Freddy Madball (MADBALL): "Ти държиш ключовете, но това не е твоето кралство"

Интервю с Freddy Cricien a.k.a Freddy Madball (MADBALL)

9 октомври е датата, на която американските хардкор маниаци MADBALL ще направят пореден разпродаден концерт в София. Поканата идва от „141“ и „EventEase“. Преди тях на сцената ще бъдат британците DESOLATED, нюйоркчаните COMBUST и родните EXPECTATIONS, които ще откриват и цялото турне на MADBALL, не само кънцертът им в софийската „Топлоцентрала“. Със съдействието на организаторите лидерът и вокалист на MADBALLFreddy Cricien или Freddy Madball даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Freddy Cricien a.k.a Freddy Madball (MADBALL) е излъчено в „От другата страна“ на 28.09.2026 година

 

От другата страна – Здрасти, Freddy, поводът за интервюто с теб е концертът на MADBALL в България. Кой е най-лудият инцидент, който ви се е случвал по време на турне?

Freddy Madball - Трудно е да определиш какво означава „луд инцидент“. Навремето, звуча като доста стар, когато го казвам, но е вярно, турнетата бяха много по-диви. Днес всичко е по-спокойно. Всички сме малко по-възрастни и малко по-мъдри. Въпреки това се има ситуации, които не можеш да контролираш. Веднъж в Испания кола удари автобуса ни. Беше напълно случайно. За щастие бяхме в турбус. Обикновено пътуваме ван. Правим може би само две автобусни турнета годишно. Примерно източноевропейско турне или „Rebellion Tour“. С последното бяхме и в Испания. Беше около четири сутринта. Шофьорът тъкмо потегляше, когато отнякъде внезапно се появи кола. Удари ни на знак „Стоп“. Шофьорът й очевидно беше пиян. Излязохме и бяхме готови да го пребием, защото се държеше отвратително, след като се блъсна в превозното ни средство. Казахме му да не задълбочава конфликта. Получи се голям скандал. В крайна сметка не понесе никакви последствия. Полицаите го познаваха. Беше син на някого и просто го пуснаха. Но това дори не е най-лудата история. Това е само един пример от много. Турнетата предлагат много непредвидими моменти. Предлагат и скучни моменти. Дълги пътувания, чакане преди концерта, още дълги пътувания... Що се отнася до лудите истории, имало е жестоки сбивания. Не подкрепям боевете, насилието или лошото поведение. Просто, когато бяхме по-млади, бяхме по-диви. Никога не сме били неуважителни, но хората често ни провокираха. Отивахме някъде, някой ни изпитваше и избухваше голямо меле. Това вероятно бяха най-лудите моменти. Случвало се е да приключим концерт, да отидем в бар след шоуто и там да започне огромен бой. Ванът ни буквално потегляше точно преди полицейските коли да пристигнат. Такива моменти не можеш да ги напишеш в сценарий. Животът ни беше такъв. В Ню Йорк бяхме свикнали с подобни ситуации, но на път е различно. По-непредвидимо е и по-опасно. Намираш се на място, което не познаваш. Полицията е различна. Цялата среда е различна. На някои места не харесват нюйоркчани. На други не харесват янките. От място на място ситуацията е различна.

От другата страна - Кой град те изненада най-много със своята хардкор сцена?

Freddy Madball - Не се шегувам - когато за първи път дойдох в България, по-младото ми и по-неинформирано съзнаниене можеше да си представи каква хардкор сцена може да има при вас. После преживяхме цялата ситуация с Алекс, моят приятел, който буквално ни преведе пеша през границата. Сега, разбира се, не е толкова зле, но тогава имаше проблеми на границата. Мисля, че идвахме от Гърция или от някъде близо до тази граница. Не помня точно. Имаше проблем с това, че носехме оборудването си в същия ван. Затова трябваше да пренесем китарите и част от техниката през границата до друг ван, който ни чакаше. Той трябваше да ни закара до София. Мислехме си, дали цялото това усилие изобщо си струва? Разбира се, бяхме благодарни, че някой извън североизточната част на САЩ или Западното крайбрежие иска да види групата ни. Да пътуваш в чужбина е доказателство колко много е пораснала хардкор сцената. Но понякога попадаш в странни ситуации и се чудиш какво ще стане. Питаш се, дали даден концерт изобщо ще бъде добър? Дали минаваме през всичко това само, за да свирим пред десет души в малък бар някъде? После се оказа, че София все още има една от най-добрите европейски хардкор публики. И до днес феновете там поддържат страстта и са гладни за тази музика. Благодарен съм, че това не е изчезнало. В някои градове правиш невероятен концерт, после се връщаш след година-две и всички вече са приключили с хардкора. Харесвали са го за кратко и това е било всичко. София е различна. Там има поколения хардкор фенове. Същото е както при много европейски почитатели. Те остават с теб и влагат себе си в културата. България беше неочаквано преживяване. Не знаехме какво да очакваме. Накрая се оказа един от най-добрите концерти на онова турне. Сега, когато ме питат за местата, където ни приемат стабилно и най-добре, София винаги е в моя топ 10. Винаги!

От другата страна - След всички тези години какво все още прави хардкора необходим за теб?

Freddy Madball – Хардкорът е вече част от това, което съм. Започнах да слушам музика, когато бях много малък. Всякаква музика, но хардкорът беше различен. Потопих се в културата. Това стана по определен начин. Приемният ми по-голям брат Vinnie Stigma и други по-възрастни момчета от сцената ме приеха. Станах част от средата на много ранна възраст. Тя ми повлия силно. И това влияние остана. После създадохме MADBALL и продължихме напред. И ето че днес правим това интервю. MADBALL започна като забавен страничен проект, а се превърнаха в моя професия. Странно е да сложиш „професия“ и „хардкор група“ в едно изречение, но истината е такава. Вложил съм голяма част от живота си в хардкора. Не говоря само за пари. Говоря за всичко- творчески, духовно, емоционално, психологически и да, финансово също. Напълно съм отдаден. Хардкорът, особено нюйоркският хардкор, ми помогна да се оформя като мъж. С годините той стана част от моята самоличност. Научи ме и на много. Научи ме да бъда смирен. Трябва да си смирен. Във всеки музикален жанр и във всяка творческа сфера трябва да си смирен. В живота също трябва да си смирен. Но в хардкора наистина трябва да си смирен, защото ние сме работническата класа на музикалния свят. Утре може да свириш на страхотен фестивал. А ден по-рано може да си в малък бар на затънтено място. Трябва наистина да вярваш в този начин на живот, в тази култура и в тази музика. Има много възходи и падения. Това също е част от привличането. Така че хардкорът е изключително важен за мен. Той е основен фактор в живота ми на много нива.

От другата страна - Ще задам въпроса по друг начин. Какво ти позволява хардкорът да кажеш, което не можеш да изразиш в обикновен разговор?

Freddy Madball - Това всъщност е много добър въпрос. За мен лично е важен, защото не съм човек, който в обикновен разговор ще започне да влиза в теми като политика или религия. Няма да седна на една маса и да споря с теб за това. Не харесвам подобни разговори. Неловки са. Странни са. Има една стара приказка - не говори за политика и религия на вечеря или когато споделяш храна с някого, защото рядко ще стигнете до съгласие. Срещу теб може да седи евреин, до теб може да има мюсюлманин, аз съм израснал като католик, друг човек може да има друга вяра. Днес не се определям чрез религията. Духовен съм, но не заявявам принадлежност към конкретна вяра. Имам своите убеждения и своите духовни усещания. Знам какво чувствам вътре в себе си, но не се обвързвам с религия. Израснах като католик, но това е една от трудните теми. Същото е и с политиката. Има хора отдясно, отляво и от всякакви други позиции. На мен положението винаги ми е изглеждало нелепо и никога не съм бил част от него. Хардкорът ми дава пространство да кажа определени думи и да говоря по определени теми, които не бих отворил на маса с хора. Мога да извадя тези мисли навън. MADBALL не е политическа група в тесния смисъл, но сме много наясно със социалната реалност около нас. Пътуваме по целия свят. Виждаме различни реалности. Живеем в Америка. Знаем какво се случва политически там и извън нея. Затова засягаме подобни теми. Говорим за събития, които ни влияят или за които чувстваме, че влияят на нас и на всички останали. В музиката ни има политически и социални подтонове. Това са теми, които не бих водил с теб на кафе или на вечеря. Но в песните мога да кажа определени неща. Мога и агресивно да освободя напрежението, без да обикалям няколо и да удрям хората в лицето. За съжаление, правил съм го, но само когато ситуацията го е изисквала. В хардкора мога да бъда толкова ядосан, колкото искам или колкото трябва да бъда по дадена тема. Това е силата на тази музика. През целия си живот съм имал проблеми с гнева. През целия си живот се опитвам да го овладявам и да бъда по-добър човек в много области. Гневът винаги е бил проблем за мен, макар че вече съм много по-добре. Хардкорът е агресивна форма на музика и може би точно затова бях привлечен от него. Той върви ръка за ръка с това усещане и с тази емоция. Музиката е тежка, бърза, агресивна и гневна. Често тя прилича на мислите, които минават през главата ми и на напрежението, което нося вътре в себе си. Затова е идеален начин да освободя всичко, без да си навлека неприятности или да стигна до по-тежки последици. Хардкорът ми е дал много. Бил е и е страхотна платформа. Бил е и е терапевтично пространство.

От другата страна - Какво неочаквано откри за себе си, докато създаваше новия албум на MADBALL „Not Your Kingdom“?

Freddy Madball - Този път вложих малко повече усилие в създаването на музиката и мисля, че се справих добре с песните. Винаги съм участвал в текстовете. Това е моята територия. Аз съм вокалистът. Текстовете са моето поле. Затова писането и подреждането им винаги са били много важни за мен. Не става дума само да подредиш някакви думи или да разкажеш истории. Трябва да си ги преживял. Аз съм ги изживявал. Те идват от там. Идват от преживяване, което съм имал, което съм видял, около което съм бил или от гледна точка, която имам към определена тема. През годините съм участвал и музикално в оформянето на композициите. Имал съм идеи, които са се превръщали в рифове, в песен. През последните години вземах решения и за структурата на композициите. Къде да бъде припевът, дали да се повтори два или три пъти, дали имаме нужда от преход. Вземам подобни решения отдавна. Но не бях измислял толкова много рифове, колкото за този албум. В този смисъл може би изненадах сам себе си. Казах си, че мога да го правя. Мога да правя повече от това. Правил съм го и преди. Има стари парчета, за които съм си позволявал да изпея или изтананикам риф, а после този риф е ставал част от песента. Правил съм го от време на време. Но в този албум участието ми беше много повече. Разбира се, заедно с моите момчета, защото Mike Justian и Mike Gurnari - двамата Mike, бяха решаващи. Не можех да направя този албум без тях. И двамата създадоха страхотни парчета. Някои от най-добрите песни на MADBALL от много години насам. Бог да ги благослови, защото имам наистина силен екип. Без Mike и Mike този албум нямаше да бъде такъв. Но и аз трябваше да вдигна собственото си ниво и да създавам повече музика, не само текстове и структури. Изненадващо за мен, мисля, че извадих няколко доста силни песни, както се казва. Искам да го правя повече. Искам да имам повече участие в музикалната страна на групата, защото понякога натискът, вдъхновението или конкретният момент те карат да извадиш нови идеи от себе си. Каквато и да е причината, много се гордея с този албум. С това, което направиха двамата Mike и с това, че всички трябваше да вдигнем нивото.

От другата страна - Заглавието „Not Your Kingdom“ звучи почти конфронтационно. Кой е „ти“ зад тези думи?

Freddy Madball - Първото, което ми идва наум, е, че тази фраза има няколко пласта. Може да се приложи по различни начини. Не е задължително да означава само едно буквално послание. Първоначално, когато казвам „not your kingdom“, говоря за „системата“, за властта. Всички разбираме, че не ние управляваме света. Трябва да приемем идеята, че той се движи от елитна група хора. Нека бъдем честни. Това е отвъд правителствата, защото правителствата са само фасадата. Президентите са смешни фигури и са марионетки на някого другиго. Те служат на парите или на определен дневен ред. Това го знаем всички. Във всяка страна е така, не само в Америка с Доналд Тръмп, за когото всички обичат да говорят. Всички правителства са нелепи. Всички са свързани помежду си и всички играят роля. Но над тях има още по-голяма и по-тъмна сила. Харесва ли ти или не, тя ръководи представлението чрез различни механизми. Управлява го по много канали. Затова трябва да намериш начин да приемеш тази реалност, да се ориентираш в нея и да имаш своя независима общност. Хардкорът е точно такова място. Ние сме си наш собствен свят. Не свеждаме глава пред музикалната индустрия, защото нямаме нужда от нея. Не сме мейнстрийм. Не ни пускат по радиото и нямаме подобна зависимост. Имаме свой малък свят и сме си самодостатъчни. В живота е същото. Трябва да намериш начин да бъдеш самодостатъчен. Да се грижиш за децата си, за семейството си, за хората, които обичаш, и когато можеш — за други хора. Но на първо място трябва да се грижиш за децата си и за най-близкото си семейство. Ако имаш убеждения, които не съвпадат с определен дневен ред или с определени истории от света, трябва да намериш начин да живееш според тях. Трябва да бъдеш независим и да живееш така, както искаш. Това е смисълът на фразата: „Ти държиш ключовете, но това не е твоето кралство.“ Елитът може и да управлява света, но не управлява мен. Не е в ума ми, за да ми казва какво да мисля, какво да чувствам или какво мнение да имам по дадена тема. Не контролира съзнанието ми. Не контролира тялото ми. Няма да ме накара да приема нещо, което не искам да приема. Няма да ме накара да действам против волята си. Разбира се, има крайни ситуации. Ако извършиш безумна постъпка и те арестуват, обстоятелствата се променят. Но дори в затвора, дори при такива условия, хората намират свободно място в съзнанието си. Имам приятели, които, за съжаление, са лежали много години в затвора по различни причини. Те отиват на място в съзнанието си, където са свободни. Трябва да намериш това независимо пространство, това свободно пространство. Знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Кажи го на някого, който излежава 15 години. Ще видиш колко трудно звучи. Но смисълът на този дълъг отговор е, че трябва да се научиш, да се движиш в този свят. Ти държиш ключовете, но това не е твоето кралство. Това е моето пространство. Независимо дали говорим за семейството ми, за хардкора или за друго. Не казвам, че светът на хардкора или семейството ми са мое кралство. Напротив, ако трябва да съм честен, аз се прекланям пред жена ми и децата ми. Но съм тук, за да ги защитавам и да се уверя, че са добре. За това става дума. Това послание стои зад тази фраза. Цялата фраза би била твърде дълга за заглавие на албум, но казва много. Казва много за песента и за албума като цяло. Изявлението е бунтарско. Можеш да го свържеш и с монархиите. Имам стих, в който казвам „майната ти и на коня, на който си дошъл“. Това идва от старите времена, когато синята кръв е пристигала на висок кон. В песента има такива препратки. Разпръснати са тук-там. Но основното е: майната ѝ на системата. Аз ще живея така, както искам. Винаги ще бъда бунтар.

От другата страна - Последен въпрос - ако „Not Your Kingdom“ улавя Freddy през 2026, коя част от младия Freddy продължава да се бори в тези песни?

Freddy Madball - Тревожният, ядосан Freddy. Правя това буквално от дете. Тази тревожност, този млад вътрешен огън, може би все още е там. И може би е добре, че е така. Може би точно той поддържа пламъка в мен. Не съм изгубил енергията си, когато пея тези думи. Когато ги изпявам, наистина вярвам във всяка дума. Мисля, че когато спреш да се вдъхновяваш и спреш да чувстваш всяка дума, която изкрещяваш, вероятно трябва да спреш да го правиш. Аз все още усещам всяка от тях, защото историите са важни за мен. Надявам се, че достигат и до другите. Надявам се, че хората могат да се припознаят в тях. Опитвам се да мисля кои черти от младия Freddy все още са живи. Бих казал, че в мен все още гори този тревожен огън. Понякога искам да се освободя от него, защото отново ме обръща към гнева. Може би идва от травма в детството ми. Може би е част от характера ми, от личността ми, от това, което съм. Някои хора са избухливи, други не са. Някои са много пасивни. Не ме наричат Freddy Madball без причина. Това идва от истинско място. Този огън и тази неспокойност са там. Може би днес причините са различни. Може би съм ядосан, че трябва да отглеждам деца в свят, който е обърнат с главата надолу, безумен и политически разбъркан. В социален план също има много хаос по света. Когато аз бях на тяхната възраст, времената бяха много по-прости. Може би това ме ядосва. В същото време съм безкрайно благодарен за семейството ми, за всичко, което имам, за привилегията и честта да бъда баща и съпруг. Много съм благодарен за това. Но има и различни положения в този свят, които ме вбесяват, защото не искам децата ми да се сблъскват с тях. Аз мога да се справя. Младият Freddy можеше да се справи с всичко. Хвърли ме в каквато и да е ситуация и ще намеря начин. Наръгвали са ме с нож. Стреляли са по мен. Бил съм в затвора. Нито едно от тези преживявания не е хубаво. Някои от тях почти ме убиха. Буквално почти ме убиха повече от веднъж. Това не са положителни преживявания, но ако ме хвърлиш сам в огъня, какъвто и да е резултатът, ще го приема. Когато обаче имаш семейство, за което трябва да се грижиш и което трябва да защитаваш, започваш да мислиш за други фактори, за други рискове и за други последствия. Затова съм ядосан, че децата ми трябва да растат в този побъркан свят, в който живеем сега. Какъв е коренът на всичко това? Огънят е там. Напрежението и тревожността е там. Независимо дали идва от лични преживявания, от средата ми, от политиката, от обществото или от друга причина, ние все още сме ядосани и все още имаме какво да кажем. Имаме какво да изразим. Това влиза в музиката и излиза по време на концертите ни. Може би това е някаква магия, някаква тайна суперсила. Може би точно това поддържа пламъка жив. Било по отрицателни, било по положителни причини.