Кризите с разходите за живот трайно въздействат върху инфлацията и бедността

Резките скокове в цените на храните и енергията вероятно ще станат по-чести, заяви Международният валутен фонд и предупреди, че подобни кризи водят до по-високи инфлационни очаквания за по-дълго време, влошават бедността и заплашват икономическата стабилност, съобщава Ройтерс.

Изследване на МВФ, публикувано във вторник, разглежда три десетилетия стратегии, използвани от правителствата за смекчаване на скоковете на цените, както и нов икономически модел, който отчита по-високата инфлация, изпитвана от по-бедните домакинства, които харчат по-голям дял от бюджетите си за стоки от първа необходимост.

Големите скокове в цените на стоките от първа необходимост са били рядкост в исторически план, особено на световно ниво, но те са повтарящ се източник на икономически и социален стрес през последните пет години след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. и войната в Близкия изток тази година.

Новият модел на МВФ показа разлика от 0,8 процентни пункта спрямо стандартната мярка за инфлация, което предполага, че 23 милиона души повече са паднали под прага на крайната бедност от 2021 г. до 2024 г., отколкото е било изчислено преди това.

"Накратко, кризите с разходите за живот влияят върху ценовата стабилност, намаляват жизнения стандарт и влошават неравенството", посочи Киара Маджи, икономистът на МВФ, която е един от ръководителите на изследването, публикувано като Глава 2 от предстоящия "Световен икономически обзор", който Фондът ще бъде публикуван следващата седмица.

МВФ заяви миналия месец, че световната икономика е преодоляла енергийния шок, причинен от войната в Близкия изток, по-добре от опасенията, и че все още се очаква световната икономика да нарасне с около 3% през 2026 г., но предупреди, че рисковете остават високи.

Това би съответствало на прогнозата на МВФ от юли за глобален растеж от 3%, но е под средните нива на растеж от 3,5% през 2024 г. и 2025 г. Юлската прогноза също така предполагаше, че войната ще приключи в средата на юли, но Иран и Съединените щати ескалираха атаките си през последните месеци и войната се разпространи в съседни страни от Близкия изток.

МВФ заяви, че данните му показват също, че краткосрочните и средносрочните инфлационни очаквания са се увеличили значително по време на кризи с разходите за живот и са останали значително над нивото си отпреди кризата дори три години след нейното начало.

Петгодишните инфлационни очаквания първоначално са се увеличили умерено, но са останали високи дори три години след кризата, което от своя страна може да доведе до повишаване на лихвените проценти.

Според МВФ, целевите трансфери са най-добрият начин страните да защитят най-уязвимите, като същевременно съхранят ценовите сигнали. Действията, насочени към потискане на цените, включително контрол на цените и по-ниски данъци върху потреблението, биха могли да струват на правителствата от три до шест пъти повече средства за тяхното прилагане, докато субсидиите за производители биха могли да струват 22 пъти повече за тяхното въвеждане.

МВФ заяви още, че широкообхватните мерки биха могли да станат по-малко ефективни, ако много държави въведат едновременно субсидии. Субсидиите за производители, често предпочитани от развиващите се страни, са особено неефективни, защото биха могли да намалят разходите за стоки, които след това се изнасят, оставяйки местните данъкоплатци по същество да субсидират потребителите в чужбина, посочи Маги от МВФ.

Шантаянан Девараджан, професор в университета Джорджтаун и бивш икономист от Световната банка, заяви, че развиващите се страни са изправени пред сериозна криза, предвид комбинираното въздействие на по-високите цени на петрола, високите нива на задлъжнялост, увеличените разходи по заеми и очакваното негативно въздействие на тазгодишния природен феномен супер Ел Ниньо.

"Това се случва във време, когато общият растеж в страните с ниски доходи е на най-ниското си ниво. Растежът се забави драстично", каза Девараджан.

Някои страни, включително Египет и Индонезия, започнаха да се отклоняват от широки субсидии към целенасочени парични трансфери, каза още Девараджан, призовавайки страните да въведат реформи, насочени към стимулиране на растежа и ограничаване на щетите от войната в Близкия изток.