Княжеската градина - разговор за история, памет, бъдеще и диалог

Княжеската градина е едно от онези места в София, където историята не стои в учебник, тя стои в самото пространство - дворцова градина, зоологическа градина, място за спорт и срещи, а от петдесетте години и територия на Паметника на съветската армия - монумент, който и днес продължава да разделя обществото. След демонтажа му въпросът вече не е само какво ще има на неговото място. Столичната община започна процес, който трябва да доведе до концепция и международен архитектурен конкурс. Днес следобед в Княжеската градина разговорът ще е за историята, паметта и това какво от миналото искаме да остане видимо в бъдещия град.

Кураторът и културолог Владия Михайлова ще води тази дискусия, озаглавена "Историята в града. Княжеската градина като място на памет и диалог". За нея Княжеската градина е като един музей на открито. По думите ѝ хората свързват Княжеската градина с историческата памет.

"Разговорът за Княжеската градина или най-вече за Паметника на съветската армия е нещо, което периодично избухва в публичното пространство. /.../ Много дълго време в публичното пространство ние се фокусирахме точково - ние говорехме за паметника "1300 години България", вече даже го забравихме, а той е точка в пространството, но е част от един голям контекст, какъвто е НДК, както и цялата програма за култура на Людмила Живкова. Ние говорехме за мавзолея като точка в пространството и забравихме, че той е част от едно цялостно решение и какво можем да направим с това пространство от гледна точка на цялото. Сега ни се иска да не губим този фокус и да не говорим за точката Паметник на съветската армия, който между другото е изграден на мястото на царската детска градина", коментира тя.

В предаването "Хоризонт до обед" Михайлова изрази надежда да може да се отвори пространство на диалог:

"Пространството за диалог наистина трябва да бъде малко по-широко, защото когато стане въпрос за Паметника на съветската армия, има - аз дори не бих казала конфликт, но аз бих казала, че той е травматична точка. Той е част от личната история, част от дълбоки родови наранявания. Или обратно - носталгии по миналото. Тези травматични лични гледни точки много остро се сблъскват, когато се говори конкретно и само за Паметника на съветската армия".

По думите ѝ градската среда побира и двете гледни точки:

"Един от начините да се разплете едно травматично място, то е да тече процес на интеграция. Процес на интеграция в случая аз си го представям исторически. Българската култура много забравя своята история. Тя рядко разказва своята история. Тя рядко застава в позицията на съвременник, който разказва историята, която в крайна сметка определя неговата идентичност. Аз смятам, че един разказ за широките пластове на историята на Княжеската градина би показал по какъв начин Паметникът на съветската армия е един от пластовете на тази градина и той, между другото, не е последният, защото след него, след 1989 година градината има едно ежедневно социално съществуване за доста дълъг период от време. Там е първото отваряне изобщо на хората в публичното пространство, именно заради тази монументалност и мащаб, които площадът дава".

В дискусията довечера ще говорим за различните исторически слоеве в това пространство, подчерта Михайлова.

Цялото интервю на Ирина Недева с Владия Михайлова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.