"Немигранти" и "Бъркани яйца" – между принадлежността и свободата

Какво ни кара да останем? И какво се случва, когато свободата, за която сме мечтали, се окаже съвсем различна от представата ни за нея? Два късометражни филма от 44-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" – "Немигранти" на Стефан Белов и "Бъркани яйца" на Даниел Върбанов – поставят тези въпроси по различен начин. В двата участва Александра Лашкова, а във втория тя е и част от продуцентския екип.

"Немигранти" е ситуационна комедия, която започва от едно малко, обезлюдяващо българско градче. Приятелката на млад мъж решава да замине в чужбина заедно с най-добрия му приятел. Вместо да приеме случващото се, той нахлува в изоставената местна фабрика, включва машините и започва да работи – без ясна цел, но с усещането, че трябва да направи нещо.

Постепенно неговата привидно нелогична постъпка увлича и други жители. Така личният конфликт се превръща в своеобразен общностен жест – опит едно място, изгубило хората си, да си върне смисъла. Филмът говори за миграцията и обезлюдяването, но зад тях открива и друга тема – необходимостта от принадлежност. Защото понякога въпросът не е само къде живеем, а с кого споделяме живота си.

Именно в тази посока е и прочитът на Александра Лашкова. За нея "Немигранти" е преди всичко филм за приятелството и за възможността хората да променят средата си, когато действат заедно. По думите ѝ домът е там, където са най-близките ти хора – мястото, на което си най-обичан, затова и най-щастлив. Стефан Белов, за когото това е режисьорски дебют, работи с актьорите в процес на постоянен разговор и импровизация. Сред актьорите са Мартина Пенева, Кирил Недков, Мак Маринов и Мария Статулова.

От 6 ноември "Немигранти" ще бъде в кината в цялата страна.

В "Бъркани яйца" перспективата е друга. Денис излиза от затвора след двадесет години, но свободата му се оказва кратка. Само броени минути след освобождаването си той отново е принуден да извърши престъпление.

Режисьорският дебют на Даниел Върбанов е и първият общ продуцентски проект на Върбанов и Лашкова. В главните роли са Захари Бахаров и самата Александра Лашкова, а оператор е Борис Славков. Снимките са реализирани и в истински затвор, което допринася за средата, в която се развива историята.

"Бъркани яйца" не предлага лесен отговор на въпроса какво означава да бъдеш свободен. Филмът сблъсква очакването с реалността – с представата, че след двадесет години зад решетките животът започва отначало, и с действителността, в която миналото продължава да определя настоящето. За Лашкова това е и първият опит на екипа да намери собствен киноезик.

Ако "Немигранти" търси възможност за промяна чрез общността, "Бъркани яйца" се вглежда в човека, който се опитва да започне отначало, но открива, че свободата не е просто врата, която се отваря. И двата филма обаче са свързани от едно – героите им трябва да направят избор, когато обстоятелствата вече не им оставят лесен изход.

За Лашкова "Бъркани яйца" е началото на път, който тя и Даниел Върбанов искат да продължат. Четири години са нужни на проекта, за да стигне до екрана, а селекцията му на "Златна роза" дава на екипа увереност да работи по следващия си късометражен филм. Междувременно проектът получава и награда на Must Art Fest, свързана с осигуряването на техника за следваща продукция.

Късометражното кино, казва Лашкова, дава свобода за експеримент, но не е по-малко отговорно от пълнометражното. И в двата случая са необходими въображение, внимание и пълна отдаденост.

Два филма, две различни истории и две посоки на движение – да останеш и да се опиташ да промениш мястото около себе си или да излезеш, за да откриеш, че миналото все още върви редом с теб.

Целия разговор на Таня Димова с Александра Лашкова може да чуете в звуковия файл.