Съединения, независимости и други граждански ценности – историята отвъд шаблона
Третата част на радиопоредицата на програма "Христо Ботев" и Столична община, която дава ефир на младите
вторник 22 септември 2026 12:27
вторник, 22 септември 2026, 12:27
СНИМКА: БНР
Размер на шрифта
В Деня на независимостта радиоекспериментът, наречен "Съединения, независимости и други граждански ценности. Историята отвъд шаблона", отново събира два отбора от млади хора, подпомагани от академичните наставници – доц. Алека Стрезова и Стефан Дечев, с водещ – Димитър Атанасов, историк от ИЕФЕМ -БАН.
Историята не е заря-проверка. Не е и пиянството на един или на повече
народи, а процес с много лица, които ние разполагаме в обяснителни схеми и
причинни връзки. Ние.
В последните две седмици нашите отбори и менторите им посетиха държавния архив, четоха във физическа библиотека, запознаха се с основните онлайн ресурси (библиотеки, бази данни и други колекции), които историците употребяват почти ежедневно в работата си. Целта на експеримента е да предложи алтррнативно осмисляне на историческата памет, излизането от обичайния исторически разказ за онези събития, чиято същност не познаваме или е твърде противоречива, за да възприемем еднозначно.
Участниците в единия отбор – Никола Иванов, Никола Хира, Михаил Димов, Андрея Иванова, Пламен Илиев и Борис Попо са отбор "Източна Румелия". Вторият отбор, именуван "Княжество България", включва Стефан Апостолов, Антония Динева, Дамян Георгиев, Борислав Борисов, Любомир Колев и Емил Мингов.
СНИМКА: БНР
Двата отбора представят няколко важни разказа, свързани със Съединението и Независимостта.
Отбор "Княжество България" разказва за ролята на Драган Цанков и неговите съмишленици около събитията, свързани със Съединението. Цанков два пъти заема поста министър-председател и през 1885 година е фигура със силно политическо влияние. Той не е против съединяването на Княжество България и Източна Румелия, но не одобрява начина, по който Съединението се случва. В писмо до Константин Стоилов от 31 януари 1886 година Цанков заявява, че България остава зависима от Османската империя, има военни, финансови и териториални задължения – твърде унизителна цена, която България трябва да плати, за да получи международно признание на Съединението. Цанков вижда осъществяването и признаването на Съединението с върховната санкция на Русия. Още през 1880 година неговото отношение към съединисткия акт е свързано с една определена велика сила.
Отбор "Източна Румелия" разказва как една сграда се превръща в пример за политически идеал. Преди Съединението Източна Румелия е управлявана от либерален двупартиен модел с демократично избрани представители. Генерал-губернаторът е избиран от султана, но е бил християнин и българин, с ограничена в 5-годишен мандат власт. Това източнорумелийско правителство решава да изгради монументална сграда, в която да се помещава, като за целта кани италианския архитект Пиетро Монтани. Сградата е завършена след Съединението и вместо да бъде символ на източнорумелийската власт днес е музей на Съединението.
Други истории от този период, подбрани и представени от учениците от двата отбора чуйте в звуковия файл!
По публикацията работиха: Росица Михова, Бисерка Граматикова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!