Андрей Андреев: В БАБХ има сериозен дисбаланс между ветеринари и агрономи

Растениевъдният сектор доминира над животновъдството в агросектора, но в Агенцията по храните доминират ветеринари, а не агрономи, констатира агрономът Андрей Андреев, бивш служител в БАБХ - Пловдив.

Агрономът Андрей Андреев, бивш служител на регионално звено на Агенцията по храните, а сега земеделски стопанин в района на Смолян, споделя мнение, че в този си вид агенцията не е ефективна.

Според него реколтата тази година до този момент е най-богата в сравнение с изминалите 3–4 години. За съжаление обаче плодовете и зеленчуците не бяха реализирани, част от реколтата беше изхвърлена или не беше прибрана поради липса на пазар, на работна ръка и на преработвателни предприятия.

Андрей Андреев предлага Агенцията по безопасност на храните да се разформирова и да се върнат съществуващите допреди 15 години национални ветеринарни служби и службите по растителна защита.

Г-н Андреев, тази година, това лято, може би защото аз си поставих за цел да следя, като че ли най-много се хвърляше продукция и остана нереализирана реколта. Имаше изобилие и продължава да има, благодаря на Бог за това. Какви са вашите равносметки?

"Не съм се интересувал от цифри, от конкретни добиви за конкретна култура, но за всички беше видно, че тази година има изобилие буквално от всичко. Може би 10 години назад не си спомням да има такъв благоприятен вегетативен сезон, който да позволи на почти всички култури, защото не се сещам за култура, която да не се разви добре тази година. Ключовите за страната определено бяха с много добри добиви, особено в полутрайните овощарства. Костилковите бяха отрупани с плодове. Това, което не мога аз да си отговоря като въпрос, е защо при наличието на такава реколта нашите селскостопански сайтове, информационни, пускат заглавия от сорта "България остава ключов вносител на гръцки костилкови плодове". Едва ли не с някакъв патос. Миналата година, ако си спомняте, реколтата беше компрометирана още пролетта, когато имаше възвратни застудявания. Нямаше абсолютно никаква реколта миналата година от костилкови плодове, защото по начало те цъфтят по-рано и бяха засегнати от късни пролетни застудявания. Тази година е обратен сценарий. Имаме почти всичко на пазара, в изобилие, бих казал с едно много прилично качество, защото човек, който е ял гръцка кайсия и впоследствие българска или обратното, там разликата е просто отчетлива чисто в органолептичните качества. Въпреки реколтите, които има тази година, десетки хиляди тона праскови, 8000 тона нектарини, около 7000 тона кайсии - и това само от Гърция. Турция въобще не я слагаме в сметките. Други съседни страни също, да не говорим за такива, които не са ни съседни."

Да не говорим, че се оплакваха производители, че няма къде да реализират продукция, няма достатъчно преработвателни предприятия и това е проблем, който явно никой в момента не иска да реши. Имаше и някаква роля, отредена на Агенцията по безопасност на храните, която трябваше да проверява какви плодове и зеленчуци влизат в България, отговарят ли на европейските норми. Имаше там едно-две съобщения, че са хванати, да речем, с по-голямо съдържание на нитрати. Вие имате ли някакви спомени от лятото за такива акции?

"Вижте, аз трябва да отбележа, че съм бивш служител към Българската агенция по безопасност на храните, в отдел "Растителна защита" съм работил две години и половина. Това, което мога да кажа по спомен, е, че моите колеги, когато не са взели, да речем, проба от турски плодове и зеленчуци, тогава не са установени остатъчни количества от пестициди, включително и забранени такива."

Тоест винаги има.

"Пак ви казвам, когато не е взета проба от турски селскостопански продукти, тогава не е установено остатъчно количество. За мен специално огромната част от това, което се внася от Република Турция, е контаминирано с остатъчни количества пестициди, включително и забранени такива, защото знаете, това е трета страна, която не е членка на Европейския съюз и там регулациите, които важат за нас, не важат за тях."

А тук се внасят и забранени торове, нали? Забранени в Европейския съюз, пак от Турция.

"Човек дори да не търси официална информация, достатъчно е в ежедневието си да контактува със земеделски производители и тези, които са, да ги наречем малко по-така, по-откровени в своя изказ, в своята практика, разбира се, споделят, че използват еди-кой си турски препарат, който бил еквивалент на еди-кой си едновремешен препарат и така, и така, и така. И става ясно, че това е повсеместно."

Има ли нужда от Агенция по безопасност на храните?

"Много ви благодаря за този въпрос. Преди да започна по същество по темата, държа да споделя, че хората, с които съм работил, ме посрещнаха изключително топло и аз съм се радвал на най-, бих казал, завидна приемственост и нямам никакви задни мисли към когото и да било от колегите, с които сме били в една областна дирекция. Започвам с това, но както добре знаем, рибата се вмирисва от главата и проблемът не е толкова в областните подразделения, колкото в това, което въобще представлява Българската агенция по безопасност на храните като конгломерат, включващ няколко агенции вътре в себе си.

Ще кажа първо, че тази агенция съществува и е основана върху едни такива структурни, върху едно структурно неравенство. По-малко от 30% от брутната селскостопанска продукция в България е животновъдна, тоест растениевъдният сектор доминира със 70 и повече процента в брутно отношение. В същото време, ако човек направи една справка какъв е делът на ветеринарните лекари в тази агенция, ще види, че той е над 50, а според някои данни дори достига 60 и повече процента. Което говори за един много тежък дисбаланс.

Някой ще каже: "Да, защото Регламент 625 от 2017 година го изисква, понеже само ветеринарни лекари могат да инспектират местата, в които се обработва месо, кланици, местата, в които се обработват млечни и други такива продукти." И тези, които питат какво ни е виновен Европейският съюз - ето, Европейският съюз в една такава ситуация като нашата е едва ли не първопричината за едно такова структурно, кадрово, ако щете, неравенство.

Защото аз съм практикувал в област, в която имахме най-тежкото заболяване по културата картофи. Това е рак по картофите. В световен мащаб няма по-тежко заболяване. И въпреки че имахме форсмажорни обстоятелства за над 100 огнища в над 100 населени места, всяко едно от тях е инспектирано от двама, в най-добрия случай трима агрономи, експерти по растителна защита, в периода от 2012 г., когато се появи това заболяване, до ден днешен.В същото време във всяка една община има региони, в които дори в населени места, които не са общини, има назначен по един ветеринарен лекар на щат. При нас това не се случи, тоест не бяха назначени агрономи на щат дори при наличие на такъв форсмажор, при наличие на най-тежкото заболяване. Пак ви казвам, трима души тука са претърсвали абсолютно цялата област от дворно място в дворно място, от градинка в градинка, от имот в имот. Не може да си представите за какъв неимоверен труд става въпрос."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.