Проф. Рангелов: По-добре е да се вслушваме в сигналите, които Земята ни изпраща

Ако погледнем строго научно, планетата на която живеем, няма как да е жив организъм. Биологично, тя не притежава онези клетки и системи, които поддържат живота. Нито притежава свойството да се размножава.

Въпреки това, през 60-те години на 20 век възниква хипотезата за Гея. Неин автор е ученият Джеймс Лавълок, който работи за НАСА. Наблюдавайки атмосферите на Марс и Венера, той забелязва съществени разлики с атмосферата на Земята. Отбелязва едно постоянно химично неравновесие в нея, за разлика от постоянния състав на атмосферите на "мъртвите" планети.

Какво поддържа милиарди години регулацията в отношението на химичната смес от газове, температурата, кислорода, океаните? На този въпрос Лавълок отговаря, че самият живот регулира Земята в непрекъснати обратни връзки между биологичните и геологичните процеси. Възниква въпросът - Може ли планетата да се регулира толкова добре без разум?

Проф. Бойко Рангелов: Нямаме никакъв шанс за оцеляване, ако не успеем да се адаптираме към промените

Въпреки критиките, идеята на Лавълок за Гея поставя основите на науката за земните системи и обръща сериозно внимание на това, колко рискуваме, когато рушим баланса на тази жива система.

Гост по темата е проф. Бойко Рангелов, геофизик от Института за космически изследвания на БАН. С него говорим за това, какви обратни сигнали за нарушен баланс ни изпраща Земята и за запазването на това равновесие, което ни позволява да живеем на нея.

"Земята може да бъде разглеждана като сложна, взаимосвързана система, в която атмосферата, хидросферата, литосферата и живите организми непрекъснато си взаимодействат", каза геофизикът проф. Бойко Рангелов.

По думите му съвременната наука разширява традиционното разбиране за живота и показва колко тясно са свързани процесите на планетата.

"Всички системи, за които изброихме преди малко, са взаимно свързани и те си влияят", посочи проф. Рангелов.

Той даде пример с водния и въздушния кръговрат, реките, подземните пространства и геоложките процеси, които според него могат да бъдат разглеждани като аналог на различни системи в живия организъм.

Геофизикът подчерта, че човечеството не трябва да се възприема като независимо от природните процеси. Земетресенията, наводненията и цунамитата показват мащаба на силите, пред които човекът остава уязвим.

"По-добре е да се вслушваме в сигналите, които тя ни изпраща", каза проф. Рангелов.

Според него човешката дейност оказва сериозно влияние върху планетата. Той постави акцент върху използването на изкопаемите горива и замърсяването, което съпътства изгарянето им.

В разговора проф. Рангелов коментира и възможността животът да не е уникален за Земята. Той посочи откриването на органични молекули в проби от астероида Бену като един от примерите за научни данни, които поставят нови въпроси за произхода на живота.

По думите му откритията за екстремофилите - микроорганизми, способни да съществуват в изключително тежки условия, включително дълбоко под земната повърхност, в ледове и в дълбоките океани - също разширяват представите ни за възможностите на живота.

"По-скоро съм склонен да мисля, че живот има навсякъде", каза проф. Бойко Рангелов, като уточни, че представите на човечеството за това какво представлява животът може да се окажат твърде ограничени.

Още в интервюто на Мая Данчева с проф. Бойко Рангелов в "Нощен Хоризонт".