Митко Новков и накъде ни води Бързия?

Дни след като България отбеляза своята Независимост, ще продължим разговора за свободата и принадлежността, но ще погледнем към тях от друг ъгъл. Не през големите исторически събития и държавническите решения, а през паметта на едно място и хората, които са го населявали. 

Защото България не е само историята, записана в учебниците. Тя е и онова, което остава извън големия разказ.

Една къща, една река, селската черква, семейната трапеза, детските игри, думите на бабите и дядовците, вярата и суеверията, празниците, книгите, музиката. Малките човешки истории, през които понякога много по-ясно можем да разчетем времето. 

Точно към такъв свят ни връща новата книга на Митко Новков "До Бързѝя и после. Селски фрагменти". Към родното му село Бързѝя, към Северозапада и неговите хора. Към едно детство и един род, но и към особеното усещане за място, което човек може да напусне, но не и то него. 

Още в пролога Северозападът се появява като място със свой ритъм, характер и време. Самият автор пише, че мястото неизбежно се трансформира във време и различието в мястото се "разплисква" в различие във времето.

А Бързѝя е пресечена от реката, край която е израснал. Същата река, която в детството е пространство на свобода и приключения, но и част от характера на селото.  

И сякаш точно затова тази книга е повече от завръщане към детството.

В нея личната памет постоянно среща голямата история. Вярата съществува редом със суеверието, християнските празници и семейните ритуали оцеляват паралелно с тогавашния живот, а знанието за света се предава от къща на къща и от поколение на поколение. В този свят живите продължават да разговарят и с онези, които вече ги няма.

На Великден селото се събира при своите мъртви, спомените се разказват, трапезата се споделя и границата между „преди“ и „сега“ сякаш за малко изчезва.  

Но "До Бързѝя и после" не е книга с поглед назад във времето. Защото има едно много важно "после".

После идват книгите, които за Митко Новков се превръщат в най-важния прозорец към света.

После идват психологията и философията, журналистиката и литературната критика, преподаването и радиото.

Днес Митко Новков е автор на 12 книги, главен драматург на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио, водещ на "Премълчаната история", литературен наблюдател, колумнист и преподавател.  

И може би точно между Бързѝя и "после" се намира големият въпрос, с който ще започнем тази вечер. Какво носим със себе си от мястото, откъдето сме тръгнали, какво от него съхраняваме и какво предаваме нататък.

За паметта и принадлежността, за Северозапада и България, за малката и голямата история, за литературата и радиото разказва в "Нощен Хоризонт" Митко Новков.

Още чуйте в звуковия файл.