Парк-музеят "Самуилова крепост" разказва за последната битка на владетеля

Хората от Петрич и селата от Подгорието посрещат с нескрито вълнение новината за предаването на тленните останки на цар Самуил и пренасянето им в България.

Усещането, че неговото управление се е случвало тук и в голяма степен е част от тяхната памет, накара десетки тази сутрин да потеглят не към София, а към Солун, за да изживеят първите мигове от това събитие.

В ниската част между планините Беласица и Огражден, в края на първото хилядолетие след Христа, се установява един от най- стратегическите военни центрове и крепости на Цар Самуил.

При неговите предшественици битките срещу мощната Византийска империя са на път да заличат българското царство, но четиримата синове на комит Никола- Давид, Мойсей, Арон и Самуил, наречени комитопули , възраждат държавата след битката при Траянови врата.

Смята се, че Самуил се възкачва на царския престол през 997 година, не по наследство, а заради своите качества на пълководец и стратег.

Известно от историята е, че той пренася политическия център на държавата на Запад и Югозапад, а Преспа и Охрид стават центрове по времето на неговото управление.

17 години той не само удържа на византийските нападения, но и успява да постави на картата една мощна България.

Последната битка на владетеля е на 29 юли1014 година. Тя започва точно на Самуиловата крепост при днешното с. Ключ, скрита зад гъстите гори на Беласица и Огражден, разказва Силвия Велчева, историк от музея в Петрич:

"Василий Втори - византийският император, доста често е нападал България и е навлизал през Клидион - старото име на днешното село Ключ. Този път отново навлизал оттук и заедно със стратезите Теофилакт Вотаниат и Никифор Ксифий имат план. Единият от стратезите със собствен отряд влиза през планина Беласица, а другият - през планина Огражден. Призори на 29 юли 1014 година българските войници са нападнати. Те не са били подготвени, още повече за битка на два фронта. Имало е много убити, но повечето са били пленени. Цар Самуил е спасен от неговия син Гаврил Радомир, който го качва на кон и го мести в крепостта Прилеп. Победата за Василий Втори е била сигурна и този път той решава, че няма да се върне през Клидион, откъдето е навлязъл, а ще го направи през Серес и изпраща неговия най-добър стратег и приятел да проучи как е пътя. Българските войници го пропускат, но на връщане, под командването на Гаврил Радомир, му правят засада и го убиват. Когато Василий Втори научава за смъртта на най-добрия си приятел, той дава заповед всичките пленени войници - близо 15 000, да бъдат ослепени, като на всеки 100 човека е оставян по един с едно око да ги води".

Трагедията за царя е неописуема пред гледката на ослепените му войни, чиято сила е разгромена от поражението.

България вече е под владичеството на Византия.

968 години след събитията, станали тук, миналото изправя снага и на мястото се издига величествен мемориал- Националният парк-музей "Самуилова крепост" (от 1982 г). За да се помни и почита от поколенията днешни българи.

Няма по- трагичен български цар, понесъл толкова битки и предателства. Но и няма по-величав владетел, чиито победи и преданост към народа го превръщат в една от най-ярките личности на първото българско царство. Това си струва да подчертаваме днес, споделя директорът на Историческия музей в Петрич Катя Стоянова, която вярва, че пренасянето на тленните останки на великия владетел в София не е повод за ревност, а ще изгради жива връзка и с мястото в прегръдката на Беласица и Огражден, където е била последната му битка.

В неделя сутрин, когато емоцията от историческото събитие в София утихне, над 1000 потомци на Самуил, предимно ученически групи, но и родители с деца, ще поемат по стъпките на Самуиловите воини, от крепостта до село Ключ - инициатива на сдружение "Млад планинар", която се превърна в национална традиция и най- вълнуващия урок по история.