Картини оживяват в танц: Димитър Божков с изложба в Дупница

От Италия обратно в България – не просто като завръщане на Димитър Божков, а като нова среща с родната публика.

От 8 до 18 октомври в Общинската галерия в Дупница ще бъдат показани 15 негови платна. Експозицията обаче няма да бъде традиционна изложба, в която публиката просто разглежда картините.

Откриването ще бъде своеобразен спектакъл, в който живописта ще срещне съвременния танц. За концепцията разказва Нели Мешкова:

„Картините ще оживеят чрез танца на една великолепна контемпорари танцьорка – Анна Митева. Тя е преподавател в Училището по танци и изкуства и ще направи интеракции с картините. Не за да прекопира това, което виждаме на платното, а да създаде усещането, което има в тази картина.“

Танцът ще премине през всички произведения и ще води публиката от една картина към друга. Но една от творбите ще остане скрита до самия край.

„Ще видим всички картини в един тон, а тази, различната, която би трябвало да те развълнува най-много, ще остане покрита до края. И накрая Анна ще я покаже на публиката“, обяснява Мешкова.

Така изложбата се превръща в своеобразна загадка – зрителят първо ще се срещне с останалите произведения, ще премине през тях чрез танца и едва на финала ще види основната картина.

„Смятаме, че ще създадем изключително усещане за гостите“, допълва Нели Мешкова.

Петнадесетте платна са и своеобразна равносметка за десет години творчески път. Димитър Божков започва да рисува с молив, като първоначално прави портрети на любими актьори. Първият е на Ал Пачино. По-късно се докосва до маслената живопис благодарение на своя треньор по бокс, който рисува като хоби.

„Когато видях картините, ми се стори много лесно да ги правя. Никога не бях рисувал с маслени бои. Помолих го да ми покаже. Първата ми маслена картина беше един тигър. На следващия ден, дори цяла нощ бях рисувал, отнесох готова картина“, разказва Божков.

Следват копия на Рубенс, Рембранд и други големи майстори. Постепенно близки и приятели започват да му поръчват картини, а след около 20 творби идва неочакваното предложение да направи самостоятелна изложба.

„Тогава нямах собствен стил, изграден само с копия. Наложи се да искам от хората, които са ми поръчали картини или съм им подарил, да ми ги услужат, за да направя изложбата. И така тръгна моят път“, спомня си художникът.

Именно по време на първата изложба в Дупница той се среща с Васил Петров – художникът, който според Божков разпалва истинската му искра към изкуството.

„Той е човекът, който разпали искрата в мен за изкуството. Оттам вече започнах да изграждам собствен стил“, казва Божков.

Днес Димитър Божков живее и работи в Италия, близо до Рим. В картините му се срещат митологични и религиозни мотиви, човешки фигури, пейзажи, цветя и абстрактни композиции. Сред основните му вдъхновения са историята и митологията, но Божков не търси в тях готови отговори.

„Опитвам да създам една загадка, която би задала въпроси на хората и да събудя тяхното любопитство към символите“, обяснява художникът.

За него изкуството е своеобразен учебник, който може да разказва за времето, в което е създадено, и да насочва зрителя към нови знания и въпроси. Тази идея е свързана и с названието на изложбата.

„Италианския ренесансов термин sprezzatura. Думата описва непринудеността и умението да нарушаваш правилата, след като вече ги познаваш. Именно това се опитвам да постигна в моя стил – един баланс между свободата и контрола“, казва Божков.

За Нели Мешкова именно свободата е едно от най-силните усещания в неговото творчество. „В повечето картини виждам точно тази свобода. Там виждам преплетено човешкото с природата, тази изключителна връзка, която ние, хората, не трябва да забравяме. Тя му дава сила и една изключителна енергия, която го води напред“, казва тя.

Мешкова определя като характерни за картините му жълтото, златното и синьото, а първото усещане, което получава от неговото творчество, е страст.

„О, страст! Първото, което видях аз, когато се запознах с творчеството на Митко, беше страст.“

И допълва:

„Каквото и да правиш, ако не вложиш страст, колкото и да е красиво, не въздейства. Остава без душа. А тук има страст.“

Самият Димитър Божков говори за други две силни човешки емоции – любовта и тъгата. Той не ги определя като единствен двигател на творчеството, но признава силата им.

„Любовта и тъгата са едни от най-силните емоции, които човек може да изпита. Но не бих казал, че това е основният фактор, който ме кара да творя. При мен всичко започна от един труден период.“

А вдъхновението, казва той, невинаги идва още с първия щрих.

„Когато започвам да рисувам, аз реално не започвам вдъхновен винаги. Но това не ме спира да започвам да работя. Крайният резултат понякога ти дава един заряд, който е достатъчен“, казва художникът.

Може би именно там, в този заряд се срещат неговата тъга, любовта, за която говори, и страстта, която Нели Мешкова открива в картините му. Не като готова рецепта за вдъхновение, а като част от човешките емоции, които остават в платното. А понякога именно завършената картина дава на художника достатъчно заряд, за да започне следващата.