Изкуството на японската графика XVIII–XX век оживява в Националната галерия

Националната галерия и Посолството на Япония в България представят "Японска графика XVIII–XX век", като част от програмата за отбелязването на 37-ите Дни на японската култура у нас. Колекцията на Националната галерия е една от най-представителните в Югоизточна Европа за японското изкуство и проследява развитието на основни направления и графични техники през последните два века.

Произведенията стават част от глаерията по различни пътища – чрез откупки, от изложби през 1957 и 1963, от Международното биенале на графиката във Варна (създадено през 1981) и дарения от автори след техни представяния в България от 1970-те до края на XX век.

След договореността за сътрудничество между България и Япония от 1975 г., обменът на изложби и други културни инициативи се разширява.

Най-ранният представен период в настоящата изложба е свързан с гравюрата на дърво укийо-е, която заема централно място в развитието на японската графика през периода Едо (1603–1868).

Пред Радио София Златка Димитрова, куратор от екипа на Националната галерия обясни, че като жанр укийо се появява на японската сцена още в XVII век, като отговор на градското население към традиционната японска култура, която първоначално е насочена да обслужва основно интереса на висшата класа.

"През XVII век обаче, Япония претърпява много бурно икономическо развитие, като съответно и градската класа започва да натрупва по-сериозен капитал. Съответно пред нея също се появява интерес към изкуство. Изкуството обаче трябва да е по-достъпно, тъй като изкуството насочено за висшата класа никак не е евтино и не е достъпно чисто финансово. За това желание на обикновения градски човек да претежава също произведение на изкуството отговаря този жанр укийо, който разчита на по-евтината си стойност, благодарение на това, че произведенията не са рисувани картини, а са отпечатъци. И тъй като са отпечатъци, съответно могат да бъдат възпроизведени повече произведения с един и същ дизайн, като това да намали цената за крайния потребител", посочи Димитрова.

По думите й, в началото на XVII век първите произведения са отпечатани само с черен контур като цвета се нанася на ръка.

"Художникът рисува дизайна на произведението, след което тази част, която трябва да бъде отпечатана, се оставя изпъкнала на дървена плоскост, като тази, която не трябва да бъде отпечатана, съответно се отнема от нея, тя се изрязва. След което се нанася туш или цветен пигмент по-късно. Налага се хартията и с един много мек уред, който се нарича барен, за разлика от пресата, която се използва в Европа, се прави този доста фин отпечатък. Изисква се изключителна прецизност. С развитието на жанра в XVIII век вече има такива майстори, например, гравьори, които могат да направят коса, толкова подробно изрязана в тези дървени плоскости, че на 1 мм да има повече от 2-3 косъма, което наистина за материал като дървото е изключително трудно да се бъде постигнато толкова фино", каза Златка Димитрова.

Тя добави, че укийо-е изобразява ежедневния живот на хората, известни места, състояния на природата, явления, което на практика няма нищо общо с академичната живопис по това време в Европа. Освен това, използва условни начини за представяне на изображения, както на хора, така и на природата, които са доста далеч от търсенето на реализъм от страна на европейските художници, заяви кураторката и добави, че най-вече отношението към темата на изображенията е това, което толкова много променя начинът на мислене на европейските художници.

"Това, че просто едно природно явление може да бъде темата на самото произведение, не само техниката на изработване. Техниката на изработване с тази изключителна финост, въпреки че отпечатък от дърво да има толкова фина линия, толкова прецизно да са поставени цветовете един след друг на този лист хартия, наистина е впечатляващо. Другото, което много ги впечатлява, е използването на тези плавно преливащи тонове, които се забелязват в по-късните гравюри укийо-е, най-вече тези на Хокусай и на Хирошиге, за които наистина е много характерно", каза Златка Димитрова.

В началото на XX век се формират две нови направления – шин-ханга ("нови отпечатъци“) и сосаку-ханга ("творчески отпечатъци“). Те се развиват почти паралелно, но се основават на различно разбиране за ролята на художника и за процеса на създаване на графичното произведение.

Шин-ханга възниква като опит за обновяване на традицията на укийо-е. Запазен е установеният модел на производство, при който създаването на отпечатъка е резултат от съвместната работа между издател, художник, гравьор и печатар.

Сосаку-ханга утвърждава различен принцип – авторите сами създават композицията, обработват печатната форма и отпечатват произведението. В тези графики традицията на японската гравюра на дърво се съчетава с художествени принципи на европейския модернизъм.

От края на 1950-те японската графика навлиза в период на значително техническо и художествено разнообразие. Наред с гравюрата на дърво все по-широко се използват литографията, офортът, сухата игла, мецотинтото и разнообразните смесени техники. През втората половина на XX век японските автори участват активно в международни изложби и биеналета и утвърждават сериозното си присъствие на световната графична сцена. Този период е представен широко в колекцията на Националната галерия.

Изложбата "Японска графика XVIII–XX век" може да бъде видяна до 8 ноември 2026 г.

Подробности чуйте в интервюто на Гергана Пейкова със Златка Димитрова.