"Болата 2026": От първо лице как се реагира при земетресение в Черно море?

Какво стои зад работата на доброволците при бедствия, аварии и катастрофи - подготовката, уменията, способността да работят в екип и най-вече готовността да помогнат?  

Това показа и проведеното на Северното Черноморие регионално учение "Болата – 2026". В него участваха доброволните екипи на Българския Червен кръст от пет области - Варна, Силистра, Шумен, Търговище и Добрич, които трябваше да реагират при сценарий за земетресение в Черно море и спасяване на хора от потъващ кораб.  

За хората зад спасителните екипи - какво е да бъдеш доброволец и какви качества са необходими, разказва кореспондентът ни в Силистра Незабравка Кирова, като тя самата е част от доброволния екип на БЧК в Силистра. 

Три дни, няколко области, десетки доброволци и един сценарий, който трябваше да ги постави в ситуация, близка до реалната. На "Болата" екипите на БЧК, ДЕРБАК и мобилните аварийни екипи от Силистра, Добрич, Варна, Шумен и Търговище трябваше да окажат помощ на хора, бедстващи след земетресение в Черно море. 

В нашия сценарий имаше потъващ кораб, хора във водата, сред които деца, пострадали, които трябваше да бъдат изведени на брега, медицинска и психологична помощ. 

Но ако трябва да разкажа за това учение не като журналист, а и като човек, който беше част от екипа, бих започнала не от лодките и екипировката, а от доброволците. 

Защото зад всяко действие на терен стои подготовка. И най-вече - човек. 

Станимир Трифонов от доброволния екип в Добрич казва, че именно тренировките правят възможно непознати хора да работят като един екип. 

"Хубаво е за това да има подготвени хора... Именно това е целта на тези обучения - екипите да се стикуват, да се познават хора. Да могат да работят заедно."

И това е една от особеностите на доброволческите формирования - в критичния момент няма време тепърва да се учиш кой какво може. 

На "Болата" задачата беше разделена между екипи на сушата и във водата. Доброволците трябваше да реагират едновременно – едни да извеждат бедстващите, други да ги приемат на брега, да извършат триаж и да окажат първа помощ. Румен Райчев от доброволния екип в Шумен беше командир на спасителна лодка. 

"Самата акция моето участие беше звено водноспасителна двойка като командир на лодка... Имах за задача да координирам, командвам водоплавателния съд, както и да обезпеча качването на пострадалите... Това е един голям механизъм, който сме тренирали неведнъж." 

Но спасението не приключва с изваждането на човек от водата. След това идват медицинската помощ, триажът, транспортирането и нещо, което при реална трагедия често остава невидимо – необходимостта някой просто да застане до уплашения човек и да му помогне да се върне към усещането за сигурност. 

Това е ролята на психологическата първа помощ. Психологът от Варна Светла Веселинова подчертава, че за да окажеш такава помощ, не е необходимо да бъдеш психолог.   

"Всеки един човек би могъл с добра дума, с внимание, с уважение... да помогне. Няма нужда от специално образование, за да помогнеш на някого... Основните принципи са тези - просто спазване най-напред на собствената безопасност, след това безопасност на пострадалите, след това да изслушаш техните емоции, чувства, преживявания." 

В тези думи всъщност има много от смисъла на доброволчеството - да знаеш границите на собствените си възможности, но и да не подминаваш човек в нужда. 

Румен Райчев казва, че преди всичко е необходима нагласа - да можеш да работиш под напрежение и да приемаш екипа като основа на всяко действие.   

"На първо място е чисто психологически аспектът на нещата - да няма страх от вода, да няма страх от ситуации, в които ще бъде подложен на напрежение, да няма страх от работа в екип. Трябва да обича да работи в екип, защото нашата работа е предимно в екип."

И ако трябва да добавим още нещо към този списък - време. Време за обучение. Време за тренировки. Време за хората, с които в реална ситуация трябва да можеш да си подадеш ръка, без да обясняваш кой си. 

Директорът на БЧК - Добрич д-р Артюн Еринозов, който ръководеше учението, казва, че именно регионалният формат позволява това сработване. 

"Много е важно и времето го доказва вече, тъй като това е третото ни учение, че на регионален принцип е много по-резултатно, много по-ефективно това учение, тъй като когато се съберат 28 организации е много трудно да се координира цялостната дейност, докато пет организации, когато се съберат, те се познават. Те се знаят от години и успяват по много бърз начин да се разберат във взаимодействие."

И така, учението "Болата - 2026" приключи. Имаше дебрифинг, анализ, оценка на действията и разговор за това какво може да бъде подобрено следващия път. 

Но за мен като участник остана не толкова самият сценарий с потъващия кораб. Остана усещането, че доброволецът трябва да има много повече от екипировка и сертификат. 

Той трябва да има спокойствие, дисциплина, умение да слуша, да се доверява на другите и да знае кога да действа и кога да потърси помощ. А най-вече - да има желание да бъде полезен.

Да има… Сърце...

А доброволчеството може би най-точно се измерва не с броя на тренировките, а с готовността да оставиш собственото си ежедневие и да тръгнеш, когато някой има нужда от помощ. Защото в критичния момент техниката е важна, уменията са задължителни, но човекът до теб трябва да знае, че може да разчита на теб.

Още чуйте в звуковия файл.