Изкуството отвъд рамката: новата среща между зрителя и произведението

Когато застанем пред една картина, обикновено очакваме тя да остане неподвижна. Да гледаме, да се вглеждаме, да търсим детайла, историята, автора, времето, в което е създадена. Но какво се случва, когато картината започне да ни гледа? Когато Мона Лиза може да разкаже собствената си история, Ван Гог да се движи, Мерилин Монро да оживее, а "Викът" на Мунк да се превърне в преживяване, което реагира на нашето присъствие?

Тогава вече не сме просто зрители.

Ставаме част от произведението.

Именно тази промяна в срещата с изкуството е в основата на разговора с проф. Венелин Шурелов – художник, сценограф и преподавател в Националната художествена академия, и журналиста Даниел Ненчев. Поводът са два различни, но свързани проекта – интерактивната експозиция Art Revolution и новата галерия за дигитално изкуство "Автоматик".

"Новите медии показват, че разграниченията са излишни", казва проф. Шурелов. Според него новите медии по природа са флуидни – те смесват жанрове, медии и изразни средства. Едно произведение може едновременно да бъде изображение, звук, текст, движение и взаимодействие. Въпросът вече не е само каква е технологията, а какво се случва между нея, произведението и човека, който го среща.

Даниел Ненчев дава пример с инсталацията "Един човек" на Шурелов, създадена на мястото на бившия мавзолей в центъра на София. В нея човекът, който застава пред произведението, го задвижва и се превръща в част от неговото случване. "Те се променят, ако и ти се променяш", казва Ненчев. Тъкмо взаимодействието превръща технологията от техническо средство в начин да се създаде нова ситуация.

Тази идея е особено важна и за Art Revolution. Изложбата представя десет знакови произведения от историята на изкуството, които чрез дигитални технологии започват да се движат и да разказват. Зрителят застава пред специална конструкция, която разпознава присъствието му, а изображението реагира и разказва историята на произведението.

Така Мона Лиза не е само прочутата усмивка на Леонардо да Винчи. Тя става повод да си припомним историята на Лиза Герардини, връзката ѝ с Леонардо, неяснотите и мистерията, които продължават да поддържат интереса към картината. За Шурелов именно контекстът е съществена част от възприемането на изкуството – историята на произведението, неговият автор, съдбата му и обстоятелствата, в които е създадено.

Но технологията не трябва да заличава оригинала.

В разговора Даниел Ненчев поставя важния въпрос за границата между популяризирането на изкуството и неговото превръщане в ефект. Според него интерактивните форми могат да създадат любопитство и да поведат публиката към голямото изкуство, но това не отменя необходимостта от среща с оригинала. Дигиталната интерпретация може да бъде път към него, а не негов заместител.

Тъкмо оттук разговорът преминава към изкуствения интелект. Ненчев поставя въпроса дали AI не започва да върши онова, което доскоро сме определяли като изключително човешко – да пише, рисува, създава музика и изображения. Шурелов отказва както дигиталната еуфория, така и ретроконсервативното отхвърляне. За него между двете крайности съществува пространство за критично мислене и осъзнато използване на технологиите.

"Автоматик" е именно такъв експеримент.

Новата галерия за дигитално изкуство в София работи на принципа на вендинг машина – достъпът е възможен денонощно, а зрителят получава възможност да остане насаме с произведението, без традиционната дистанция и без санкциониращия поглед на институцията.

За Шурелов това е и въпрос на демократичност – дестабилизиране на установените йерархии и създаване на пространство, в което публиката може да бъде въвлечена в художествена ситуация.

В крайна сметка технологията може да раздвижи образа, да му даде глас и да ни направи участници. Но остава въпросът какво търсим в тази среща.

Може би отговорът е прост: не просто да разберем повече за изкуството, а да разберем нещо повече за себе си.

Art Revolution може да бъде видяна до 17 октомври в мола на бул. "Черни връх" в София. "Автоматик" се намира на ул. "Дунав" 11 и предлага достъп до дигитално изкуство по всяко време.

Защото картината може да проговори. Но това, което ще чуем в нея, зависи и от човека, който застава пред нея.

Целия разговор на Таня Димова с проф. Венелин Шурелов и Даниел Ненчев може да чуете в звуковия файл.