Мнения

Новина

В България

2-милионният хоспитализиран е достигнат още преди октомври

Бюджетът за 2027 г. ще бъде по-голям, но ако нищо не се промени, подобрения в болничната помощ няма да има

понеделник, 5 октомври 2026, 14:50

Петя Георгиева

Петя Георгиева

СНИМКА: ИПИ

Размер на шрифта

България отчете двумилионната си хоспитализация за първите 9 месеца на годината, по данни на Националната здравно-информационна система . Това означава и 8,8 милиона човекодни, прекарани в болница.

"През последните години хоспитализациите постоянно нарастват и не се виждат опити за ограничаване на тази тенденция – коментират от Института за пазарна икономика (ИПИ). – Данните показват, че още през 2025 г. приемите в болница надхвърлиха 2,6 милиона. През настоящата година те вероятно ще приближат това число. Спешните приеми, които традиционно са около половината от общия брой, насочват към предположението, че често те се използват за заобикаляне на правилата при планирането на болничен престой."

  • Кои са факторите, които водят до големия брой хоспитализации?

Безспорно основният фактор е финансовият модел, който насърчава болниците да приемат колкото е възможно повече пациенти, за да си осигуряват все по-голямо финансиране.

Късно приетият бюджет за 2026 г. (вкл. и на НЗОК) създаде още по-силен натиск лечебните заведения  да увеличат максимално своя прием.

Друг фактор е широката мрежа от лечебни заведения за болнична помощ, към която постоянно се добавят нови играчи , но почти никой не напуска.

Конкуренцията за пациенти не се базира на качеството на услугите, а на това кой ще съумее да привлече пациенти, независимо дали те имат реална нужда от престой в болница, изтъкват от ИПИ.

Трети фактор е формалният контрол върху дейността на болниците – те се проверяват дали спазват изискванията на всяка пътека и дали документално могат да докажат нейното провеждане, а не дали изобщо е имало нужда пациентът да лежи в болница според индивидуалното му състояние. Отнемането на разрешително за дейността на болница от МЗ до преди дни беше нечувано, а фалити на болници не се допускат по различни (често политически) причини.

И не на последно място – обхватът на услугите в извънболничната помощ, който е изтеглен към болниците – има клинични пътеки, създадени, за да обслужват болници и да изискват престой, независимо че конкретната медицинска дейност може да бъде извършена и в извънболнични условия.

Мария Илиева потърси Петя Георгиева от ИПИ за тълкуване на данните и коментар. Чуйте ги в звуковия файл.

2-милионният хоспитализиран е достигнат още преди октомври

СНИМКА: Лилия Герчева

Георгиева призна, че в настоящия момент и модел е трудно да се определи броят хоспитализации, при който бихме твърдели, че болничната помощ функционира оптимално добре.

Не е нормално българските пациенти, приемани в болница, да се увеличават толкова, защото няма явен причинител. Но числата са стряскащи.

Борбата между 338 болници е за пациенти, за преминали по клинична пътека, която ще бъде заплатена. Създава се усещане, че всеки нуждаещ се има достъп. Но това не е така. Не всяка болница има всички отделения. Има дефицит и на медицински сестри и някои специалисти.

По думите на Георгиева, малките болници изпитват големи затруднения, някои от тях вегетират.

"Всички в системата страдат, но никой не иска да промени нищо, защото ще трябва някой да бъде затворен или да прави други неща."

Очакванията са до края на годината общият брой хоспитализирани да достигне 2,4 милиона. Бюджетът за 2027 г. ще бъде по-голям, но по структура няма да има нищо различно.

По публикацията работи: Георги Нейков

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!