Сиверт Хойем пред БНР: Песните трябва да се пишат от хора

Това бе второто идване на Сиверт Хойем у нас. Норвежкият изпълнител, познат и като вокалист на групата Мадругада, признава, че е останал с много хубави спомени от първото си докосване до българска публика.

"Много харесах концертите си тук през пролетта на 2025 г. Не знаех какво да очаквам тогава, но посрещането беше много топло. В София имах много интимен финал на турнето, много добре се получи и в радиостанцията в Пловдив. Пътувам като музикант откакто бях в ранните си 20 години и е хубаво все още да има непознати места, на които да срещаш хора, които всъщност си падат по моята музика."

За втория си концерт в София Сиверт излезе на сцената заедно с още талантливи музиканти.

"Предимно свиря с банда. Така ходя по участията си, дори и като солов изпълнител. Някои от тези хора са били с мен почти 20 години. Соло изявата, която направих в България последния път, е нещо като страничен проект, който имах. Заедно свирим и песни от дискографията на Мадругада."

Кое, според Сиверт Хойем, е най-специалното в това да пътуваш със своята музика из целия свят?

"Срещите с хората и това, че всеки ден е различен. Хотелските стаи са винаги различни, ти си в нов град и понякога си в нова държава също. Има разнообразие, което е страхотно. Веднъж щом свикнеш, ти наистина се пристрастяваш към този начин на живот. Ние свирим изцяло на живо. Без записани подложки и такива неща. Няма измама, чуваш изцяло живи изпълнения, песните са малко по-различни всяка вечер. В това се крие красотата на изживяването.

Когато правиш албуми и представяш песните си по света, изведнъж осъзнаваш, че може би версията на дадено музикално заглавие в албума не е завършена. Винаги има нови сцени, на които осъзнавам, че някои от песните ми звучат много по-добре на живо, отколкото в записания вариант."

За онези песни, които Сиверт Хойем изпълнява на сцена с най-голямо удоволствие…

"Обожавам да пея песента си с групата Мадругада „Honeybee“. Изпълнявам я винаги, когато мога. Тя е много близка до сърцето ми, защото съм я писал. Обожавам всяка песен, която има някакъв физически аспект към нея. В това се състои истинската динамика, която ми позволява да правя различни експерименти като певец. Не си обвързан изцяло с мелодията и можеш да импровизираш."

Сиверт Хойем често пише сам текстовете и музиката за песните си. Питам го кога разбира, че едно музикално заглавие е готово за своята среща със слушателите?

"Трябва да усещам, че текстът е завършен. Не мога да кажа кога точно настъпва този момент. Стремя се да имам добре структурирана песен с думи, които си пасват много добре с мелодията. Доста старомоден съм в това отношение. Прекарвам много време в намирането на правилните звуци и, разбира се, на правилния смисъл. Трудно ми е да кажа кога една песен е готова да бъде споделена с публиката. Усещам обаче кога нещо не е завършено."

Променя ли се музиката на Сиверт Хойем през годините?

"Мисля, че да. Когато си млад, имаш тази младежка енергия, която можеш да усетиш само като правиш нещо за първи път. Тогава се чувстваш непобедим. Част от това е невежеството, предполагам, а и липсата на опит. Оправдано е - сякаш имаш този вид специален дар на младостта, според мен. Но веднъж щом преминеш този етап, трябва да се опиташ да намериш нов смисъл в това, което правиш. И мисля, че тогава много банди започват да се затрудняват, според мен. След издаването на първия или втория им албум. Да, звученето ми се промени много. Опитах се да се развия като певец и мисля, че успях. Моето писане на песни е станало малко по-извънвременно. Трябва да бъде такова. Това, което правя, отразява мястото, където се намирам в живота си в момента. Пазя изкуството си честно по този начин. Сега имам песни, посветени на семейния живот, например."

За важността да бъдеш искрен в творчеството си. Пред себе си и пред слушателя.

"О, мисля, че това е задължително, това е нещото към което всички се стремим. Трябва да бъдем честни към това, което правим. Има много начини да направиш това. Когато бях млад, смятах тази честност за нещо като естетическо качество. Мислех, че определени видове музика са по-честни от други. Това са пълни глупости. Хуморът е вид честност също. Да изключиш хумора от това, което правиш изцяло също е вид нечестност. Всички обичаме да се смеем. Честността не означава да си сериозен. Една песен е наистина готова, което посланието й е искрено."

Участието на Сиверт Хойем в хитовата група Мадругада е ключов момент в неговата кариера. В един момент обаче той продължава по пътя на музиката като солов изпълнител.

"Беше страшно, защото в първите няколко записа не се чувствах достатъчно подготвен. Написах някои песни за Мадругада, някои от тях бяха много добри, но не се чувствах сякаш мога просто да седна и да пиша песни. Все още нямах правилната нагласа. Така че да, беше страшно да изляза на сцена първите няколко пъти. Но свикнах с това. Сега се опитвам да гледам на всичко, което правя като част от нещо по-голямо. Няма значение дали съм част от група, или стоя сам, или изпълнявам с банда. Просто се опитвам да възприемам всичко, което правя, като моята музика."

Сиверт признава, че връзката със слушателя в днешни дни е много по-лесна. Интернет помага на потребителите да споделят мнение за новите музикални идеи на любимия си изпълнител.

"Това се случва доста често. Особено сега, когато артистите сме достъпни за хората в интернет. Те ми пишат по всяко време и просто ми задават въпроси. Споделят ми как се чувстват относно моята музика. Те изграждат една много интересна емоционална връзка с музиката ми. Трудно ми е да го разбера, защото невинаги имам добра причина да пиша музиката си. Чувствам се глупаво, защото чувствам, че слушателят е вложил повече значение в песента, която съм направил от мен самия. Хората имат свои собствени реакции и интерпретации към творчеството ми. Трудно е да отговориш на очакванията им."

Питам Сиверт Хойем за най-личните му песни. Онези, които са свързани с най-съкровените му спомени.

"Ами те всички са. Направих един албум точно след като баща ми почина. Казваше се: „Long Slow Distance“. Има някои неща в него, които се усещат доста лични. Но пък, от друга страна, има и песни, които нямат нищо общо с това. Така че не съм напълно сигурен дали има точно „една“, която да е най-личната. Сещам се „On an Island“, която записах в Норвегия. Песента, а и албумът носещ същото име, върнаха някои спомени от моето детство и мястото, където пораснах."

Един от най-успешните сингли на Сиверт Хойем е "Слийпуокин мен". Тази песен често е определяна от слушателите като негова визитка. Как се появява?

"Имам една друга песен, наречена „Black and Gold“, която написах за телевизионен сериал. Реших да напиша и втора песен, която да предложа към финалните надписи. Нямах напълно готови текстове. Но я представих на продуцентите, те решиха, че не я искат. Което мисля, че е странно, защото това е една от най-добрите ми песни. „Sleepwalking man” стана отправна точка за писане за албума „The Lioness“. Предполагам, че „Sleepwalking Man“ - това съм аз. С нея се опитвам да обясня причините, поради които изглеждам недостъпен понякога."

Вече е факт и най-новият албум на Сиверт Хойем - "The Rest of Сиверт Хойем".

"Това ще бъде компилация от всички неща, които съм записал през годините. От съвсем първия ми солов албум до последния сега. Това са композиции, които съм оставил извън албумите. Понякога, трябва да премахнеш песен от даден албум, за да се получи по-добър. Това няма отношение към качествата на премахнатата песен. Понякога тя просто не се вписва в историята на албума или в неговото времетраене. В новия албум включвам много подобни песни. Има и някои записани на живо кавъри, които сме правили през годините. Кавър на „More Than This“ от Roxy Music, два кавъра на Брус Спрингстийн и The Walker Brothers. Беше голямо удоволствие да работя по албума и да премина през музикалните си архиви. Открих толкова неща, които бях забравил и които успях да чуя отново."

В един забързан свят, изпълнен с различни предизвикателства, по-трудно ли е да се отдадеш на творческия процес по създаване на една песен?

"Да, абсолютно. По-трудно е да се съсредоточиш и да постигнеш онази концентрация, която писането на песни изисква от теб. Беше много по-лесно, когато нямаше всички тези модерни разсейвания. Сега необходимата концентрация изисква да се потопиш и наистина да се задълбочиш. Това ми отнема дни или седмици на постоянна тишина. Изключвам всичките си социални мрежи и започвам деня с четене на поезия. Разделената реалност, в която живеем, не е много за мен. Аз съм израснал в стария свят, а новият не успява да подхрани креативността ми."

На финала на нашия разговор питам Сиверт Хойем за модерното вярване, че музиката може да е поредният продукт, създаден от изкуствен интелект.

"Мисля, че песните трябва да се пишат от хора. Това е единственият начин музиката да продължи да се променя. Затова не ме е грижа особено за цялото това нещо с изкуствения интелект. Мисля, че ако създаването на лоша музика е най-пагубното нещо, което изкуственият интелект ще ни причини, ще бъдем много щастливи. Според мен има по-ужасни неща, които могат да произлязат от това, но лошата поп музика няма да бъде най-фаталното. Така че не ме е грижа особено, защото това няма нищо общо нито с моето творчество, нито с музиката, която слушам."

Интервю на Иван Русланов със Сиверт Хойем в "Понеделник вечер".