Вече година България е член на Европейската лаборатория по молекулярна биология

Български учени работят върху направата на биопластмаси и разграждането на пластмасата, защото на места вече има острови от пластмаси в океана, които трябва да се разградят. Първи в тази област бяха японските учени, но веднага след тях ние българските учени успяхме да изолираме от природата консорциуми от бактерии, които могат да разграждат пластмаси. До къде са в своите проучвания, в предаването "Следобед за любопитните" гостува проф. Пенка Петрова директор на института по микробиология "Стефан Ангелов" в БАН.

"Всяко година в океана попадат 12 милиона тона пластмаси от всякакъв вид. Поне част от нея, ако може да се разгради по микробен път, то това би било голямо постижение. Учени от различни държави търсят морски бактерии, за да разграждат пластмасата, българските учени сме се доверили на нашите интересни местообитания, като Бургаското езеро, Поморийското езеро и солниците в Провадия. Целта ни бе да търсим соленолюбиви бактерии. Защо? Защото световния океан както знаете е с висока соленост. И докато обикновените бактерии биха загинали в него, нашите халофилни бактерии, които издържат на огромен процент сол в хранителната среда или местообитанието, те могат да разрешат този проблем. Реално успяхме да пречистим един щам от род Холомонас, който видимо намалява количеството пластмаса в хранителната си среда и разчита на ензими, които могат да я разграждат директно. Изумителното при него е, че в момента, в който усети пластмаса в средата около себе си, той включва своите ензими за разграждане и някои от тях, като например диоксигеназата скачат в експресията си 53 пъти. Бактерията произвежда ензими, които разграждат пластмасата на нейните съставни части. Благодарение на нашите генетични и траскрипторни изследвания, успяхме да докажем кои са тези ензими, да се повиши тяхното количество в средата, за да може пластмасата да се разгражда по-бързо. Докторантът ни асистент Николай Крумов от лаборатория "Екстрамофилни микроорганизми" към Института по микробиология , който защити тази теза, успя да създаде два различни модела – хидролитичен и оксидативен. По този начин фундаменталната наука доста дръпва, защото можем да създадем един хипотетичен механизъм как се случва това. Вероятно двата механизма протичат по едно и също време, но ензимите им са различни. При единият ензимите разграждат пластмасата на мономери, а при другия се включва молекула кислород в нейната структура и пластмасата се разпада. България от миналата година е пълноправен член на европейската лаборатория по молекулярна биология. Това е много интересна наднационална структура. Тук членуват 29 европейски държави, като мотор са големите страни като Германия, Франция и Испания. Тази лаборатория е основата по идея на Европейската молекулярно-биологична организация, която бе създадена около десетина години след откриването на ДНК и датира от 1964 година. Тя е много напредничава като технологии, апаратура и възможности за държавите членки" – разказа в предаването "Следобед за любопитните" проф. Пенка Петрова.

Пенка Петрова е българска микробиоложка и молекулярна микробиоложка, професор в Института по микробиология "Стефан Ангелов" при БАН.През 1994 г. се дипломира в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" по специалност "Биотехнология, генно и клетъчно инженерство", с дипломна работа на тема: "Изследване на резервни протеини на Triticum aestivum". През 2003 г. защитава дисертация на тема "Създаване на система за генно клониране при Streptococcus thermophilus", в Института по микробиология "Стефан Ангелов", при БАН. От 2003 до 2011 г. заема последователно длъжностите научен сътрудник III, II и I степен в секцията по "Микробна генетика" в отдела по "Обща микробиология". През 2002 г. се обучава на специализация, по тема "Секвениране и изучаване на механизма на репликация на стрептококовия плазмид pt38", в секция "Структура и функция на протеините" на Центъра за биологични изследвания (CIB) в Мадрид. През 2011 г. се хабилитира като доцент, а през 2020 г. като "доктор на науките" с дисертация на тема "Молекулярно-биологични изследвания на нови бактериални гликозид-хидролази с промишлено приложение". През същата година е избрана за професор и директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" при БАН. Основната ѝ научна дейност е в областта на микробиологията и молекулярната биология – геномика, транскриптомика и протеомика, в различни моделни системи: прокариоти (E. coli, Lactobacillus spp., Lactococcus spp., Bacillus spp.) и еукариоти (Ogataea polymorpha и Pichia pastoris). Изследва регулацията на генната експресия и гените, свързани с различни ензимни системи, при микроорганизмите.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Пенка Петрова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.