Андраш Фьолдеш: Не бях сам в тази борба

"80 разгневени журналисти" – или как една медия може да бъде разрушена от правителство, което не е доволно от нея, защото го критикува, коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андраш Фьолдеш (András Földes) и Ана Киш (Anna Kiss).

Интервюто е проведено със съдействието и превода на Надежда Московска.

Index
"Index беше практически най-големият унгарски независим вестник по онова време. Започна през 2000 г. и това беше неговият шанс, защото стартирането му съвпадна с това интернет да се превърне в нещо ежедневно за всеки. Така че в Унгария повечето хора, които започнаха да четат новини онлайн, свързваха четенето на новини с Index – това беше съвсем нова медия по онова време. И с нарастването на интереса на хората към онлайн новините, нарасна и популярността на Index. След няколко години той се превърна в най-важния източник на новини за много унгарци. Популярността му идваше и от специфичния му стил – може да се каже, че ние, като журналисти, не следвахме онези стари и скучни стереотипи в журналистиката.

Внесохме свеж стил, нова перспектива и особено се хареса това, че можехме да говорим за политика така, както хората обикновено говорят на улицата за актуалните проблеми. И това всъщност привлече много и талантливи журналисти към тази медия.

Всъщност имахме поредица от статии и видеорепортажи за проблеми, които бяха много болезнени за правителството. Така че те искаха да ни затворят. Всъщност това се вписваше в цялостния план на правителството да контролира медийния пейзаж, но Index беше от особено значение за тях. Те започнаха операцията си през 2013 г. И така, бяха им нужни седем години да превземат медията, защото ние бяхме много упорити в продължаването на работата си."

Ана Киш: "Цялото население го четеше – както десните, така и левите. А начинът, по който правителството искаше да го контролира, не беше с рязка промяна или закриване. Те просто искаха леко да го променят, с дребни модификации, така че средностатистическият читател дори да не забележи, че е жертва на тази мека пропаганда. Затова Index беше толкова важен за правителството – защото чрез него можеха да достигнат до почти цялото население и да изпратят посланията си до всеки. И искаха да го направят някак си незабележимо."

Андраш Фьолдеш: "Беше си брутален начин да се промени или повлияе на работата ни, но не искаха да ни закрият. Искаха да променят начина, по който отразяваме ежедневните новини, и да ни накарат да съобщаваме за неща, които са важни за правителството, и например да не говорим за корупция, което беше голям проблем за Fidesz и в крайна сметка доведе до падането им."

Как се компрометират  журналисти

Андраш Фьолдеш: Тези "изкупните жертви" бяха например Джордж Сорос, мигрантите или Брюксел, а независимите журналисти – не само от Index, но и от други издания – бяха наричани "войници на Брюксел" или "платени от Джордж Сорос" и подобни. Това беше един от методите за дискредитиране на работата ни. Определена част от обществото следваше Fidesz и смяташе, че тези либерали ще съсипят страната."

Рекламодатели под натиск

Андраш Фьолдеш: "Имахме реален проблем не толкова с читателите, колкото с институциите и рекламодателите – големи компании, които се страхуваха да провеждат рекламни кампании в непроправителствени медии, защото мислеха, че ще станат мишена за правителството. Така че ресурсите ни бяха ограничени, а също така не ни допускаха до официални проправителствени събития и журналистите не можеха да задават въпроси на министрите или министър-председателя. Нямахме достъп до унгарската държава, което е абсурдно, тъй като държавата работи за обществото, а ние бяхме посланиците на това общество. Виктор Орбан например не е давал лично интервю за независим вестник от 16 години, което беше сериозно ограничение за нашата работа."

Плакати – "мир" и "сигурност" – как работят тези думи в устата на един популист

Ана Киш: "Всъщност това беше основен инструмент на правителството и те използваха много подобни плакати през всичките тези години. Разбира се, използваха тези основни концепции, които обикновено са много ефективни и въздействащи за хората. Тъй като носят силен емоционален заряд – като "мир" и "война". Винаги се повтаряше: "О, война, война идва към Унгария! Ще бъдем нападнати от Украйна" и прочее. Това са много базови емоционални понятия. Мисля, че хората, които не се замислят дълбоко и не полагат усилия да търсят независими източници на информация в интернет, просто гледат обществената телевизия. Това е всичко, което получават. И наистина вярват, че мигрантите идват да насилят семействата им и т.н. Такова беше основното настроение сред по-широкото население."

Андраш Фьолдеш: Да, но това беше вторичното послание. Първичното послание съдържаше думи с позитивна аура, като "мир" или "ред". Но ако изучавате история, знаете, че винаги има едни и същи думи, използвани от автократите – като "ред" или "мир" срещу "война", или "правда", които сами по себе си са нещо позитивно. Но аурата зад тях е: "Искаме да контролираме обществото чрез ред. И ако не спазваш реда, си извън това общество." Тези думи пасват перфектно в този модел."

Защо политиците отказват интервюта

Андраш Фьолдеш: Основният аргумент беше, че не сме независими, а сме на заплата при чужда държава или чужда сила. И че не сме журналисти, а пропагандисти на друга организация. Затова не искат да говорят с нас – защото нямало да бъде честен разговор. Което, знаете, са фалшиви новини. Но това беше аргумент, който успяваха да продадат много добре на своите последователи, защото целият пейзаж вече беше подготвен от билбордовете, пропагандните медии и инфлуенсърите. Така че това се вписваше в наратива на Виктор Орбан и Fidesz – че Унгария се бори срещу тайния световен ред, който се опитва да я контролира и превземе."

Как един журналист гарантира независимостта си

Андраш Фьолдеш: "Работата на независимия журналист е да работи според журналистическите стандарти и Етичния кодекс. Ако ги следваш, е очевидно, че си независим и не изопачаваш истината. Това са основите на всеки журналистически факултет. Трябва да бъдеш безпристрастен – ако бяхме открили скандали около опозицията, щяхме да ги разкрием, и точно това правихме. Ние не бяхме против правителството. Бяхме за спазването на определени журналистически принципи – искахме да разкриваме корупцията, където и да се случва тя. Искахме да показваме как определени хора злоупотребяват с властта си. Ако това се случваше в опозицията, то беше тема за журналиста по същия начин, по който би било, ако е извършено от управляващите.

Освен това има важна етична основа – ние не сме независими от нашите собствени възгледи за света и обществото. Мога да кажа, че съм за свободата на словото, за равенството пред правосъдието и че работя за правата на човека. Това са основни ценности, към които не съм неутрален. Но не работя за никоя политическа или икономическа сила. Пиша каквото сметна за добре и мнението ми не се влияе от никой друг, освен от собствените ми идеи.

Така че аз не съм независим от собствената си етика, но съм независим от източниците, които искат да влияят на журналистиката. Ето това е независимост. В Унгария (а предполагам и по целия свят) това е чест аргумент срещу журналистите: "Да, де, ама вие следвате определена линия... не сте независими, защото смятате, че мигрантите не бива да бъдат бити." Или че определено лице трябва да си понесе наказанието за действията си във финансовия или в политическия свят. Отговорът е: Да, ние следваме правила, но не изпълняваме заповеди от никого."

Ана Киш: "Мисля, че в страна, която е толкова разделена, колкото Унгария – между хората, които са за Орбан, и тези, които са против него – самата концепция за "независимост" вече се възприема като определена политическа позиция. Затова е разбираемо защо гласоподавателите на Fidesz си мислят: "Аха, "независимите" журналисти са такива само в кавички, самата дума принадлежи на определен политически начин на мислене." Но отново, относно това кой какво смята за пропаганда – връщайки се на първоначалния въпрос – това се определяше от това за кого гласуваш. За поддръжника на Fidesz казаното от независимите журналисти е пропаганда, а за този, който е против Орбан, казаното от Орбан е пропаганда. Не мисля, че Fidesz или Орбан успяха да убедят някого извън техните твърди гласоподаватели, че независимата журналистика е пропаганда. Всичко зависи от предварителните ти убеждения."

Андраш Фьолдеш: "Но ето един добър пример, който хвърля светлина върху тази тема. В момента работя за друга независима медия и имахме хиляди статии за корупцията на правителството на Виктор Орбан. Но преди изборите, когато Петер Мадяр беше много популярен сред нашите читатели, публикувахме поредица от статии за това как отношението му към бившата му съпруга (която беше министър на правосъдието) е съдържало елементи на насилие. Полицията е била алармирана, а настоящият премиер се е държал много агресивно с полицаите.

Нашите читатели бяха наистина бесни: "Защо атакувате нашия герой? Каква ви е целта?" Ние отговорихме: "Нямаме цел. Просто получихме тази информация от изтичане на данни от полицията, тя е важна и разкрива съществени неща за нов политически играч. Публикувахме я, защото хората имат право да знаят тези факти. Заради това загубихме голяма част от аудиторията си. Но въпреки това публикувахме историята. Ето това наричам аз независимост."

Законите, които "мачкат" медии

Андраш Фьолдеш: "Първо трябва да кажа, че ако можете да провеждате такива интервюта в общественото радио, значи не сте в онази бедствена ситуация. Защото в Унгария, още след първата година управление на Виктор Орбан, беше просто невъзможно да се правят такива интервюта – да задаваш критични въпроси по теми, които са фаворизирани от собственото ти правителство, или да бъдеш критичен към правителството си. Та от унгарска гледна точка, вие все още имате надежда.

Иначе, както правилно каза, основният метод и много хитрият начин, по който Виктор Орбан управляваше страната, беше, че той практически успя да промени цялото законодателство. Така че всичко, което направи – или повечето от нещата, които той или правителството му направиха – беше законно. Затова беше много трудно да бъде атакувано. Защото, когато имаше случай с инвестиция, която изглеждаше  засегната от корупция, те променяха закона и я обявяваха за специална инвестиция от унгарски национален интерес. Слагаха я в онази кутия и след това можеха да правят каквото си поискат.

Това е само един пример, но той беше наистина хитър, защото през повечето време работеше през закона, тъй като имаше квалифицирано мнозинство и можеха да променят всеки закон, когато си поискат. Също така това са просто анекдоти – те не искаха наистина да разстройват обществеността, затова тези много критични промени в закона бяха внасяни в полунощ. Винаги в полунощ – в неделя в полунощ или нещо подобно. Парламентът някак се събираше и успяваха да прокарат тези закони или да ги формулират в тези най-малко забележими часове. Но го правеха според закона."

Андраш Фьолдеш: "Друг трик на правителството беше да променят закона по начин, който противоречи на европейското право. Но знаеха, че отнема години да се спечелят тези дела. И докато губеха делото на европейско ниво, конкретната ситуация, която искаха да променят или унищожат, вече се беше случила. Затварят например вестник и собствениците или журналистите от този вестник отнасят случая до европейско ниво. Пет години по-късно те печелят делото, но вестник вече няма, всеки си е намерил друга работа, няма инвеститори... Така че какво да правиш с една победа? Може да получат някакво обезщетение, но това всъщност не решаваше цялата ситуация. Имаше и такива мръсни игри. И последно – сега с  новото правителство... Има ли подобен израз на английски като "скелети, излизащи от гардероба"? Дори в тази ситуация те не правеха всичко по закона, защото смятаха, че накрая могат да правят каквото си искат. И сега тези скандали излизат на повърхността – за безумни незаконни стъпки, предприети от правителството."

Какво бихте си помислили като журналист, ако чуете вицепремиер да казва, че в България има партии, които вече са с "отпаднала необходимост", визирайки част от новоизбрания парламент.

Андраш Фьолдеш: "Това са много тревожни знаци, че правителството е готово или че новият премиер е готов да тръгне по онзи път, който ни е известен от Виктор Орбан. Популизмът се разпространява по целия свят, така че това е много тревожно. Но вярвам, че ако обществото е достатъчно силно и вземе мерки навреме, тези опасни стъпки могат да бъдат върнати назад. И ако медиите са достатъчно силни, а обществото е наистина осъзнато по тези въпроси, не е твърде късно да се направи нещо срещу тези действия, защото това изглеждат като ранните етапи."

Страхът

Андраш Фьолдеш: "Както е показано и във филма, физическото ни оцеляване не беше в опасност. Никога не сме мислили, че ще имаме нападения като в Русия например, защото нашето правителство разполагаше с други средства. Както споменах, те практически контролираха цялата правна система, така че нямаше нужда физически да заплашват когото и да e било. Не се страхувах за физическата си неприкосновеност, а се страхувах дали ще мога да продължа работата си, кариерата си, дали наистина ще мога да продължа да бъда журналист.

Наистина обмислях дали да не напусна Унгария, ако Виктор Орбан беше спечелил тези последни избори, защото тогава законът срещу свободните и независими медии вече беше подготвен и щеше да бъде приет след изборната победа, а това практически щеше да бъде краят на свободните медии. От това се страхувах. Но тъй като независимите медии и моята общност работеха толкова задружно и имахме тази солидарност, това ни даде сили да продължим работата си, защото не се чувствах сам в тази борба."

Андраш Фьолдеш  е член на редакционния екип на унгарската медия "Индекс" (Index). Той прекарва пет години в проследяване на драматичната борба на колегите си за свобода на пресата и защитата на тяхната публика. Филмът пресъздава събитията около масовата колективна оставка на над 80 журналисти от медията през 2020 година след намесата в тяхната независимост.

Анна Киш е унгарски режисьор и монтажист на документално кино. Във филма "80 разгневени журналисти" тя участва като сърежисьор и главен монтажист.

Филмът "80 разгневени журналисти" бе излъчен на фестивала "София документал" и може да бъде гледан до края на октомври в онлайн изданието на фестивала.

Цялото интервю на Николета Атанасова с Анна Киш и Андраш Фьолдеш може да чуете в звуковия файл.