Проф. Пламен Павлов: Цар Самуил се завръща в своя дом – София

В събота, 3 октомври, тленните останки на цар Самуил, български владетел, управлявал от 997 до смъртта си на 6 октомври 1014 г., ще бъдат посрещнати с официална церемония на площад „Княз Александър I Батенберг“ в София, след което ще бъдат положени в древната базилика „Света София“. В навечерието на това събитие разговаряхме с историка проф. Пламен Павлов, преподавател по история на Византия във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ за откриването на костите, значението на повторното погребение и отзвука на събитието на Балканите.

Цялото интервю на Валерия Василева с проф. Пламен Павлов можете да чуете в звуковия файл в началото на публикацията.

Защо София е истинският дом на цар Самуил

Изборът на столицата за вечен дом на българския владетел не е случаен. Бащата на Самуил – комит Никола, е бил управител на Средец и на западните български земи, а самата династия на Комитопулите произхожда от царския род на Крум. В този древен християнски храм малкият Самуил вероятно е израснал и е бил кръстен.

Според проф. Павлов, който е един от радетелите цар Самуил да бъде погребан отново точно в тази църква, „мястото на поклонение пред един от най-големите мъченици и герои на нашата хилядолетна история несъмнено трябва да бъде в София и то в древната църква – базиликата „Света София“, дала и името на днешната ни столица. Вероятно тук той е бил кръстен и е идвал често като дете...“

Антрополозите са убедени в автентичността на тленните останки на Самуил

Саркофагът с останките на цар Самуил е открит през 1969 г. на остров Свети Ахил в малкото преспанско езеро от гръцкия археолог и искрен българофил проф. Николаос Муцопулос. Антропологичните изследвания на български, гръцки и руски учени доказват безспорната автентичност на останките, има съответствие с възрастта на царя и белези като счупената му в битката при Сперхей ръка, а и след наблюденията върху останките на д-р Милен Врабевски, чиято заслуга е единственият паметник на Самуил точно до „Света София“, има потвърждения за автентичността. Професор Павлов добавя, че според антрополозите владетелят най-вероятно е имал и хронични заболявания и е починал от инфаркт на 6 октомври 1014 г., след като е видял ослепените си воини.

Геополитиката и опитите за манипулации на историята

На въпроса дали събитието може да предизвика или усили политическо напрежение между страните на Балканите, проф. Павлов отбелязва, че в Скопие вероятно отново ще има опити за изкривяване на историческата истина: „Скопие вероятно ще реагира по присъщия им и познат начин - с пропагандна истерия... Но във византийските извори се казва "Крум българина", "Петър българина", "Симеон българина", "Самуил българина"... Техният български произход и това, че са от българския царски род, не буди никакво съмнение.“

За разлика от спекулациите на някои съседни държави, Гърция показва друго отношение, коментира професор Павлов и припомня, че бившият кмет на Солун - Янис Бутарис, още през 2014 г. благородно заявява, че костите на християнския владетел трябва да бъдат върнати на съседна България без никакви политически условия и пазарлъци.

В края на разговора проф. Павлов добавя, че към момента в България се намират само тленните останки на по-късни владетели като княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд и най-важното е, че българите вече притежават една безценна реликва, която ще бъде достъпна за поклонение на всички сънародници.

Визитка

Проф. д-р Пламен Павлов е български историк, общественик и преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ по история на Византия и средновековна българска история. Автор е на десетки монографии, книги, студии и научнопопулярни статии, посветени на средновековното българско царство, византийско-българските отношения, ролята на българите в световната история. Проф. Павлов е активен защитник на българското културно-историческо наследство и на паметта на средновековните ни владетели и духовни водачи както в България, така и извън пределите на страната.