Стилиян Иванов: Разказвам истории, за да пробуждам човешкия дух

Есента е едно малко тъжно място, в което размисълът за живота заема все по-голямо пространство. Есента постепенно ни ограничава и бавно ни прибира все по-навътре в нас, за да отделим време за покой. Оставайки по-дълго насаме се себе си, да се определим, да се разберем, да се приемем.

Кой съм аз и какъв е пътят ми, за какво съм дошъл и с кого да вървя. Кой ще ми помогне в трудностите и кой ще остане през всички времена. Тези чисто човешки въпроси са си задавали и много мислители в древността. Търсели са отговорите в самия живот и в небето в нас.

Вярвания, учения, религиозни течения, всички те са чертали пътната карта, в която животът е реализирал своя потенциал. Милиони човешки истории са били изживени и погубени от времето. Други са останали като примери за герои с огромна вътрешна сила и определена роля.

Защо ли, защото героите са видели, разбрали и са се разгневили от това, че щастието на едни не може да стои върху нещастието на други. Много сила е нужна, за да се отстоява подобна морална догма във времена, много преди хората да познаят християнските ценности.

Много характер и воля са нужни, за да се изправиш срещу непобедим враг в обречена битка, чиято цел е свобода, на каквато има право всеки.

И тъй като есента е сезон за премиери, на 13 октомври в София ще бъде представена първата част от документалната трилогия "Спартак - неразказаната история" на режисьора Стилиян Ивано

Лентата разказва за времето на господарите, робите и несправедливостта. Показва как в най-тъмните времена на отнета човешка свобода се ражда порива да търсиш правото си на човешко достойнство.

Режисьорът Стилиян Иванов е нашият гост в "Нощен Хоризонт".

Автор на 63 документални филма и 8 книги за история, култура, философия и вярвания. Създател на системата за себепознание "Асеман", стъпила върху орфическата астрология.

Иванов е в Гърция, в непосредствена близост до място, което според него носи особена енергия - край Средиземно море, в подножието на Олимп и близо до гроба на Орфей.

На 13 октомври е премиерата на първата част от трилогията, посветена на тракийския герой Спартак. Почти паралелно с това започва и новата учебна година в Академията по себепознание, която Иванов развива от 2016 г.

"На пръв поглед нещата изглеждат различни, но всъщност става дума за едно и също нещо", каза режисьорът.

Според него ценностите, които свързваме с личности като Спартак, са пряко свързани с въпросите, които поставя себепознанието – за личната отговорност, щастието и свободата.

"Учим се на това, че нашето щастие е заложено в нас самите и единствено наша отговорност е да го живеем и да се борим за него."
 

Спартак - история за свободата

За Стилян Иванов Спартак не е просто историческа фигура. Образът му се превръща в повод да се говори за човешкото достойнство и свободата - теми, които според режисьора остават актуални и днес.

"Времената, в които живеем днес, с нищо не са по-различни от времето, когато Римската република се разпада и идва времето на империята - времето, в което живее Спартак", каза той.

Иванов вижда в историята на тракийския гладиатор универсална идея - че човешката стойност не може да бъде определяна от обществения статус.

"Знаем за Спартак заради безумната за времето му идея да каже, че хората са равни и всеки има право на своето щастие."

Режисьорът прави паралел и с думите на Яне Сандански: "Робът се бори за свобода, а свободният - за съвършенство."

Тази идея според него е в основата и на предстоящата трилогия. Първата част се връща към I век пр.н.е., а последната ще насочи поглед към героите на съвремието.

"Героите винаги са около нас"

"Героите винаги са около нас, но нека да се позовем на древните елини, които казват, че безсмъртието зависи от това дали има кой да опише героя."

Той припомня Ахил и Одисей - герои, чиято безсмъртност е свързана с разказа на Омир.

"Светът е пълен с герои. Особено във  времената, в които живеем днес", сподели още режисьорът.

Според него съвременният свят също има своите хора, които се противопоставят на несправедливостта, но често остава въпросът дали ще има кой да разкаже техните истории.

"Не правя филмите си, за да бъда разбран или запомнен"

Стилян Иванов разказва, че от 1996 г. насам е създал десетки филми. "Спартак. Неразказаната история" е 64-ият му филм.

Той обаче подчерта, че не създава филмите си с мисълта как ще бъдат приети.

"Не правя филмите, за да бъда разбран, запомнен или каквото и да е. Просто разказвам истории."

За него киното е продължение на една много по-древна човешка професия - тази на разказвача.

"Свързвам се с разказвачите на истории от хилядолетия. Това е една хилядолетна професия. Не е нищо ново, просто изразните средства днес са други".

И добавя:

"Разказвам истории, за да пробуждам човешкия дух."

Свободата като лична отговорност

Темата за свободата заема особено място в разговора за Спартак. Иванов допълни, че идеята за филма е узрявала у него в продължение на повече от десетилетие, но събитията след 2020 г. са го убедили окончателно, че трябва да разкаже тази история.

Според него тогава свободата на човека е била подложена на сериозно изпитание.

"Почувствах се омерзен от това, че тези, които са призвани да държат будна човешката съвест и да фокусират обществото върху истината, участваха в потъпкването на свободата".

Пътят към себепознанието

Другата голяма тема в работата на Стилян Иванов е себепознанието. Вече десет години той преподава в - "Асеман", където според него интересът постепенно нараства.

През 2016 г., когато започва да говори за тези теми, групите са били между 15 и 20 души. Днес в академията учат около 140 души.

"Това ме радва не заради някакво его. Става дума за това, че хората се пробуждат и имат интерес да разберат кои са те и защо са тук", казва Иванов.

"Ние сме светлината"

В основата на неговото разбиране за човека е убеждението, че себепознанието е процес на пробуждане.

"Орфейците смятат, че ние идваме от светлина в мрак, за да отидем отново в светлина".

И допълва:

"Ние сме светлината, която трябва да разсее мрака."

Според него човек не бива да остава пасивен наблюдател на случващото се около него. Ако човек осъзнае себе си като творец на собствения си живот, тогава отговорността за действията му също става лична.

"Не може да стои пасивно отстрани и да наблюдава процесите с идеята, че някой друг ще даде възмездие. Ние сме тези, които въздават", каза режисьорът.

Още в интервюто на Мая Данчева със Стилиян Иванов в "Нощен Хоризонт".