Ивайло Шопски: Историята трябва да се преживява, а не само да се разказва

Историята трябва да се преживява, а не само да се разказва. Това е един от начините интересът на децата към миналото да бъде събуден. Такава е позицията на Ивайло Шопски – основател на Пътуващото читалище „Бащино огнище“ и организатор на културни инициативи.

Шопски беше сред участниците във възстановката „Горноджумайската улица“, която през уикенда превърна квартал „Вароша“ в Благоевград в своеобразна машина на времето. Заедно с участниците от клуб „Традиция“ той се включи в пресъздаването на атмосферата от миналото, а специално за събитието пристигнаха и музиканти от село Бутан.

„Когато на човек му се работи и го прави не само проформа, нещата се случват и децата са много благодарни. Тях не може да ги излъжеш“, казва пред Радио Благоевград Ивайло Шопски.

За него срещите с децата и начинът, по който историята достига до тях, са сред най-важните каузи. Според него не е достатъчно само да говорим за възпитанието на младите хора – необходимо е да създаваме преживявания, които да ги накарат сами да проявят интерес.

„Децата са като пластелин, те са като глината. Тоест ние сега, ако ги изваем да бъдат съзнателни граждани, да бъдат общественици, да бъдат отговорни, те ще бъдат“, казва Ивайло Шопски.

Той смята, че историческите възстановки имат именно тази сила – да превърнат историята от учебен текст в преживяване.

По думите му младите хора трябва да бъдат провокирани сами да откриват историята. Той дава пример с инициативи, свързани с войводата Ичко Бойчев, при които ученици са участвали в конкурси за есета и творби.

„Ние трябва да провокираме интереса, да превръщаме самите деца в изследователи“, категоричен е Шопски.Навръх 5 октомври – деня, в който Благоевград отбелязва освобождението си, Ивайло Шопски отправя послание да помним не само войниците и героите, но и хората, останали в тила.

„Винаги забравяме, че в домовете обикновено остават жените и дечицата и те са изнесли тая война на раменете си“, подчертава той.

И допълва:

„Трябва да си спомняме понякога за майките, които така и не дочакаха синовете си, за съпругите, които не дочакаха мъжете си, за децата, които не дочакаха бащите си, и за това, че много хора не изживяха живота, който трябваше и им се полагаше да изживеят. Нека ги помним!“

Разговорът на Ваня Бахчиванова с Ивайло Шопски можете да чуете в прикачения звуков файл.