Култура

Интервю

Зорница Китинска взе Годишната награда за превода си на "Сънят на ягуара"

вторник, 6 октомври 2026, 13:49

Зорница Китинска

Зорница Китинска

СНИМКА: Петя Калнакова

Размер на шрифта

Преводачът Зорница Китинска  наскоро беше отличена за своята високопрофесионална работа.

На 30 септември 2026 г. тя беше удостоена с Годишна награда за превод от Съюза на преводачите в България (СПБ) за превода си от френски език на романа "Сънят на ягуара" от Мигел Бонфоа.

Наградата ѝ беше връчена официално на Международния ден на преводача в Софийския университет

"Много съм щастлива, че получих наградата точно за тази книга, защото тя е от тези, които при среща с тях очите ви светват и продължават да светят. Благодарности към секцията за художествена литература и журито, което беше излъчено от нея, защото в това жури е моята преподавателка Галина Меламед от Софийския университет. Всяка награда носи вълнение, но когато е придружена с признание от някой, който ти е дал основата на която си стъпил, това е съвсем друго нещо", посочи тя.

Китинска акцентира върху важен детайл, свързан с тези награди – журито няма как да стигне до всеки добър превод, направен през годината, защото настоящите Годишните награди целят да отбележат постиженията за 2025 година.

Има много колеги, които са направили великолепни преводи, стотици най-вероятно. Но те просто не са попаднали в полезрението на комисията. Награден или не, за труда на преводачите винаги трябва да има мисъл в главата ни. Да помним, че дадената книга не е написана на български. И ако на нас ни харесва как тя достига при нас, ако не се "спъваме" в превода, ако не усещаме неудобство, или дискомфорт, докато я четем, то е защото текстът е минал през главата и ръцете на някого.

Да се запази съспенсът в книгата - това е важен детайл, върху който се спира преводачът Зорница Китинска при работата си върху криминални романи.

"Специално при Мигел Бонфоа това нямаше как да се случи. Една семейна сага на неговото семейство, но не си представяйте автобиографична книга...

Когато в интервюта  той говори за своето семейство, описва майка си, която е венецуелка и културен аташе на Венецуела в много страни. Подпомогнала е разпространението на социално-музикалната образователна  програма "Ел Система", предназначена за деца от бедни семейства. Когато той говори за нея, казва: "майка ми е тропически експанзивна, винаги преувеличава, но го прави с цветисти подробности, които правят разказа ѝ по-реален, отколкото ако разказваше нормално за нещата"… Бонфоа наследява това от нея. И тази семейна сага не е просто разказ за съдбата на три поколения от едно семейство, тя е едно лакомство за душата и ума" изтъкна Китинска.

Книгата "Сънят на Ягуара" на Бонфоа през октомври 2024 година е отличена с две от шестте френски големи литературни награди – Награда "Фемина" и голямата Гран при, за роман на Френската академия.

Преводачът разказа за срещата си с писателя през октомври същата година, описвайки го като "прекрасен майстор на словото, занаятчия в най-добрия смисъл".

За това, което най-много я е впечатлило, докато е работила над книгата му и още интересни подробности чуйте в разговора пред Лили Големинова в звуковия файл. 

По публикацията работи: Спаска Йорданова Давранова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!