Европейският съюз с нови по-строги правила за обществените поръчки

Обществените поръчки представляват близо 15 % от БВП на Европейския съюз - или около 2,5 трилиона евро годишно. От тях около 600 милиарда евро се регулират от правилата на Съюза.

Целта на новия регламент е обществените поръчки да бъдат превърнати в мощен инструмент на индустриалната политика с пренасочване на стотици милиарди евро, които се изразходват за инфраструктура, енергетика, училища или здравеопазване, към европейските бизнеси.  Европейската комисия обещава и годишни спестявания от 650 милиона евро за публичните институции, с опростяване на правилата. Процедурите се свеждат от шест на две, с преход от най-ниска цена към качество.

"Европейските публични средства следва, където е възможно, да създават работни места, инвестиции и възможности в Европа, вместо да пълнят портфейлите на нашите конкуренти“, настоя еврокомисарят по индустриалната стратегия Стефан Сежурне при представянето на законодателството.

А пътят минава през обща дигитална платформа за електронни поръчки с автоматизирана проверка за допустимост:

"Създаваме европейска платформа с пълна прозрачност на всички публични договори, които биха се предлагали, и офертите за покупка, които ще бъдат направени в Европа. Това ни позволява да имаме всички съдебни данни. Днес около 30% от договорите, публикувани в Европа, нямат актуални данни, така че наличието на тази платформа ни позволява ефективно да се борим и с корупцията."

Предимството е за европейските доставчици, но се регламентират и ясни правила за достъп на компании и стоки извън Европейския съюз, като се съблюдава и реципрочност при достъпа на компании от Европа.  За бизнеса новата законодателна рамка е драстична промяна в начина, по който се печелят търговете. Съотношението цена-качество вече ще е основният критерий за избор на изпълнител, а не както досега - най-ниската оферта. А критериите за качество са екологичните, социалните, и тези, свързани с иновации, сигурност и устойчивост. Групите в Европейския парламент застават зад базисните разпоредби в новия регламент. 

Евродепутатът от групата на "Социалистите и демократите“ Лаура Сереса:

"Едно на всеки шест евро от нашата икономика идва от обществени поръчки под формата на строителни услуги и работни места. Говорим за автобусите, с които се движим, училищните столове на децата ни или държавните болници, където се спасяват животи. Затова договорът не може просто да се сключва, защото е с най-ниска цена или от най-големия купувач. Приветстваме новия законодателен акт за обществените поръчки, който първо цели да намали бюрокрацията и да преустанови вечните крайни срокове за търгове от нашите общини и нелоялна конкуренция. Групата на социалистите иска засилване на зелените и социални условия и ще работим за това обществени поръчки да печелят компании,  които защитават трудовите права и ценят околната среда."

Европейската народна партия също декларира подкрепа, но с ясни критерии за пресичане на корупционни схеми. 

Евродепутатът Пабло Ариас Ечеверия:

"Обществените поръчки съставляват около 15% от Брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Зад тази цифра са болниците, транспортът, обществените услуги и заетостта. Новият регламент  е и чудесна възможност за иновации и укрепване на нашата индустрия и стратегическа автономия, както посочва Драги в своя доклад. Реформата, която обсъждаме, има две цели, които споделяме: опростяване и стратегическа независимост. Опростяването изисква ясни правила, правна сигурност, дигитални процедури и по-малко пречки за малките и средни предприятия.  Стратегическата автономност  означава да се цени качеството и иновациите, за да се предлагат по-добри услуги и инфраструктура за гражданите. Но нищо от това няма да проработи без страните членки стриктно да спазват прозрачност и отчетност. Нуждаем се от хармонизирани правила, които да превърнат обществените поръчки в инструмент на качество и конкурентоспособност. Те трябва  да предоставят  и необходимите инструменти за предотвратяване и борба с възможни корупционни практики."

Според индекса за възприятие на корупцията на Transparency International за 2025 - https://www.transparency.org/en/cpi/2025,

България е на последното място в ЕС с най-нисък резултат от 2012 насам. Експертните оценки на ЕК и независими изследователски институти поставят корупционната надценка при обществените поръчки на около 8-9% от стойността им. При портфейл от 50 млрд. евро за шест години, това означава загуба от над 4 млрд. евро. Управляващите у нас подчертават, че прозрачността е най-надеждният механизъм за възстановяване на доверието и борба с корупционните практики, като представиха Системата за интегриран граждански мониторинг и анализ (СИГМА) - инструмент за прозрачност на обществените поръчки.

Премиерът Румен Радев обяви през юни:

“Всеки гражданин вече може бързо и лесно да намери какви пари и как са се харчили в неговата община или в дадено ведомство, за какво и при кои фирми, и при какви условия са отивали парите. Оттук нататък всички министерства, ведомства и местните властите следва да знаят,  че системата ще се надгражда с бързи темпове и ще позволява автоматичен контрол за свързани лица, за фаворизиране на фирми и за завишени цени. Целта ни е да сложим край на безобразните обществени поръчки и вътрешноведомствени скрити трансфери, които ощетяват бюджета в особено големи размери.“

В интервю за рубриката “Евранет +“ изпълнителният директор на Асоциация “Прозрачност без граници“ Калин Славов открои необходимостта от засилен институционален, но и граждански контрол у нас, което да гарантира прозрачността и предотвратяване на корупционните практики в системата на обществените поръчки:

Г-н Славов, системата на обществените поръчки години наред е в графата на нереформираните сфери у нас и е обект с изключително висок корупционен риск. Защо, според вас, какво в спецификата на тази система й отрежда това незавидно място?

“Може би трябва въпросът да бъде поставен в цялостен контекст. Един от големите проблеми е големият дял на обществения ресурс,  който се преразпределя към публичната сфера, а и в частност оттам след това през обществените поръчки. Почти 50% в тазгодишния бюджет от БВП е предвиден за преразпределяне към публичната сфера. Между другото, има такива икономически изследвания, които казват, че над 40% от БВП, ако се отнема в посока публична сфера, това означава влизане в икономически процеси, които всъщност свиват икономиката и имат обратен икономически ефект. Освен това, лошото е, че по този начин се деформира пазара. Реално всички икономически субекти се стремят да получат обществени поръчки и те стават по-важни за тяхното икономическо оцеляване, растеж и развитие, отколкото обикновеният пазар. Именно това напрежение, което се създава, прави естествено и тяхното желание за достъп до публичен ресурс на всяка цена.“

Тъй като в тази битка за публичния ресурс цената винаги е определяща, но оттам идват и много от злоупотребите, и в тази връзка Европейската комисия предлага единна  платформа за всички обществени поръчки в рамките на Съюза. Как това ще се отрази в бъдеще на българския модел на обществените поръчки? Това отваря ли допълнителни врати за злоупотреба или ще засили действително качеството на предоставената публична услуга?

“Не бих възлагал толкова големи надежди на този подход. Всички знаем, че и в сегадействащия механизъм има достатъчно възможности,  за да се даде договора на предварително избрана фирма. Това става много просто с избирането на параметрите на техническите спецификации. Примери за това има много, включително и чрез пресен пример, чрез нещо, което нашата асоциация прави, гражданско наблюдение на поръчки, които са обявени по региони от кметовете. Това е доставка на електрически автомобили за нуждите на социалната сфера.  Спецификациите, които те са правили, са такива, че в голяма част от случаите автомобилите са в такъв вид, че са по-подходящи за лична употреба от кметовете. Вижте, много важно е от наша гледна точка, която вярвам изразява и гледната точка на средностатистическия българин, е да знаем защо се харчат тези средства, как се подбират обектите за възлагане на обществените поръчки. Грубо казано, защо правим тротоар, а не правим улично осветление. Всичко това трябва да бъде много добре комуникирано още на етап планиране. Правителството няма свои пари, то харчи нашите пари, така че работата на българските политици е първо да ни убедят, че точно затова трябва да бъдат похарчени тези пари и след това да ни убедят, че са направили най-добрия избор между цена и качество и са упражнили всичките си права на контрол върху изпълнението на това, което са възложили.“

И ако се върнем отново на регламента, който предлага Европейската комисия, в Европейския парламент групите приветстваха този регламент, но и поискаха Европейската комисия да предостави необходимите инструменти за предотвратяване и борба с възможни корупционни практики. Като експерт, кой според вас е най-работещият инструмент в тази посока? Съгласен ли сте със становището на властта, че СИГМА е “инструмент за борба с корупцията”?

“Да, това дава някакви индици (косвени доказателства б.а.), така наречените червени флагове, в каква посока може да се търсят някакви зависимости или целенасочена деформация на конкуренцията. Излизат неща като много обществени поръчки с по един кандидат, което по принцип се приема, че е признак за това, че поръчката е някак предварително договорена. Определен сегмент от доставки, например, се извършва от една и съща фирма в рамките на цялата страна, свързаност между фирми може да излезе. Подобни неща излизат, но те сами по себе си са индици, не са доказателства в рамките на едно наказателно преследване. Струва ми се, че органите, които са призвани да извършват това разследване, и досега са имали достатъчно информация и данни за извършването на подобни деяния, но с такава форма на последващ контрол, защото СИГМА всъщност не казва какво се е случило. Да, но то вече се е случило.  Имат достатъчно средства за извършване на преследвания, контрол, специални разузнавателни средства, агенти под прикритие и над прикритие, което се оказва, че са две различни неща. Информация има, въпросът е как институциите я използват и кога ще започнат да имат достатъчно желание да изпълнят ангажиментите си по закон. Последващите мерки, свързани с различни форми на разследвания, последващ контрол и т.н., които осъществяват, много често виждате, че остават или в дебрите и тишината на кабинетите на тези институции, или се използват отделни фрагменти за анонсиране на ярки заглавия, след които няма практически никакви последствия. Винаги се сещаме за магистрала „Хемус“ и за изчезналите пари, по най, щеше да е комичен начин, ако не беше толкова грозно деянието, изчезнали милиони, изнесени от банките със сакове. Това звучи като лош разказ. Тук ми се струва, че имаме една малка пасивност като общество, като граждани. Свикнали сме да мислим за „ние“ и „властта“, която е някъде там далече. Ние през цялото време трябва да настояваме за изпълнение на тези правомощия и гражданското участие не започва и не завършва с деня на изборите. Именно с диалог, конструктивен диалог, разбира се, в рамките на изпълнението на правомощията на тези органи, именно при осъществяването на тази власт. И още веднъж подчертавам, ние и вие като журналисти много ясно виждате много деформации, свързани, както с концесиите, така и с обществените поръчки, и не бива просто да стоим пасивно отстрани, и да не искаме от институциите да реагират по тях.“