Д-р Теодор Замфиров: Нови възможности за генетичен профил на тумора

"Нови възможности за генетичен профил на тумора" - темата в този епизод на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.

Гост по темата е:

Д-р Теодор Замфиров - лекар с дългогодишен опит в областта на медицинските технологии и лабораторната диагностика

"Прецизната онкология и генетичната диагностика все по-активно променят подхода към лечението на рака, но достъпът до съвременните изследвания и терапии остава важен въпрос за българското здравеопазване, каза д-р Теодор Замфиров, експерт по диагностични решения, в подкаста на БНР "В центъра на системата".

Според д-р Теодор Замфиров основен проблем за здравеопазването у нас продължават да бъдат недостатъчната профилактика и липсата на достатъчно ефективен скрининг.

"Това, което може би малко ни куца, е здравната култура и образование на ниво училище", посочи д-р Замфиров. Според него пациентът трябва да бъде активна страна в грижата за собственото си здраве, а системата да бъде по-добре организирана и координирана.

Специалистът подчерта, че България разполага с високоспециализирани медицински специалисти и съвременна апаратура, особено в университетските и големите болници. Предизвикателството е тези възможности да бъдат достъпни за повече пациенти.

"Особено важна е ролята на генетичните изследвания при онкологичните заболявания. Ракът не е едно заболяване - различните тумори имат различна биологична характеристика, а генетичното профилиране може да помогне да се установят промените, които стимулират растежа на тумора.

Най-добрият подход е да се направи тест, който да дава най-широка картина с всякакви възможни промени. И вече според тези възможни промени да се предписва определеното лекарство, каза той.

По думите му в България вече съществуват диагностични технологии, които позволяват едновременно да бъдат изследвани стотици гени на ДНК и РНК ниво.

По отношение на пълното реимбурсиране на туморното профилиране д-р Замфиров изрази надежда това да се случи през 2027 г.

"Подходът трябва да е пациентоцентричен - слагаме пациента и неговите изследвания и във връзка с неговите резултати се насочва към едно или друго лечение", обясни д-р Замфиров.

Според него подобен подход е особено важен при пациенти с напреднало заболяване, когато ранното откриване вече не е възможно и изборът на подходяща терапия трябва да бъде максимално прецизен.

"Изкуствения интелект в медицината е помощник на лекаря, който може за кратко време да съпоставя големи обеми от различни данни и да насочи специалиста към промени, които заслужават допълнително внимание.

Това е един помощник на дейността, на практиката на лекаря, а не някакво предизвикателство или нещо, с което лекар да се конкурира", подчерта той.

Сред важните направления остава и скринингът за рак на дебелото черво. По думите му избраният за Националната програма количествен тест отговаря на съвременните изисквания и има потенциал да осигури качествен скрининг.

Д-р Замфиров подчерта и необходимостта от преодоляване на регионалните различия в достъпа до високоспециализирана диагностика. Според него това може да стане чрез възможност пробите да се вземат в по-малките населени места и по стандартизиран начин да бъдат изпращани до специализираните центрове.

"Ключовата дума е обединение на усилия, а не всеки да "дърпа чергата" към него си. Тогава няма да се получат нещата“, каза д-р Теодор Замфиров.

Д-р Замфиров участва в 25- та Национална среща на водещи лекари, общественици, представители на местната власт и журналисти, посветена на проблемите в здравеопазването, организирана от фондация Медии, общество, семейство и традиции с председател Юлия Пискулийска. Юбилейното издание се проведе под надслов "Животът като ценност".

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с д-р Теодор Замфиров в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата".

Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите: Binar, Spotify.