Българско медицинско изобретение помага в онкохирургията

Екип от инженери от Горна Оряховица изобрети първия у нас преносим детектор гама-спектрометър, който се ползва в онкологията, особено при рак на гърда.

Всяка десета българка е диагностицирана с тежкото заболяване, което се подмладява, коментира онкохирургът от Александровска болница професор Свилен Маслянков. Той вече е оперирал жени с карцином на млечната жлеза с прототипа на медицинското изобретение.

Предстои българският медицински уред да бъде сертифициран и лицензиран, посочи неговият изобретател инженер Михаил Ченков.

Използването на този уред при онкохирургията води до запазване качеството на живот на пациентите и предотвратява следоперативни усложнения, коментира професор Маслянков.

Година и половина изобретателите от Горна Оряховица в консултация с ядрен физик и онкологът професор Свилен Маслянков са работили по разработката на преносимия гама-спектрометър. Има световни аналози на този апарат, но българският е по-чувствителен и точен при диагностика на рака, казват неговите изобретатели. Уредът може да се ползва в радиоизотопната диагностика, както в предоперативния период, така и по време на хирургичната работа в онкологията, поясни изобретателят от Горна Оряховица инженер Михаил Ченков:

"Целта на уреда е да открива туморни клетки и по преценка на хирурга се прави отстраняване на меки тъкани. Нашият уред, благодарение на сензора, който създадохме, е с по-висока чувствителност от аналога, с който проф. Маслянков сравнява в клинични условия".

В гама-спектрометъра има вграден сензор за температура, който е от голямо значение за хирурзите:

"Този температурен сензор дава информация и на всеки 100 милисекунди уредът се саморегулира. При само един градус промяна на външната температура се дава грешка от 3% в измерването. Друга иновация е чупещото рамо с около 30 градуса. Така хирургът може да има достъп до по-трудни места, където да направи тази диагностика".

Уредът може да се свърже с компютър или друго електронно устройство и да бъдат прехвърлени и записани данните от него.

Не по-малко важно е, че горнооряховското изобретение е с батерия, която се зарежда. Онкохирургът професор Свилен Маслянков оперира с аналогичен американски гама-спектрометър, но когато неговата батерия се изтощи, автоматично се изтрива софтуерът на апарата и той става неизползваем, поясни медикът, който вече е оперирал с прототипа на българското изобретение четири свои пациентки с рак на гърдата.

Уредът се използва при така нареченото сентинелно маркиране на лимфните възли при рак на гърдата или на което и да е било друго онкологично заболяване.

"Концепцията за сентинелен лимфен възел не означава, че задължително трябва да е с разсейка. Този възел, ако няма разсейка, вероятността в останалите да има, е много малка. Той е така нареченият стражеви лимфен възел".

Ден преди операцията в областта на гърдата, където се предполага, че е туморът, се инжектира радионуклеид, чийто молекули се струпват в така наречения сентинелен лимфен възел. Ако няма ракова разсейка, се премахва само този лимфен възел, а не целият лимфен сноп, както се прави сега. Прецизността на работа води до елиминиране на последващите усложнения и рязко увеличава качеството на живот на пациентите, поясни проф. Маслянков за ползите от използването на преносимите гама-спектрометри, какъвто е и горнооряховското изобретение:

"Ще се спести от лечение на лимфедем на крайника, където е правена лимфната дисекция, от правенето на допълнителна рехабилитация и да се лекуват усложненията на този вид хирургия. Реално ще дадем по-добро качество на живот на нашите, български пациенти".

Професор Маслянков настоява сентинелната биопсия да бъде включена в клинична пътека и да се заплаща от Здравната каса, но от година и половина не среща разбиране:

"Този метод трябва да се прилага навсякъде, където се оперира гърда. В България този метод не се финансира допълнително. Това е сериозен проблем. Ходих няколко пъти при министъра с шефа на Лекарския съюз. Не можем да впишем един банален код за сентинелна биопсия в клиничната пътека. Това е страхотен проблем, че в България институциите не работят, казвам го най-отговорно. Пари може да се вземат от това, че ще рехабилитираме по-малко лимфедеми и жени, които имат проблеми. Нищо в момента не е променено".

Има сериозни проблеми в България при профилактиката на рака на гърдата, коментира професор Свилен Маслянков:

"Долу-горе около 6-8 % от формите на рак на гърдата са генетично обусловени. Няма програми, по които те да се издирват и да се превантират. Има такава превантивна хирургия за рак на гърдата. Няма изградена скринингова програма. Това, което върви през личните лекари, трябва да има задължителен характер. Мамография се прави след 45-годишна възраст и е по желание. Скрининговата програма изисква ресурс, но тогава ще бъдат "хванати" в много по-ранен стадий пациентите".

Ракът на гърдата се подмладява. Професор Маслянков сподели, че миналата година е диагностицирал с това заболяване 23-годишна жена, а преди няколко месеца е оперирал с карцином на млечната жлеза 28-годишна.

Изобретението на горнооряховските инженери за преносим гама-спектрометър, който може да помогне в онкохирургията на рака на гърдата, на меланомите и на различни други онкологични заболявания предстои да бъде сертифициран, което ще отнеме поне година преди да бъде пуснат на пазара. За разработката му е ползван грант от Оперативната програма "Конкурентоспособност".

Целия репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.