"Остайница" – история за избора да живееш

Понякога литературата предлага на киното не просто история, а цял свят – със собствен език, ритъм и усещане за време. Такъв свят е "Остайница" – екранизацията на едноименния роман на Рене Карабаш, която Костадин Бонев превръща във филм за предопределеността, безнадеждността и цената на това да отстояваш представата си за живота.

Първият показ на филма беше в рамките на 44-тата "Златна роза" във Варна. "Остайница" отвежда зрителя в Албания – пространство, в което традицията, любовта и установените порядки се оказват в болезнен сблъсък. В центъра е Бекия – момиче, без социален опит и без връзки извън семейството, което е принудено да вземе решение с последствия, които променят целия ѝ живот.

Именно тази предопределеност привлича Костадин Бонев към историята. Той открива в романа на Рене Карабаш продължение на свои дългогодишни търсения – интереса към безнадеждността и особеното усещане за време.

За режисьора е важно зрителят да не забравя, че Бекия е дете. Тя няма натрупания опит, който би ѝ позволил да разбира света отвъд семейството си. И въпреки това трябва да направи крачка, за която предполага, че ще доведе до нещо ужасно. След нея семейството се разпада, тя остава сама и трябва да приеме, че ще живее с последствията.

Бекия се противопоставя на установените порядки, но не като традиционен образ на борец. Тя следва собствените си импулси и своята представа за добро и зло. Именно това е важно за Бонев – в неговите филми персонажите да се опитват да намерят ясна граница между доброто и злото, макар че в живота тези граници непрекъснато се размиват.

"Остайница" поставя и въпроса за цената на човешкия живот в едно затворено и консервативно общество. Етнокултурната традиция не е просто фон, а фундаментът, върху който е изграден светът на филма. В този свят порядките определят съдбите, а нарушаването им има тежки последствия.

Но Костадин Бонев вижда историята и отвъд конкретната традиция. За него тя говори и за съвременния човек – за трудността да проявиш смелост, когато действията ти могат да наранят хората, които обичаш. Бекия отказва да приеме живот, който не съответства на собствената ѝ представа за него, дори когато цената се оказва висока.

Един от важните въпроси във филма е и какво означава да бъдем "чисти". Отвъд буквалния смисъл, който има думата в историята, режисьорът я свързва с начина, по който се отнасяме към хората, които обичаме, и към самите себе си.

За да преведе романа, номиниран за международната награда "Букър", на езика на киното, режисьорът работи заедно с Рене Карабаш по сценария. Той подрежда литературния материал в сценарна структура, а тя доразвива сцените и диалозите. Забавянето на финансирането се оказва и възможност – двамата не спират на първия драфт, а имат време да преработват и доизграждат историята.

Особено ценни за Бонев са разговорите на Карабаш с читатели от различни градове и страни. Те му дават възможност да разбере какво от романа достига до хората и какво остава неразчетено. Така филмът търси връзка не само с читателите на книгата, но и с онези, които за първи път срещат тази история.

Това личи и в работата с актьорите и езика. 95% от актьорския състав са албанци, а зад камерата се срещат италиански, албански и български професионалисти. Езикът в "Остайница" се превръща в живо пространство, в което български и албански думи съществуват заедно, без да се превръщат в бариера пред зрителя.

Същото внимание Костадин Бонев отделя и на локациите. Част от тях са открити чрез Google Maps, но решаващото е, че местата действително носят усещането за свят, останал извън времето. Екипът снима в Албания, знаейки, че няма да има възможност да се върне и да преснима пропуснатото.

Именно времето е една от големите теми в киното на Бонев. За режисьора филмовото време е интегрално – може да се връща към миналото или да отива към бъдещето, но трябва да запазва чувството за цялост. В "Остайница" това усещане се търси и в сценографията, и в последователността на епизодите.

А може би тъкмо това прави филма толкова близък до литературата – усещането, че времето не просто преминава през историята, а я изгражда.

"Остайница" направи първата си среща с публиката на 44-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Следва и премиерата на филма в рамките на CineLibri – на 16 октомври в кино "Люмиер". Тогава зрителите  ще се върнат към една история, в която предопределеността и личната воля непрекъснато се сблъскват. История, в която животът трябва да бъде отстояван дори тогава, когато това има своята цена.

Целия разговор на Таня Димова с Костадин Бонев можете да чуете в звуковия файл.