Няма политическа кауза, която заслужава да се изправят българи срещу българи

Това, което се убедих от работата ми проекта за Народния съд е, че няма политическа кауза, която заслужава да бъдат изправени българи срещу българи. За съжаление ние този урок на историята все още не сме го научили и се опасявам, че ще се наложи да си го припомняме, каза в интервю пред БНР историкът проф. Мартин Иванов.

"Темата за Народния съд е важна, защото е тема от историята, която ни разделя. Бяхме свидетели на историческо събитие преди дни, което повече ни обединяваше, но историята е пълна със събития, които не са свързани с толкова положите емоции. Крайно време е да погледнем истинските проблеми в очите, а не да се крием зад кухи фрази, които сме свикнали да ги преповтаряме", допълни той.

В "Нещо повече" проф. Иванов разказа за морето от документи по проекта за Народния съд преди премиерата на неговия сборника "Народният съд в България (1944-1945). Герои и антигерои. Том 2". А представянето е утре, 6 октомври, в 18 часа в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски".

"Ние намерихме една много по-многопластова история. Наред с тези клишета – фашисти, убийци и заслужено наказани е и унищожението на цвета на нацията. Открихме 3 големи групи хора от информацията на тези 11 000 българи минали през Народния съд. Първата група е на хората, били участници и работили в службите сигурност на Царство България и се борили срещу комунистическата опасност – рязане на глави, изтезания. Вероятно го е имало в нашата близка история, но същевременно обаче се натъкваме на хора, които бихме определили като част от националните и местните елити. Съдени са племенните на Левски и Иван Вазов, внучката на баба Тонка, синовете на Райна Княгиня, все наследници на хора, градили модерната българска държава. Третата група е на хората, попаднали там заради междуличностни отношения с натрупани злоба и завист, междусъседски и фамилни неща, с каквито се сблъскваме в ежедневието", разказа проф. Иванов.

За  него истината е, че ако се отвори тази кутия на Пандора и се тръгне на такава саморазправа, няма гаранция, че тези, които гласовито агитират за нов Народен съд, няма да попаднат вътре.

В "Нещо повече" той разказа и за установените членове на съдебните състави на Народния съд, в които е имало юридически неграмотни хора – шивачки, овчари и т. нат:

"Близо 90% от всички съдии са активни членове на комунистическата партия - политически партиен съд. Над половината от съдиите са били в близко родство с хора, загинали в партизанската война – не безпристрастни хора и виждат възможност да отмъстят за своите близки. На трето място хора, които не са юридически грамотни – професии като учители, шивачи до овчари. Пъстра е професионалната палитра, но не говори в полза на професионализма при произнасянето на присъдите."

И посочи, че за разлика от страни от централна Европа, където тези съдебни процеси са продължили до 1952 година, у нас Народният съд е приключил всичко за 4 месеца – от декември 1944 до края на април 1945 г.

Цялата информация по проекта за Народния съд може да бъде намерена на официалния сайт - narodensad.bg.

Цялото интервю с проф. Мартин Иванов чуйте от звуковия файл.