Саша Куртиал: Не предвиждам споразумение на САЩ с Китай

Червен килим, военновъздушен прелет, размяна на подаръци - Златен орел за две панди, разходки из Белия дом, лаврак със сусам на официалната вечеря. Помпозните детайли на посещението на китайския президент Си Дзинпин във Вашингтон са много повече, поне от съобщените решения на спорни въпроси между двете суперсили на нашето време.

Под кича и приказките на Доналд Тръмп за голямото му приятелство с китайския лидер обаче продължават да прозират големите теми помежду им, а в този смисъл и за целия свят - въпросите около Тайван и Иран, надпреварата в изкуствения интелект и икономическите трудности на всеки от тях по отделно.

Което е сигурно - и двете страни се опитват да избегнат конфронтация, като съблюдават възможно най-много собствените си интереси - да изградят някакъв вид стабилност в отношенията си. Такова е мнението на Саша Куртиал от института "Жак Делор" в Париж, което той сподели в интервю пред БНР:

"Двете велики сили се съгласяват да поставят разногласията си в определени рамки. Това е и китайското виждане, с което Доналд Тръмп донякъде се съгласи и на срещата им през май в Пекин. Китай излезе с концепцията за стратегическа и конструктивна стабилност - страните се съгласяват, че имат известни разногласия, но и да съществуват заедно в определена структура. По отношение на митата и търговията, това ще рече да не облагат стоките си прекалено много, както и да ограничат тези мита до определени области. И това вече бе обсъдено от вицепремиера Хъ Лифън и министър Скот Бесънт преди посещението на Си Дзинпин във Вашингтон. Това е пълната противоположност на т.нар. "Ден на освобождението" - едностранните мита, които президентът Тръмп обяви през април миналата година. А сега неговата администрация се съгласява с Китай да избягва такива действия."

- Какви по-конкретни развития очаквате в областта на търговията и митата?

- Що се отнася до митата като цяло, точно преди Си Дзинпин да кацне във Вашингтон, беше обявено, че двете страни ще удължат паузата в така наречената търговска война поне до следващия януари. Особено преди междинните избори, Тръмп разчита на това да обяви китайски инвестиции в различни сфери. Пример е селското стопанство - исторически погледнато, Китай купува много селскостопански продукти от САЩ. Имаме и подготвяната огромна сделка за закупуването от Китай на самолети "Боинг". В огромната делегация от директори на частни компании са тези в сферата на чиповете, редкоземните минерали и изкуствения интелект.

- Удължаването на търговското примирие до януари не отговаря на съобщаваните китайските искания за поне двегодишна пауза в допълнителните мита. Изглежда, че това отлага и възможни отстъпки и промени в позициите по големите теми. Относно изкуствения интелект, смятате ли, че в някакъв момент ще видим всеобвхватно споразумение между САЩ и Китай?

- Администрацията на Съединените щати има много ясна стратегия за изкуствения интелект. Те искат да са най-бързите, да са безспорен глобален лидер в сферата, защото вярват, че този, който владее изкуствения интелект, ще оглавява и света. И затова не предвиждам споразумение с Китай нито за забавяне на разработките, нито за добавяне на някакви правила. Очевидно това е нещо, което китайците биха били по-склонни да приемат. Китай има подход към регулирането, който е по-близък до европейския.

- Китай има сериозен проблем с младежката безработица, особено с тази сред хора с висше образование. Различни публикации описват вече установен начин на живот - младежи, които битуват в постоянно търсене, често биват бързо съкращавани и са повече в тежест, отколкото от полза на икономиката. Как вътрешните предизвикателства пред Си Дзинпин влияят на диалога му с Тръмп?

- Срещата на върха между Доналд Тръмп и Си Дзинпин се случва, защото и двамата имат интерес от нея. Макар Си Дзинпин да е в по-силна позиция - икономиката му не се справя толкова зле и той няма проблем с Иран или проблем с външната политика като САЩ - Китай обаче има някои вътрешни проблеми и младежката безработица е един от тях. Тя е хронична и Китай търси преки чуждестранни инвестиции, особено от компании, които ще могат да наемат повече млади хора, излизащи от университетите. Това е слабост и точка за натиск, но тя е несравнима с предизвикателствата пред американската администрация и Си остава в по-добра преговорна позиция.

- Китайският президент беше и този, който публично заговори за продължаване на преките разговори с Тръмп, като между глътки чай в Белия дом спомена два повода до края на годината - срещата на Г20 в САЩ и тази на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Китай. Какво би означавала по-нататъшна стабилизация на сегашните отношения между двете велики сили за зависещите от тях - от една страна за Тайван, а от друга за Иран? През май Си директно заяви, че въпросът за острова може да доведе и до конфликт със САЩ. Във Вашингтон продължи да говори открито по темата.

- Администрацията на Китай беше пределно ясна с Тръмп по темата за Тайван и го постави като най-големия приоритет за тях. Пекин очаква от САЩ да спрат да продават оръжия на Тайван и изобщо да ограничат търговските и други отношения, така че Китай да действа по-свободно в Тайванския проток. Имаше споразумение за продажба на американски оръжия на Тайван за 14 милиарда долара - доста голяма доставка, която Доналд Тръмп не подписа след гостуването си в Пекин през май. Това е много важно и за Япония. Китайските действия в Тайванския проток пряко застрашават собствената ѝ сигурност, а министър-председателят Санае Такаичи успя да уреди среща с Доналд Тръмп точно преди тази със Си, именно за да му припомни собствените му обещания и значението на тази тема за Япония и съюзниците на САЩ. Това е огромен коз за Доналд Тръмп, защото китайската администрация, макар това да са очакванията им, никога дори не е мечтала за американско правителство, което е готово на отстъпки по отношение на Тайван. Китай би бил готов да плати много. Заради трудностите, които го очакват на междинните избори, някои анализатори видяха готовност у Тръмп да направи още отстъпки в замяна на огромни краткосрочни икономически сделки, които след това да изтъкне пред избирателите си.

Попитахте и за Иран. Там ситуацията е съвсем различна, защото Китай не среща сегашните американски трудности във въшната политика. Вашингтон очаква от Пекин да окаже натиск върху Иран за освобождаване на Ормузкия проток, което да намали цената на петрола и инфлацията на горивата в самата Америка. Ако обаче Тръмп не е готов да плати сериозна цена за това, Китай няма интерес да оказва натиск над историческия си съюзник Иран.

Поне непосредствено след разговорите във Вашингтон, информации за големи сделки и промени в ключови позиции нямаше, включително за Тайван и Иран. Си призова Тръмп както да не признава независимостта на Тайпе, така и да преговаря активно с Техеран. Дали една от великите сили е склонна на компромис относно някой от съюзниците си или по друга от спорните теми помежду им, явно ще научим на следващ етап.

Цялото интервю на Константин Мравов със Саша Куртиал чуйте от звуковия файл.