С кирилица и фолклор: българи в Рига представиха родината на Фестивал на езиците

Българското слово отново прозвуча в сърцето на Латвия – за трета поредна година латвийско-българското културно дружество "Кирил и Методий" представи страната ни на Фестивала на европейските езици в Рига. Участието на сънародниците ни в събитието на 18 септември беше посветено на две знакови годишнини – 1200 години от рождението на св. Константин-Кирил Философ и 1140 години от пристигането на неговите ученици в България.

На специално подготвения щанд бяха изложени информационни пана на три езика – български, латвийски и английски.

"Те представиха по достъпен и визуално ангажиращ начин значението на делото на светите братя, преодоляването на триезичната догма и ролята на България в създаването и утвърждаването на кирилицата — писменост, която и днес се използва от милиони хора по света. Историческият разказ беше допълнен от фототипни издания на едни от най-ценните книжовни паметници на българската книжовна школа. Сред тях бяха "Евангелието на цар Иван Александър", съхранявано в Британската библиотека в Лондон, "Асеманиевото евангелие" – най-старият известен на науката глаголически старобългарски ръкопис, пазен в Апостолическата библиотека на Ватикана, "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, съхранявана в Зографския манастир в Света гора, събраните съчинения на Климент Охридски и както други издания" – съобщи за Радио България Искра Бонева, част от екипа на дружество "Кирил и Методий".

Посетителите имаха възможност да отнесат със себе си съвременни дву- и триезични книги, посветени на българската култура. Срещата с България в рамките на Фестивала на езиците в Рига беше истинско преживяване и за децата – най-малките гости получиха книжки с българска поезия и учебни издания.

"Освен с история и книжовност, българското участие се открои и със своята жива културна атмосфера. В края на фестивалния ден Българската фолклорна група – Рига покани публиката на българско хоро под звуците на популярни народни песни. Особен интерес предизвика и северняшката ръченица, в която най-ентусиазираните участници премериха танцовите си умения и допринесоха за празничното настроение на събитието" – разказа ни още Искра Бонева.

За българите в Латвия манифестирането на националната принадлежност не е просто жест, а вътрешна необходимост да запазят идентичността и гордостта си. Преди време координаторът на българското участие Искра Бонева сподели пред Радио България как носенето на народна носия за нея се превръща в мост към българските корени:

"Аз съм горда, че съм българка. Използвам всеки възможен момент да отида на официални мероприятия с българска носия или с дреха, която е с български шевици, включително когато ходим на опера, ходим с български носии. Българската носия е официално облекло и с нея може да се отиде дори и на прием на краля, кралицата и на президента. Включително на корпоративни мероприятия, на мястото, където работя, появявайки се с българска носия, всички винаги са във възторг, тъй като нашите носии са изключително красиви."

В основата на българския общностен живот в Латвия повече от три десетилетия стои председателят на дружеството Дичо Чумов. Неговият път към Балтика започва от авиацията – работил в отряд за авиоуслуги с вертолети, той заминава за Рига, за да учи инженерна специалност в един от най-добрите институти в Европа. След промените през 1991 г. изгражда успешен бизнес. Той е вдъхновител и председател на основаното на 13 април 1993 г. Латвийско-българското дружество "Кирил и Методий". При едно от завръщанията си в София преди време той даде отговор на въпроса как се случва това:

 "С любов и мерак. Дългата версия е, че човек е социално животно и винаги си търси някой сходен по мисли, по настроение и пр. И за българина това не е чуждо. Естествено, освен всичко българинът има и надежди, което е най-голямото наказание — надеждата, защото аз всички съветвам да не живеят в очаквания. Ако Господ даде, благодаря му и смело напред. Ако не даде, ами приеми го като урок от Господа и продължавай пак смело напред, като самурай да си вървиш по пътя" – разкрива житейската си философия Дичо Чумов. Не скрива най-голямата си болка, че в Рига няма българско посолство.

"За всички тези години най-голямото ни достижение е, че оживяхме, въпреки държавата. За всички тези 37 години сме имали желанието и надеждата България да си изпълни задълженията и да има посолство в Рига. Не че то ще ни помогне кой знае колко, но все пак по този начин имаме държава зад гърба си, трябват консулски и посолски услуги, а като нямаш зад гърба си това, ти се чувстваш отритнат" – обяснява мотивите си г-н Чумов, и допълва, че до момента опитите му да допринесе за сбъдването на тази мечта и контактите на високи равнища не са довели до резултат.

За своята роля на будител, личната си свобода и отношението към родината допълва: "Аз съм самурай, който си върви по пътя и съм опериран от страх и от други някои неща и съм възможно най-свободният човек. Никога не съм бил в нито една партия. Умея да казвам 'не', умея да си очертая границата. Аз друг народ нямам и правя всичко възможно да не сме толкова калпави, да не си забравяме корените. Пожелавам на всички, като станат на моите години и далеч по-напред да стигнат, като се обърнат назад, да не съжаляват за нищо."

Благодарение на хора като Дичо Чумов, Искра Бонева и останалите доброволци, допринесли за поредното представяне на страната ни в Рига – Васил Цалта, Миглена Иванкова, Владимир Зиков и съпредседателя на дружеството Бенита Скродере – българският дух в Латвия продължава да живее и да вдъхновява.

• В Рига представят изложба по повод 140 години от Съединението на България
  

Още за инициативите на българската общност в Латвия, с които сънародниците ни събират и пазят своето културно наследство може да чуете в предаването "България днес" от 14 ноември 2025 г.