Нова версия на проекта за Национална депозитна система за опаковки от напитки

Националната депозитна система за управление на опаковките от напитки да се управлява от депозитен оператор, учреден като акционерно дружество, в което държавното участие в капитала е 34%. Министърът на околната среда и водите да има задължително участие в управлението, а някои решения да се взимат с 67% одобрение на Общото събрание и след предварително одобрение от Министерският съвет. Това са част от промените, които предвижда нова версия на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, с който се въвежда Национална депозитна система за опаковки от напитки.

Новата версия на законопроекта е нотифицирана на 29 септември в Информационната система за техническите регламенти (TRIS)  на Европейската комисия и не е минала процедура по обществено обсъждане у нас.

Новият вариант на Законопроекта за въвеждане на Национална депозита система за опаковки от напитки се отличава от последния вариант, предложен по времето на служебния министър на околната среда и водите Юлиян Попов. При него се предвиждаше депозитният оператор да се сформира като независимо юридическо лице без разпределяне на печалба, а в него да участват производителите и търговците, като производителите имат мажоритарен дял.

Година по-рано редовният министър на околната среда и водите от БСП Манол Генов отхвърли вариант, обсъждан в продължение на 3 години от широк кръг заинтересовани страни. Тогава администрацията на Генов предложи Националната депозитна система да се управлява от държавно акционерно дружество.

Моделът, който се предлага сега от "Прогресивна България", предвижда държавно участие в капитала от 34 на сто и право на държавата да има пряко участие в управлението на системата. Въвежда се държавна платформа за мониторинг и контрол, добавят се нови контролни органи в лицето на Националната агенция за приходите, Агенцията по безопасност на храните и Комисията за защита на потребителите.

След нотифицирането на проекта в Информационната система за техническите регламенти (TRIS) започва тримесечен период на прекъсване, през който България не може да приеме законопроекта. През този период Европейската комисия и останалите държави членки могат да разгледат и да представят коментари или подробно становище относно съвместимостта на законопроекта с правото на ЕС и принципите на свободното движение на стоки и услуги.