Солиден спад с 1/5 на износа на стомана от Евросъюза

Износът на европейска стомана е спаднал с една пета, а производствените обеми са достигнали исторически ниски нива, тъй като секторът се бори с рязко нарасналите разходи за енергия, митата от страна на САЩ и косвените последици от огромното свръхпредлагане на стомана от Китай, показва анализ на "Файненшъл таймс".

Изданието цитира данни на европейската браншова организация Eurofer, според които износът към САЩ е намалял с 29% през първата половина на 2026 г. спрямо предходната година поради наложените от Вашингтон мита от 50% върху вноса на стомана от ЕС. Износът към Турция, Индия и Китай също е спаднал с поне 18%, тъй като европейските компании са загубили конкурентната битка с по-евтината чуждестранна продукция.

Общият обем на износа е спаднал с 20%, докато производството на сурова стомана в блока се е свило с 3% до 126 млн. тона през 2025 г. и е отбелязало нов спад от 1% през първите пет месеца на настоящата година, преди да се възстанови леко през май, нараствайки с 1,1%, показват още данните на Eurofer.

"Ние сме единственият голям регион, който намалява производствения си капацитет за стомана", заяви пред "Файненшъл Таймс" Аксел Егерт, генерален директор на Eurofer, като прогнозира, че индустрията "няма да се върне“ към предишните пикови нива на производство от около 155 млн. тона, отчетени през 2015 г.

Европа е вторият по големина регион производител на стомана в света, но обемът на продукцията ѝ бледнее пред този на Азия, на която се падат близо три четвърти от световното производство на сурова стомана, докато делът на Европа е едва 14%. Според данни на World Steel (Световната асоциация на стоманата), блокът е четвъртият по големина износител след Китай, Япония и Южна Корея, но същевременно е и най-големият вносител.

През последните две години Брюксел полага засилени усилия за защита на европейската стоманодобивна промишленост, тъй като става все по-очевидно, че континентът е изложен на риск да загуби критично важни вътрешни вериги на доставки, необходими за секторите на отбраната и инфраструктурата. Въпреки че Брюксел наложи в някои случаи антидъмпингови мита в размер до 90% върху специфичен китайски внос, като например стоманени цилиндри, това доведе до пренасочване на повече китайски продукти към други пазари, на които европейските производители на стомана се опитваха да се конкурират.

Герт Ван Пулворде, председател на борда на ArcelorMittal Europe и бъдещ президент на браншовата организация Eurofer, заяви, че високите разходи в Европа са "опасни", тъй като правят стоманените продукти, които са предназначени за клиенти като автомобилостроителите, твърде скъпи за продажба в чужбина.

"Ако Европа ограничи производството си само до вътрешно потребление, няма проблем, тъй като жителите ще плащат малко повече. Разходите за "зелени" продукти не са критичен проблем за вътрешния пазар, но износът е силно проблематичен", отбеляза той.

Производителите на стомана все още са изправени пред множество предизвикателства, включително трайно високите разходи за енергия, които се покачват още повече заради конфликта в Близкия изток, като цените на газа в ЕС са скочили с близо 150% от началото на годината.

През юли Европейската комисия въведе търговски квоти за защита на индустрията, а също така включи стоманата в обхвата на Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Този механизъм налага допълнителен данък на чуждестранните износители, за да изравнят разходите им с тези на европейските производители, които трябва да плащат за разрешителни за емисии на въглерод в ЕС, за да покрият своите емисии.

Според Аксел Егерт, търговските мерки са подпомогнали производството в сектора, като се прогнозира растеж от 1,5% след две години на спад, но възстановяването започва от "много, много ниско ниво" в момент, когато производителите на стомана са изправени и пред все по-високи инвестиционни разходи за декарбонизация.

Китай изнася количества, съизмерими с общото производство на пазара на ЕС, а това е само "върха на айсберга", добави той.

Астрид Григсби-Шулте, ръководител на направление "Желязо и стомана" в неправителствената организация Global Energy Monitor, отбеляза пред "Файненшъл таймс", че в ЕС се реализира половината от всички проекти за производство на "зелена" стомана, което представлява "огромно предимство".

"Европейската индустрия няма да може да се конкурира по мащаб с други производители като Китай и Индия, особено предвид остарелите си доменни пещи, работещи с въглища. Предимството на Европа се крие в това да бъде лидер в прехода към производство на "зелена" стомана и да изпревари останалите участници в бранша", каза тя.