"Пазете я тази нишка": Анелия Милушева за връщането към корена

Връщането към българските традиции е все по-видимо - не само като интерес към народните носии, песни и танци, но и като търсене на смисъла зад празниците и обичаите.

Един разговор, сладък като народна песен в рубриката на БНР "Вдъхновяващи"  с Анелия Овнарска - Милушева - доктор по етнология, организатор на събития, свързани с народната култура, и дългогодишен участник в самодейния фолклорен танцов състав "Ансамбъл Бистрица".

Тя е част от общността на Бистришките баби, вписани през 2005 г. в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.

Милушева е автор на книги за българския фолклор. Интересът ѝ към традициите започва от родното село Бистрица и постепенно се превръща в професионално занимание.

В поредното издание на Софийски литературен салон на НЧ "Пенчо Славеков - 1921 г." тя представи книгите си "Думам ти, щерко" - Български празници и обичаи и "Зимни обреди край огнището".

Анелия Овнарска-Милушева разказа повече за написването им, като очарова аудиторията със своята непринуденост, етнографски познания и талант.

Премиерата премина при голям читателски интерес, с много автографи. За доброто настроение на публиката се погрижиха младата народна певица Пирина Христова и нейната възпитаничка Йоана. Силна емоционална вечер - за повдигане на българския ни дух.

"При собствените ми деца бях позволила да се скъса нишката"

Една лична история се оказва повратна точка за Милушева. Когато дъщеря ѝ заминава да учи в чужбина, Милушева започва да се старае при завръщането ѝ за празници на трапезата да има традиционни български ястия и обичаи.

Приготвя обредни хлябове с яйца, които помни от своята баба. Дъщеря ѝ обаче не си спомня да ги е виждала.

"Дадох си сметка, че аз нямах право да предполагам, че това, което аз си спомням от моята баба и това, което аз знам и ми е на сърце, трябва и моите деца да го знаят. А то не е така. При собствените ми деца бях позволила да се скъса нишката."

Това я насочва първо към работата с деца, а след това и обратно към университета, където задълбочава познанията си по традиционната българска култура.

"Фолклорът не е нещо бабино и простичко"

Според Анелия Милушева една от големите заблуди е, че българските традиции са лесна за разбиране материя.

"Точно това ми е най-голямата болка - че когато се говори за фолклор, за народни неща, се смята, че е нещо бабино, простичко и всички го разбират. А то не е така."

По думите ѝ традиционната култура е "много сериозна материя", а смисълът, който предците ни са влагали в обичаите, днес често е непонятен.

Тя дава пример със срещите си с млади хора, включително служители в IT компании. Когато традициите са представени с обяснение и контекст, интересът се появява.

"Когато им говоря, виждам как очите им се разширяват. Запалвам интереса в тях. Те накрая вадят тефтери, листа и започват да си записват литература, която да потърсят."

Когато традицията се променя

Милушева призна, че в социалните мрежи често се срещат неправилни или опростени представяния на народните обичаи. Според нея причината не винаги е умишлена - отново става дума за липса на знания.

Сред примерите е маскарадната обредност.

"Маскарадната обредност е мъжка обредност. И тя е част от този момент на инициация, на възмъжаване на момчетата, на превръщането им в мъже."

Тя допусна, че днес могат да се правят компромиси, когато селата са обезлюдени и няма достатъчно участници. Младите хора се връщат за празниците, а читалищата се опитват да запазят това, което е останало.

"Но вариантът, в който да ми казват: "Абе, ти много знаеш, дали под маската едно време не са били жени", това абсолютно не е вярно“, категорична е тя.

Традицията не е застинала във времето

Милушева подчерта, че традиционната култура в най-чистия си вид вече не съществува, тъй като е характерна за доиндустриалното общество. С промяната на начина на живот част от обичаите са изчезнали, други са се трансформирали, а трети са запазени.

Като пример посочи козунака, който днес е неразделна част от великденската трапеза, но представлява по-нова традиция. Преди него са съществували различни обредни хлябове.

За нея важното е не просто да възпроизвеждаме даден обичай, а да разбираме неговия смисъл.

"Този смисъл да бъде преведен или обяснен на днешните съвременни хора, това за мен е правилният начин да съхраним."

Защо младите отново търсят корена?

Според Милушева интересът към традициите не е явление само в България. Тя го свързва с глобализацията и постепенното уеднаквяване на начина на живот.

"Може би тази глобализация на света, уеднаквяването на начина на живот, на начина на обличане, това малко води, може би, до обезличаване - кой кой е и какъв е в този глобален и голям свят."

Връщането към корена може да бъде и търсене на отговор на въпроса кой сме ние и какво ни отличава.

"Това връщане назад, търсене на смисъла - не толкова за живота, ами да си отговорят хората: кой съм аз, какви са били хората преди мен и какво това нещо ме прави различен от всички останали."

"Пълнете празника с нещо, което ви напомня за България"

Сред любимите ѝ обичаи е лазаруването, през което самата тя е преминала в Бистрица, а по-късно и дъщеря ѝ.

Днес особено цени семейните празници, сред които Бъдни вечер, когато всички се събират.

Пример за ентусиазмът на Милушева да заразява хората около себе си с тайнството на народните традиции е срещата й с народната певица и преподавател па народно пеене Пирина Веселинова Христова. Това е знаменателна среща, която променя живота и на двете дами, като младата певица я придружава на много от премиерите на книгата на Милушева, а самато тя я възприема като още една дъщеря.

Ето какво сподели за БНР Пирина Христова:

"С Анелия Овнарска се запознахме в социалните мрежи, чухме се по телефона и говорихме два часа. Нали знаете как има хора, които ви грабват и имате чувството, че познавате от цял живот.

Е, и нашето приятелство е такова. От 2019 година работим заедно и когато правим събития с Нели, те винаги са магични.

С нея се разбираме не с една дума, не с един поглед, а просто знаем какво следва и знаем какво да направим, без дори да си говорим. Не случайно я приемам като своя духовна майка, а тя мен като щерка на която разказва и предава знанията си."

За себе си Пирина разказа:

"Пея от 3-4 годишна възраст, а музикалното си образование завърших в НМУ “Любомир Пипков” гр. София със специалност народно пеене. Завърших музикална педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. От 2014г. пея в хор “Ваня Монева”.

Преподавам на деца и възрастни, в родния ми град Батановци, в Костинборд и в Трън. През 2019 г. бях част от шестия сезон на “Гласът на България”. Към настоящия момент се занимавам изцяло и само с музика и съм щастлива, че обичам работата си."

А посланието на Милушева към съвременните хора е да не прекъсват връзката с наследената памет:

"Пазете я тази нишка, обръщайте се към корена и нека във всеки един празничен момент - защото празник чисто етимологично е ден празен от обикновените неща на ежедневието, но пълен с някакви по-специални неща - пълнете го с нещо, което ви напомня за България, ви напомня за баба и въобще за родния дом."

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с Анелия Овнарска - Милушева в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".