Проф. Александрова: Приемът на имуностимулатори не е добра идея

Нормално е първи случаи на грип да има и по това време на годината. Просто те се увеличават, зачестяват през месец декември. В Южното полукълбо началото беше по-рано - да речем в Южна Африка. В Австралия пък имаше по-късен пик, но така или иначе общият брой на случаите беше по-нисък в сравнение с миналата година.

Това каза за БНР вирусологът професор Радостина Александрова.

"Грипните вируси непрекъснато се променят дори в рамките на един отделен заразен човек - докато се размножават в него, те си създават най-различни подварианти. Това дава възможност на грипния вирус да се адаптира добре, да оцелее и да приложи "индивидуален подход".

Не трябва да тръгваме към следващите месеци с убеждението, че ни чака нещо драматично и страшно.  Просто трябва да приложим всичко онова, с което науката разполага, включително и ваксините, за да можем да облекчим удара, образно казано, при евентуалната си среща с този вирус", допълни тя за "Хоризонт":

"Обичайните заподозрени са Грип A - H1N1 и H3N2. Доста сериозна роля в Южното полукълбо е изиграл онзи подвариант на В-вируса – "Супер Ка". За него няма данни, че причинява по-тежка клинична картина, но се разпространява по-успешно сред хората и ваксините тази година, разбира се, са съобразени с неговото присъствие. Грип В също е включен във ваксините. По принцип ваксина може да бъде поставена през абсолютно целия грипен сезон, но смисълът е тя да бъде поставена достатъчно рано, така че да имаме възможност да изградим имунитет".

По повод твърденията на председателя на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костелов, че ваксините могат да дойдат чак през януари, Александрова каза:

"Надяваме се, че тези прогнози - за януари - няма да се сбъднат, защото това наистина не би било добре".

И назалните ваксини, и инжекционните "ще свършат своята работа", когато бъдат поставени на дете. Инжекционните могат да бъдат поставени на детенце, което е навършило поне 6 месеца. Тези под формата на спрей се прилагат от двегодишна възраст. Предимството им е, че не се използва игла, което плаши децата. Локалният имунитет е по-добре изразен. Възможна странична реакция при тях е появата на хрема, допълни експертът в "Преди всички":

"Точно, защото ваксината е жива и въвеждането ѝ става по естествения път, по който става и навлизането на истинския вирус. Тези ваксини създават много добър местен имунитет. Когато стане срещата с реалния вирус, той ще бъде спрян още на границата".

Инжекционният вариант пък създава "много добър системен имунитет". Александрова е категорична, че ваксинацията е полезна, а грипът не бива да се подценява:

"Независимо от това обаче, тези ваксини, с които разполагаме, са най-доброто в момента, което може да ни предпази, ако не от самата инфекция, то от тежкото протичане на грип и по никакъв начин не бива да го наричаме "грипче", защото би могъл да доведе до усложнения и до по-нататъшно задълбочаване на вече съществуващи здравословни проблеми, които хората имат".

С напредването на сезона грипните вируси успяват да изтласкат останалите и да доминират, но има и други, обикновени вируси, които предизвикват настинки, хрема и т.н., подчерта тя:

"По принцип приемът на имуностимулатори изобщо не е добра идея, защото имунната система е много добре балансирана система, много деликатна, много фино настроена. Това е все едно пружина да я опъваме прекалено много - може да се скъса. Хубаво е хората да се консултират, разбира се, със своите лекуващи лекари и с фармацевти и медицински специалисти, преди да взимат имуностимулатори".

Има и специфични противогрипни продукти, които се взимат, само когато човек е инфектиран – в първите 36 часа. Александрова обаче препоръчва пълноценна храна, физическа активност и витамини, когато не сме си ги набавили от естествени източници.

Интервюто на Диана Дончева с проф. Радостина Александрова можете да чуете в прикачения файл.