Изложба представя 100-годишната история на Кинотеатър "Влайкова"

100-годишната история на столичното Народно читалище "Антон Страшимиров-1926" и Кинотеатър "Влайкова" е представена в изложба във фоайето на киното. Посетителите могат да прочетат факти за личността на дарителката Мария Влайкова.

Един век по-късно, мястото все още е изпълнено с изкуство, музика, талант и незабравими срещи. Това е и едно от най-софийските, най-общностните пространства, които се радват и на голяма квартална подкрепа, сподели пред Радио София изкуствоведът и член на Настоятелството на читалището Елисавета Станчева.

"Като цяло, за мен е много важно да разказваме за Мария Влайкова, тъй като ми се стори докато се подготвяхме за това 100-годишно празненство, че знанието за нея не е много. Аз така прецених, че трябва да го направя това нещо и се втурнах, хвърлих се в един ресърч, едно проучване дълбоко и широко, което вече върви около една година, така че да мога да намеря архивни източници, литература и всякакви други средства, с които да направим този разказ, който в момента е на въпросните табла във фоайето на киното“, обясни Станчева.

Станчева споделя, че в търсенето на архивни документи за живота на Мария Влайкова, тя попада на информация, която е била трудно достъпна и неизвестна, една от които е кога е родена Мария Влайкова.

"Това не го знаехме досега и го разбрах по един много интересен начин. Мария Влайкова всъщност е родена в Македония. Тя е една родолюбива българка, както сама се нарича. Родена е в Битоля, обаче завършва Девическата гимназия в Стара Загора. Аз имах едни занимания със Стара Загора в последните години и покрай това се свързах с една краеведка там, г-жа Маринова, която много хора познават като притежател на безброй пощенски картички, освен знанията, които споделя. Тя ми се обади един ден и ми каза - да знаеш едно съобщение за смъртта на Мария Влайкова бях намерила преди време. Именно в това съобщение, непознато до момента на всички, които са събирали данни за нея, пишеше всъщност тя на колко години е починала, откъдето излезе рождената й дата. Тази жена, родена в Битоля, успяхме да открием, кои са й роднините. Това няма да го казвам сега, за да дойдете във фоайето да прочетете нещо. Но е втората съпруга на писателя Тодор Влайков, който пък човек, няма щастие в брачния живот. Едната му съпруга, например, умира при розобер, набожда се на някакъв трън, получава сепсис и умира просто. Тази му съпруга, Мария Влайкова, умира от сърдечни проблеми. Тя успява да види киното завършено и умира на 31 декември 1926 г.“, посочи Елисавета Станчева.

Тя добави, че мястото на киносалона на днешната ул. "Иван Асен II", по онова време се е намирало в третата извънградска част.

"Тя, жената, имала там едно място, нейно си, на което всъщност е решила да построи този кино-театър. И то с най-благородното намерение приходите от него да служат за подкрепа на артисти, за формирането на един благотворителен фонд, който да изпраща студенти да се учат в чужбина, практика, която тогава е била широко разпространена, за да връщат в България това, което са научили и да повдигат културното равнище на столицата“, каза Елисавета Станчева.

През 1925 г. започва строежа на киното на собствения терен на Мария Влайкова. Със собствени средства и заеми, тя започва строежа.

На 16 февруари 1926 г. Мария Влайкова подписва завещанието си, с което дарява на столичани емблематичната сграда, която и до днес съхранява традициите.

През 1949 г. сградата е отдадена за вечно ползване на Народно читалище "Антон Страшимиров - 1926" в изпълнение на волята, изразена в завещанието на Мария Влайкова.

На 3 октомври 2026 г., от 19.00 ч. ще се състои и третият финален юбилеен празничен концерт по случай 100-годишнината на Образцово народно читалище "Антон Страшимиров-1926", София и Кинотеатър "Влайкова". Датата не е избрана случайно – именно на 3 октомври 1926 г. киното отваря за първи път врати за първата прожекция - "Треска за злато" на великия Чарли Чаплин.

Подробности можете да чуете в интервюто на Лили Големинова с Елисавета Станчева.