Вътрешно отвличане – когато раздялата премества и детството

"Вътрешното отвличане" на деца. Правен термин ли е това, или начин да назовем проблем, който често остава незабелязан? Представете си следната ситуация: детето заминава с единия родител "за лятото при баба и дядо", а през септември вече е записано в училище в друг град. Кога гостуването се превръща в едностранна промяна на живота му? Къде е границата между свободата на родителя да започне на друго място и отговорността му да съобрази това решение с детето и с другия родител?

Ако след раздялата детето живее при единия родител, означава ли това, че той може сам да решава в кой град ще живее и къде ще учи то? Какво всъщност губи детето при внезапно преместване — освен познатия дом, училището и приятелите? Как се променя връзката му с родителя, останал в другия град? Как трябва да се прецени дали преместването действително е в интерес на детето?

Коментар в рубриката "Параграф "Семейство" прави Йорданка Бекирска, адвокат по международно семейно право, президент на Комисията по семейно право към Европейската адвокатура и консултант на юридическото предаване "Законът и Темида":

"Темата за "вътрешното отвличане" е гореща и доста проблемна в сегашната конюнктура в България и много хора си позволяват да злоупотребяват въпреки законите.

За съжаление "вътрешно отвличане" не е правен термин. Това е начин да назовем отвеждането на детето от неговото обичайно местопребиваване от единия родител в друг град в България. Без знанието и без съгласието на другия родител и в нарушение на неговите родителски права. Това е вътрешно отвличане, защото е в рамките на държавата. Когато говорим за международно отвличане, тогава има много ясни разпоредби, с които държавата, в която е заведено детето, го връща принудително в тази, където е било неговото обичайно местопребиваване.

Когато на територията на България един родител си позволи да вземе детето и да го отведе на друго място и да му промени центъра на живот и обичайното местопребиваване, като го запише в друго училище, смени му адреса и всичко останало, в нарушение на правата на другия родител, ние нямаме такива правила, каквито има при международното отвличане. Оказва се, че е много по-лесно да върнем дете, ако е изведено в чужбина (тук имаме правния термин "отвличане"), отколкото ако е на територията на България.

Най-честата ситуация – 75% от случаите – майките са тези, които отвеждат децата. Историята започва така: отиваме за ваканцията, при баба и дядо, ще бъдем за 10-15 дни, а остават…

Тук е важна и етиката на адвокатите. Поради раздялата майката отива в друг град, консултира се с адвокат и той казва: "Регистрирайте детето тук, запишете го в училище/детска градина и от там нататък започва съдебното производство. Съдебното производство се определя от мястото, на което е регистрираният адрес на детето. В един момент така става възможно купуването на подсъдността, купуването на компетентен съд. И сега, понеже имаме един нов закон, това стана голям проблем. Защото практиката стана противоречива.

Подобно "гостуване" може да се превърне в едностранна промяна в живота на детето по волята на единия родител и това да го изложи на много сериозна опасност. Това е против закона и против правата на детето и на другия родител. Когато адвокатите дават подобни съвети, те всъщност нарушават нашия Етичен кодекс."

Има ли значение мнението на самото дете? Как да различим неговото желание от позиция, повлияна от конфликта между възрастните? Ако другият родител научи за преместването едва след като то вече е факт, какво може да направи? Коя трябва да бъде първата му стъпка? Колко важна е бързата реакция?

Възможно ли е, докато родителите спорят и делото се движи, новата среда да се превърне в аргумент детето да остане там? Каква е ролята на училището и социалните служби, когато между родителите има спор за преместването? Какво следва да проверят, вместо да приемат ситуацията просто като смяна на адрес?

Как се преценяват случаите, в които родителят напуска общия дом заради домашно насилие или непосредствена опасност? Как се осигурява защита, без да се пренебрегват правата и потребностите на детето?

Целия разговор на Анелия Торошанова с адв. Йорданка Бекирска можете да чуете в звуковия файл.