към Велико Търново.

"Той във влака към Велико Търново прави последни щрихи, променя, наистина, за да бъде силен текст, но и да бъде внимателен към Великите сили и към Османската империя", разказа историкът.

На 22 септември 1908 година в Търново княз Фердинанд прочита Манифеста и България е обявена за независимо царство.

Според Кирова в този момент е налице политическо единство между монарха и правителството.

"Това е било национална кауза - национална кауза, която и правителството, цялото правителство се подписва под манифеста и Фердинанд."

Дипломатическата битка продължава

Обявяването на независимостта не означава автоматично международното ѝ признаване. След септември 1908 година започват продължителни дипломатически преговори, които приключват през април 1909 година.

Нито една от Великите сили не желае кризата да прерасне във война. Ситуацията е част от по-широката международна криза, свързана с Босна и Херцеговина.

България предприема и военна демонстрация, а правителството на Александър Малинов провежда частична мобилизация.

Особено важна се оказва ролята на Русия за дипломатическото уреждане на финансовия спор между България и Османската империя.

Османската империя настоява България да плати значителна сума като компенсация за обявяването на независимостта. В крайна сметка Русия и Османската империя постигат споразумение, свързано с руските репарации от Руско-турската война.

Следват споразумения между България, Османската империя и Русия, които уреждат финансовия въпрос.

През април 1909 година Великите сили официално признават независимостта на България.

Така актът, извършен във Велико Търново на 22 септември 1908 година, получава международно признание, а Фердинанд вече е цар на българите.

Още в интервюто на Мая Данчева с Валентина Александрова - Кирова в "Нощен Хоризонт"