"Чия мисия е ракът? От 108 подписа към обществен договор"

В рамките на Годишната асамблея на СОНМ и 17-тата Национална онкологична конференция се проведе дискусионната сесия на СОНМ - Български национален хъб на Мисията срещу рака: "Чия мисия е ракът? От 108 подписа към обществен договор". Тя беше адресирана към настоящи и бъдещи заинтересовани страни на БНХМР от петте ключови сфери на обществения живот - публична администрация, здравеопазване и грижи, наука и образование, бизнес и иновации, граждани, пациенти и гражданско общество.  

При учредяването на БНХМР през март 2026 г. над 100 структури (държавни и публични институции, органи на местната власт, представители на академичната и научната общност, лечебни заведения, бизнеса, пациентски и неправителствени организации)заявиха своята воля за съвместни действия чрез подписването на Меморандум за сътрудничество.

Продължават усилията за институционализирането на БНХМР, чрез който България да се включи пълноценно в европейската мрежа на националните хъбове и в изпълнението на целите на Европейската мисия срещу рака.

Маг.-фарм. Ивайло Петров, координатор на процесите по учредяване на Националния хъб на Мисията срещу рака - България (НХМР) и член на Управителния съвет на СОНМ, даде отговор на въпроса защо мълчанието има последици. А именно:  решенията се бавят, отговорността се размива и не е е определено кой поема следващата стъпка, доверието се губи и участниците и обществото не виждат напредък и ясен, проверим резултат. Според Ивайло Петров етичната и управленската оценка е ясна. Дали има правно нарушение, трябва да установи независима юридическа проверка.Европейската рамка е договорена и подкрепена. Отговорността сега е и към България - да я превърне в реални действия и измерими резултати.

В дискусията се включи маг.-фарм. Аделин Кадиев, секретар на Висш съвет по фармация, Министерство на здравеопазването.

"Ако трябва да посоча едно задължение, което да укрепим, това е споделната отговорност за измеримия резултат. Следващата стъпка е да гарантираме не просто наличнието на данни, а съпроставимостта им с европейските, както и реален анализ." Ивайло Петров отбеляза, че към вече има протегната ръка от страна на Министерството за работа не само със СОНМ и БНХМР, а с всички 108 организации. Георги Стайков, представител на Института по образование заяви, че приема като отговорност БНХМР да влезе в училища. Мисията трябва да бъде обяснена достъпно от учители и директори. "Вярвам, че е постижимо", заяви той.

Д-р Теодора Генчева, Асоциация на студентите-медици в България: "Медицинската етика се преподава различно и не навсякъде е засегната комуникацията лекар-пациент не докъдето трябва. Ние бихме могли да направим повече медицинската етика да бъде по-застъпена".

Кристиян Вигенин, представител на България в Европейския парламент: "Трябва да има ясна институциална отговорност. Трябва да е ясно кой за какво отговаря, в какъв срок. Проблемът при нас не е дали имаме добри специалисти и проекти, въпросът е дали усилията са свързани в работеща система. Европейската мисия дава отговорите. Пациентът не е анонимна единица, той е един от нас и развитието на системата е в полза на цялото общество". Кристиян Вигенин пое личен ангажимент да съдейства на БНХМР в бъдещата дейност.

Акад. Драга Тончева, специалист по медицинска генетика и член на БАН, дългогодишен научен ръководител в областта на молекулярната и клиничната генетика в България: "Науката ще издигне и авторитета на България, а здравеопазването в нова посока. За мен главният проблем е трудността да можем да покажем капациетета в областта на генетиката и геномиката. Аз апелирам към Хъбът да отдели място за развитието на науката, защото това е пътят на правилното лечение".

Маргит Георгиева,  MedTech – България: "Трябва да се засили укрепването на лабораторно-диагностичния капацитет. Навременна диагностика и информирано решение."

Липсва задълбочен диалог ( или поне платформа) – между индустрията и здравните власти, заяви доц. д-р Ангел Йорданов: "Онкоболният пациент се сблъсква с репликата „Ти не си за мен“.  Липсата на път на пацента води до трудности при спазване на гадлайните."

Гергана Хрисчева, дългогодишен журналист в БНР заяви: 

"В България имаме добре образовани лекари, добре развити лаборатории и техника, скринингови програми. Липсва организация, липсват работещи статистики, съответно контрол и отчетност на разходите.

Липсва добре описан път на пациента със злокачествено заболяване, така, че той да не се лута в търсене на лечение, което е заплатено така или иначе от държавата, но понякога лошата координация затруднява още повече болните с това най-тежко заболяване - необходима е емпатия, разговор с пациента, сътрудничество между различните специалисти, добра информираност, съпричастност и добра дума от страна на лекуващия екип".

Организаторите благодариха на всички включили се в дискусията и обявиха, че очакват реални действия след дадените днес обещания.