"Нощта на литературата" свива "гнезда" в 12 български града и едно село

За петнадесети път България се включва в инициативата "Нощ на литературата" – вдъхновяващ  формат, който ни дава възможност да чуем откъси от произведения на автори, чието творчество не попада често под светлините на прожекторите. Четенията се провеждат на нетипични за литературата места, наречени "читателски гнезда".  Тази година на 1 октомври европейската и българската литература свиват "гнезда" в 12  големи града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, Велико Търново, Габрово, Добрич, Ловеч, Пазарджик, Русе, Стара Загора и в едно българско село – Чавдар.

Защо в Чавдар?

Чавдар се намира в подножието на Стара планина, на 70 километра от София, и е единственото село в една от най-малките български общини с население около 1300 души. Но това е и едно от най-уредените и добре развити села в България, което през последните години се превърна в дестинация за културен туризъм. Тук се намира Археологически парк "Тополница" с реплики на неолитни жилища отпреди 7000 години и музей, представящ праисторическата култура, както и  Интерактивен фолклорен център,  който съхранява и представя местните традиции чрез съвременни дигитални технологии.  Общината организира множество събития – рок фестивали, мото събори, един от най-големите фестивали за настолни игри, фолклорен феситивал, както и прочутото в цялата страна "Коледно село".

Но сега нека погледнем на Чавдар като литературна дестинация – какви са  предпоставките това красиво българско село да се превърне в литературно и културно средище на положителните емоции?

" Със сигурност има две общини в България, които рязко се различават като културен живот, събитийност, създаване на нови неща и предпоставки културата и литературата да се развиват. И това са една голяма община, каквато е Бургас, и една от най-малките общини, каквато е Чавдар – посочва издателят и преподавател Светлозар Желев. – Всичко това, разбира се, се дължи на личните усилия и отдадеността на кмета на Община Чавдар Григор Даулов, който преди 7 години, още като общински служител, стартира една друга инициатива, която постави основите на това Чавдар да се превърне в литературното село на България. Това беше "Месец на книгата”.

В рамките му са гостували най-големите съвременни български писатели, като Георги Господинов, Рене Карабаш, Здравка Евтимова, Теодора Димова, Захари Карабашлиев, Радослав Бимбалов, Николай Терзийски и пр. Всичко това създава среда. През цялото това време има и други събития, уикенди, посветени  на различни изкуства, има музикални концерти, театрални постановки …. Защото културата и литературата изискват устойчивост.  От индивидуални "избухвания" в стил – сега ще направим нещо, ще поканим някой и т.н., няма никакъв смисъл. Ако няма устойчивост, ако няма изграждане на традиции, нищо не може да се получи.  

В момента Чавдар има изградена среда от хора, които четат, които се интересуват от литература и идват на литературните събития.

Ако попитате някого от писателите, гостували в Чавдар, ще видите, че всеки от тях е бил изключително изненадан, че в една община от 1300 души на представянето на книга присъстват между 70 и 100 човека. Това много често не се случва и в София, Пловдив, Варна, Бургас. За съжаление, за изграждането на тази среда, пак казвам, е необходимо време, необходима е устойчивост, визия, и постоянство" – обяснява събеседникът ни.

За Светлозар Желев книгите са не просто кауза, а начин на живот. Затова не е случайно, че именно той е помагал село Чавдар да се позиционира на литературната карта на страната, а днес вече може да се похвали и със собствена писателска резиденция, в която през месец март тази година са гостували писателите Рене Карабаш (номинирана за наградата Букър ), Николай Терзийски и Кристина Терзийска:

"Идеята е тя да даде възможност на автори, които да работят по новите си книги, да се срещнат и с публиката в Чавдар, а от друга страна – да се  създаде  възможност българските писатели в определен период от време да работят и с преводачи от български на чужд език. Надявам се тя да се интернационализира и да ни гостуват и чужди писатели, които да работят с български преводачи върху преводите на своите книги."

Във време, когато информацията ни залива от всевъзможни места и по различни начини, книгата, която допреди няколко десетилетия е била основен неин източник, вече търси своите читатели в дигитален вариант или в аудио формат. Доколко обаче формати като "Нощ на литературата", а и разнообразните фестивали, изпъстрили улиците на много наши градове, допринасят за популяризирането на четенето като приятно и преди всичко полезно занимание, с което си заслужава да уплътниш свободното си време:

"Всяка една такава инициатива със сигурност помага, за да осмислят младите хора колко важно е четенето и всъщност колко красиво нещо е литературата. Дали четат повече младите е много трудно да се каже. Измерването на читателските навици на хората е много трудно.

Заради дигиталната среда, в която обитаваме всички ние, този натиск, който времето оказва през бързото скролване, създаването на дигитални навици и т.н., в крайна сметка превръща четенето в екзотика, за която все се оправдаваме, че нямаме време" – посочва Желев.

И все пак, срещите на Светлозар Желев с младите хора от магистърската програма "Преводач-редактор" в Софийския университет, а също и в ежедневието, му показват, че има много четящи българи. Въпреки това възлага големи надежди на всички възможни форми за привличането на още и още читатели сред това поколение, защото четенето е изключително бавно, полезно и красиво занимание. А сега предстои поредната "Нощ на четенето", в която може да му се отдадем.